Може ли излагането на коронавирусите, които причиняват обикновената настинка, да помогне да се предпазим от COVID-19? По-близо ли сме до колективния имунитет, отколкото преди?
С премахването на мерките за изолация, когато специалистите се опасяват от потенциален втори пик в случаите, способността на евентуалния ни имунитет да ни защити от инфекцията е една от най-горещите теми на научния дебат.
Откакто стана ясно, че децата са по-малко уязвими към COVID-19 в началото на пандемията, учените предполагат, че редовното разпространение на слаби вируси в среди като училищата може да засили имунния им отговор към най-новия коронавирус.
Сега идеята за "кръстосан имунитет" сред по-голяма част от населението събира някакви доказателства.
В неотдавнашна публикация в Twitter Франсоа Балу (Francois Balloux) от Университетския колеж Лондон отбеляза "интригуваща" липса на незабавно възобновяване в случаите на COVID-19 след облекчаването на мерките за изоилация в няколко страни.
Сред възможните обяснения, отбелязта той, са сезонността и трайните практики на социално дистанциране.
Но специалистът предлага и „по-луда“ хипотеза - че „част от населението може да има имунитет към SARSCoV2, потенциално поради предварително излагане на коронавирусите на „обикновената настинка“.
Това може да обясни случаите, при които няма предаване на заразата между съпрузи, според Балу.
По-рано този месец американско проучване в списание Cell предполага, че между 40 и 60 % от населението може да има имунитет срещу COVID-19, без изобщо да го е срещало.
Изследователите обясняват това с действието на защитните клетки, известни като Т-лимфоцити, които са били активирани от други коронавируси, причиняващи настинките.
Но авторите Алесандро Сете (Alessandro Sette) и Шейн Кроти (Shane Crotty) от Института за имунология в Ла Джола предупреждават, че изследванията не предполагат, че епидемията е приключила.
"Очевидно някои хора са по-податливи на болестта от други, след като се заразят някои хора имат тежки клинични симптоми и дори могат да умрат, докато други може да покажат много леки клинични симптоми", коментират авторите пред AFP.
"Нашето проучване предполага, че съществуващият имунитет може да бъде един от факторите, които трябва да се вземат предвид; но в този момент това е просто хипотеза, която трябва да бъде проверена с допълнителни експерименти."
Няма окончателно решение
Световната здравна организация също изрази предпазливост по въпроса.
"Със сигурност има някои доказателства по отношение на Т-клетките, че ако сте имали предишна инфекция с коронавирус, може да успеете да постигнете по-бърз отговор на COVID-19", заяви Майкъл Райън (Michael Ryan) на СЗО на пресконференция миналата седмица.
"Но няма емпирични доказателства, че предишните коронавирусни инфекции ви предпазват от заразяване с COVID-19. Няма окончателно решение по този въпрос", добавя той.
Райън обаче коментира, че това е обнадеждаващ знак за разработването на ваксините.
"Това ни дава надежда, че получаваме видовете имунни реакции, които могат да бъдат полезни за дългосрочна защита", отбеляза Райън.
Нови вълни?
Другата несигурност идва от въпроса дали всички са еднакво уязвими на заразяване от COVID-19.
Нарастващ брой учени смятат, че може би не, повдигайки въпроса относно предположението за колективния имунитет.
Погрешно да се предполага, че всички сме еднакво чувствителни към заразяване с вируса, смята Габриела Гомес (Gabriela Gomes), изследовател от Школата по тропическа медицина към Университета в Ливърпул.
"Ние знаем малко за факторите, които са в основата на тези разлики между хората. Това може да бъде кръстосан имунитет с други коронавируси, но може да бъде и с други микроби, генетика, възраст, поведение и най-вероятно комбинация от много фактори", обяснява Гомес.
На теория това би могло да обясни защо ранните оценки на дела на хората, които са били заразени от новия коронавирус, са по-ниски от очакваното - около 5 до 10 % от общото население в няколко страни.
Това може да означава и по-нисък праг за колективен имунитет - когато достатъчна част от популацията е била заразена на вируса и тъй като последният не намира нови гостоприемници, не може да се разпространи и по този начин епидемията спира.
Този праг с общоприета стойност около 60 до 70 % заразени в популацията, е това, което Швеция се надява да постигне като взема решение срещу строгото ограничаване.
Но според Гомес математическите модели за колективния имунитет често "игнорират индивидуалните вариации".
Според проучване, на което тя е съавтор, което все още не е преминало проверка, прагът може да бъде достигнат, когато са заразени само 10 до 20 процента от населението.
Гомес заяви, че нейните изследвания, които симулират премахването на мерките за социално дистанциране през следващите шест до 12 месеца, предполагат, че дори ако страните, които са били силно засегнати, са „близо до колективния имунитет“, те все още ще наблюдават за локални огнища.
Може да се появи и „нещо, което може да изглежда като втора вълна в страни, които са били засегнати по-малко досега“.
В болницата Pitie-Salpetriere в Париж професорът по спешна медицина Йонатан Фройнд (Yonathan Freund) забелязва рязък спад в броя на инфекциите сред лекарите в сравнение с началото на епидемията.
"Това е чисто предположение, но това може да означава, че хората имат естествен или придобит имунитет", заявява той за АФП.
Това му дава увереност.
Тъй като инфекциите остават ниски три седмици след като Франция отмени строгите си мерки за блокиране, той смята, че това може да означава "втората вълна не идва и вероятно няма да се случи".
Източник: Coronavirus hopes and fears center on 'immunity', MedicalXpress
Още по темата
Животът
Слънчевата светлина убива коронавируса на повърхности за 7 до 14 минути
Животът
Антивирусното лекарство ремдезивир e ефективно срещу коронавирус, твърди проучване
Животът
Антитяло S309 деактивира коронавирусите и на SARS, и на COVID-19
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари