Два вида дребни синигери водят тиха война помежду си, превземайки гнездата си и снасяйки яйца, които се излюпват заедно с малките на врага. Обърканите пиленца често израстват смятайки се за друг вид, което може да има потенциално доста по-широки еволюционни последствия. И всичко това се предизвиква от ограничения брой подходящи места за гнездене.
Когато големите синигери, Parus major, не могат да открият добро място да снесат яйцата си, те просто завземат гнездата на по-малкия вид сини синигери, Cyanistes caeruleus. Синият синигер е два пъти по-малък от нашественика, така че обикновено е принуден да напусне гнездото си и да отлети. Това може и да е разумно решение, тъй като онези, които решават да останат и да защитават домовете си рискуват да бъдат убити при кървавата конфронтация.
Колко несправедливо! Е, това съвсем не е края на историята. В някои случаи, малките птички постигат своето отмъщение като скриват собствените си яйца в гнездата на по-големите синигери.
Рафаел Бариентос от университета Castilla-La Mancha разположил близо 3000 изкуствени гнезда в горите на централна Испания. Той ги използвал, за да наблюдава поведението при гнездене на големия и на синия синигер за период от три години.
В 17 от случаите, Бариентос записал как големи синигери задигат гнездото на сини синигери и отглеждат своите малки на мястото на вече излюпените от предишните собственици на гнездото. Две от тези гнезда все още съдържали мъртвото тяло на предишния собственик, отказал да напусне доброволно гнездото.
Но при други 17 случая, сините синигери успявали да вмъкнат едно или две яйца в гнездата на големите синигери. Като цяло гнездата с яйца и от двата вида представлявали около 3% от всички, но това можело да достигне до цели 7% в някои малки горички.
"Сините синигери вероятно си мислят: "Щом ще ми крадеш местата за размножаване, нека поне да отгледаш пиленцата ми," обяснява поведението им Бариентос. Въпреки, че той не е съвсем сигурен дали точно същите индивиди, на които са им били откраднати гнездата са именно тези, които се промъкват, за да снесат яйца в гнездото на противника (големия синигер).
Зад вражеските позиции
Изследването е и първото, което акцентира върху това поведение на тайно вмъкване на яйца от дивите сини синигери, което спада към т.нар. "гнездов паразитизъм". То също е и първото, което осигурява доказателства за заграбване на чужди гнезда от страна на големите синигери, според екипа орнитолози.
Но какво причинява отрастването в гнездото на противника на възприятията за идентичност при малките пиленца? Предишни изследвания, с изкуствено смесване на яйца, е показало, че "осиновените" малки на синия синигер израстват смятайки се за големи синигери, като дори разпознават песните на големия синигер като свои. Това е известно под термина "сексуален импринтинг".
Но тези ефекти траят само за известно време, твърди Бариентос. Веднъж след като напуснат гнездото, те някак си се научават да разпознават песните на своя вид. За разлика от тях, пилетата на големия синигер отгледани в гнездата на сини синигери прекарват целия си живот смятайки се за син синигер, като пеят песните на своите осиновители. Понякога те дори се опитвали да се чифтосат със сини синигери.
Защо сините синигери имат способността да коригират поведението си, а големите синигери не, все още е мистерия. "Една от хипотезите предполага, че сините синигери може да са изложени на по-голям риск от големите синигери," твърди Торе Слагсволд (Tore Slagsvold) от университета в Осло, Норвегия. "Осиновените сини синигери, които се смятат за големи синигери, се опитват да се конкурират с тях за храна, места за гнездене и брачни партньори, което неизбежно води до тежки травми и дори смърт, тъй като в крайна сметка те са много по-малки."
Но може да има и някои предимства. "Да израстнеш в компанията на приемни родители от друг вид спомага за научаването на нови песни и усвояването на нови хранителни ниши," обяснява Слагсволд. Според него, в крайна сметка такива смесени поколения може в определени случаи да доведат до важни еволюционни последствия и да доведат дори до хибридизация между двата вида.
По материали от: Behavioral Ecology and Sociobiology, DOI: 10.1007/s00265-015-1972-3
Източник: New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари