Индонезийският остров Флорес някога е бил дом на малки хора, наречни популярно "хобити", слонове джуджета, гигантски щъркели и комодски варани. Сега учените са идентифицирали друг необичаен обитател на този праисторически свят: гигантска птица, подобна на пиле.
С тегло от приблизително 4 килограма, изчезналата птица е била няколко пъти по-тежка от най-близките си живи роднини на Флорес. Тя е принадлежала към особена група птици, които заравят яйцата си и ги оставят да се мътят от топлината на земята.
Откритието идва от кост от един крак, изровена през 2009 г. в Лианг Буа, същата пещера, където учените откриват Homo floresiensis, дребните древни хора, наричани "хора хобити". Изследователите обяче решават, че фосилът не е интересен и оставен да събира прах.
Сега, около 17 години по-късно, палеонтолозите са идентифицирали фосила като принадлежащ на нов изчезнал вид мегапод, наземна птица, подобна на кокошка. Това е първият фосил на мегапод, открит някога в Малайския архипелаг, и един от най-големите по рода си според проучването, публикувано в Alcheringa: An Australasian Journal of Palaeontology.
Гигантска птица сред хобити и слонове джуджета
Фосилът на гигантската птица е бил изкопан през 2009 г., близо 7 метра под дъното на Лианг Буа. Индонезийският зооархеолог Рокус Дуе Аве (Rokus Due Awe) е първият, който я разпознава като птича кост, но нищо повече от това не може да се направи от нея. Megapodius rokusi е живял преди приблизително 190 000 до 120 000 години, по време на плейстоцена.
Когато палеонтологът Ханеке Майер (Hanneke Meijer) от Университетския музей в Берген и нейните колеги го разгледали по-внимателно, забелязали нещо необичайно.
Екземплярът се състои от долната половина на десен тарзометатарзус, кост в подбедрицата, която се свързва с пръстите на краката. Но ставите, където пръстите се закрепват, се различават от тези на известните мегаподи. Една става е извита необичайно далеч навън, докато друга има ясно изразена бразда и заоблена вдлъбнатина.
Вкаменена кост на долната част на крака на Megapodius rokusi, новооткритият гигантски мегапод от Флорес. Кредит: Аднан Икагич в Meijer et al. (2026).
Сравненията с живи и изчезнали видове потвърдиха, че комбинацията от характеристики е уникална. Това означава, че изследователите са открили нов вид.
Размерът му е също толкова поразителен. Използвайки измервания на костта и статистическа връзка между размерите на костите на краката и телесната маса, те изчисляват, че M. rokusi е тежал приблизително 3,9 килограма. Това може да не звучи много според съвременните стандарти, но днешните огромни фермерски кокошки са резултат от интензивно индустриално земеделие - преките предци на кокошката са били доста дребни.
За по-добро сравнение, оранжевокраката шубракова кокошка (Megapodius reinwardt), единственият мегапод, живеещ на Флорес днес, тежи само от 0,5 до 1,2 килограма. Следователно този новооткрит древен вид е бил приблизително три до осем пъти по-голям.
Лианг Буа, същата пещера, където учените откриват Homo floresiensis, дребните древни хора, наричани "хора хобити". Кредит: Flickr/ Rosino/ Emma Groeneveld, Creative Commons Attribution-ShareAlike
Праисторическият Флорес е бил странно място, където еволюцията сякаш си е играла номера с размера. Слоновете са станали джуджета, докато птиците и плъховете са пораснали огромни. И сред тези същества е живял Homo floresiens, мъничък човешки роднина, който е бил висок само 1,06 метра, но е изработвал каменни инструменти и е ловувал животни, много по-големи от себе си.
Островът е бил обитаван от стегодон, изчезнал роднина на слон с бивни. Някои от костите му, открити от Лианг Буа, носят следи от порязвания, което предполага, че малките хора са ловували тези животни. Комодски варани също са бродили из острова, редом с лешояди и необичайно големи гризачи.
Но може би най-плашещата птица е била Leptoptilos robustus, гигантски щъркел марабу, висок приблизително 1,8 метра и тежащ приблизително 16 килограма. Майер и Дю Ауе го описват за първи път през 2010 г., като първоначално подозират, че до голяма степен е загубил способността си да лети. Проучване на допълнителни вкаменелости от 2022 г. обаче показва, че тази огромна птица почти със сигурност е можела да лети. Възможно е да се е хранила с трупове на слонове, потенциално конкурирайки се с малките хора на острова за храна.
Сега Megapodius rokusi се присъединява към тази забележителна праисторическа менажерия. Дали е живял редом с всички тези животни, не е ясно, но откритието му предлага още един поглед върху това колко различен е бил остров Флорес някога.
Древна птица, строяща могили, за са остави Земята да мъти яйцата ѝ
Мегаподите са се отделили от други птици, подобни на птици, през късния период на Креда, като изследователите предполагат, че групата е възникнала първо в Австралазия, преди да разпере крилата си в Източна Индонезия, Меланезия, Филипините и Австралия, където се срещат и днес, пишат авторите на изследването.
Мегаподите са сред най-странните родители в света на птиците.
За разлика от кокошките, които седят върху яйцата си, за да ги стоплят, мегаподите заравят яйцата си в почва, пясък или купчини растителност. Естествената топлина на околната среда извършва инкубацията.
Пилетата им се появяват изключително добре развити и на практика не изискват родителски грижи.
"Вместо да седят на гнездата си, те (мегаподите) снасят яйцата си в големи могили или дупки и след това ги оставят там (и никога не поглеждат назад)", обяснява Ханеке Майер.
За разлика от кокошките, които седят върху яйцата си, за да ги стоплят, мегаподите заравят яйцата си в почва, пясък или купчини растителност. Естествената топлина на околната среда извършва инкубацията. Кредит: ZMEScience
Съвременните едрокраки кокошки (Megapodiidae) изграждат люпилни могили в открити гори, а видът все още се среща около Лянг Буа днес.
Но дали неговият гигантски праисторически роднина се е държал по подобен начин?
Учените не могат да кажат със сигурност. Някои мегаподи строят могили, докато други копаят дупки. Стратегиите за гнездене зависят отчасти от местните условия на околната среда.
Древният пейзаж около Лянг Буа се е състоял от пасища, преплетени с гори, потенциално предлагащи подходящи места за гнездене. А тези гнезда може би са привличали и гладни хищници, включително древни хора.
Яйцата на мегаподите са привлекателни като храна. Те съдържат необичайно големи жълтъци, представляващи приблизително 50% до 60% от теглото им. А концентрираните места за гнездене на вида могат да ги направят лесни мишени.
Възможно ли е Homo floresiensis да се е хранил с яйцата на гигантската птица?
Със сигурност е правдоподобно. Проучване от 2016 г. в Nature датира известните скелетни останки на хобити на приблизително 100 000–60 000 години, докато каменните инструменти, свързани с вида, датират отпреди около 190 000 години.
Съвременна едрокрака кокошка. Кредит: Macaulay Library ML109627661, ebird.org
Какво се е случило с гигантската птица на Флорес?
Най-голямата мистерия е какво в крайна сметка се е случило с Megapodius rokusi. Въпреки разнообразната и дълга история на мегаподите, проучването съобщава, че в този район никога не е откриван фосил на птица от такъв вид.
Майер се съмнява, че това е единственият фосил на мегапод в Уолъсея. Тъй като фосилите на птици дълго време са били пренебрегвани в полза на костите на бозайници, тя очаква, че има още, които чакат да бъдат открити.
"Определено мисля, че може да има още фосили на мегаподи наоколо и нямам търпение да разгледам още материали, за да ги намеря", посочва Майер.
Без кости на крилата или раменете, учените не могат да определят дали птицата е можела да лети. Повечето живи мегаподи са способни летци, но някои изчезнали роднини очевидно са загубили тази способност.
Изчезването на гигантските мегаподи също е толкова несигурно.
Възможно е видът да е оцелял допреди приблизително 60 000 години, приблизително по времето, когато няколко други животни, свързани с древната екосистема на Лян Буа, са изчезнали от фосилните ѝ останки. Алтернативно, възможно е да е изчезнал много по-рано.
Учените са кръстили птицата на името на Дю Ауе (Due Awe), който умира през 2015 г. и изиграва ключова роля в идентифицирането на оригиналните фосили на Homo floresiensis.
Седемнадесет години след като за първи път разпознал фрагмента като птича кост, той се превърнал в нов вид, носещ неговото име.
Тази кост запълва празнина във вкаменелостите на птиците и за Майер е напомняне за това колко много все още е неизвестно.
"Югоизточна Азия се смята за гореща точка на биоразнообразието, но е важно да се осъзнае, че това, което виждаме днес, е само остатък от това, което някога е било", отбелязва Майер
Справка: Hanneke J. M. Meijer et al., A new species of megapode (Galliformes: Megapodiidae) from the Pleistocene of Liang Bua, Flores, Alcheringa: An Australasian Journal of Palaeontology (2026). DOI: 10.1080/03115518.2026.2741158
Източници:
Giant Chicken Relative Lived in the Cave of the Ancient ‘Hobbits’ Over 100,000 Years Ago, ZMEScience
New species of ground-dwelling bird, the largest of its kind, identified in same cave as Homo floresiensis, Sandee Oster, Phys.org
Още по темата
Човекът
Древни инструменти на остров Сулавеси може да са ключ към произхода на "хобитите"
Човекът
"Хобитите" от Индонезия може да са имали още по-малки предци
Човекът
Разплитането на енигматичния произход на най-новия вид в човешкото семейство
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Деспин Митрев
Въздействието от либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители
dolivo
Crew Dragon достига МКС за първи път след по-малко от 8 часа (видео)
dolivo
Европа е обявена за родно място на прилепите
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза