Хората се нареждат между сурикатите и бобрите в класацията на моногамията

Според ново проучване на Университета в Кеймбридж, което включва таблица, класираща нивата на моногамия при различни видове бозайници, хората са много по-близки до сурикатите и бобрите по отношение на нивата на ексклузивно чифтосване, отколкото до повечето от нашите братовчеди примати.

Предишни еволюционни изследвания са използвали фосилни записи и антропологични теренни изследвания, за да направят извод за човешкия пол.

Докато при други изследвания са провеждани дългосрочни наблюдения на животинските общества и са използвани тестове за бащинство, за да изучават системите за чифтосване, сега нов подход на д-р Марк Дайбъл (Mark Dyble) от катедрата по археология в Кеймбридж анализира пропорциите на пълнородни (т.е. с едни и същи майка и баща) и полубратя/сестри в множество видове, както и в няколко човешки популации през цялата история, като мярка за моногамия.

Видовете и обществата с по-високи нива на моногамия е вероятно да имат повече братя и сестри, които споделят и двамата родители, отбелязва Дибъл, докато тези с по-полигамни или безразборни модели на чифтосване е вероятно да имат повече полубратя и сестри.

Авторът разработва изчислителен модел, който съпоставя данните за братя и сестри, събрани от скорошни генетични изследвания, с известни репродуктивни стратегии, за да изчисли приблизителния рейтинг на моногамията.

Макар че все още е грубо ръководство, Дайбъл твърди, че това е по-директен и конкретен начин за измерване на моделите на моногамия, отколкото много предишни методи, когато се разглежда спектър от видове и човешки общества в продължение на хиляди години.

"Съществува висша лига на моногамията, в която хората се чувстват удобно, докато по-голямата част от другите бозайници възприемат далеч по-безразборен подход към чифтосването", коменттира Дайбъл, еволюционен антрополог в университета в Кеймбридж.

"Констатацията, че човешките нива на пълнородни братя и сестри се припокриват с диапазона, наблюдаван при социално моногамните бозайници, придава допълнителна тежест на мнението, че моногамията е доминиращият модел на чифтосване за нашия вид."

"Човешката моногамия вероятно е еволюирала от немоногамно групово съжителство, преход, който е изключително необичаен сред бозайниците", посочва д-р Марк Дайбъл.

Понятия от полигамията
Полигиния е специфичен вид полигамия, където един мъжки се чифтосва с няколко женски, като мъж с няколко съпруги или мъжко животно с много партньорки.
Полиандрия означава, че една женска се чифтосва с много мъжки и може да се отнася до различни социални/биологични структури, от социални насекоми с множество царици до чифтосване при примати.

Въпросът за човешката моногамия се обсъжда от векове. Отдавна се предполага, че моногамията е крайъгълен камък на социалното сътрудничество, което е позволило на хората да доминират на планетата.

Антрополозите обаче откриват широк спектър от норми за чифтосване сред хората. Например предишни изследвания показват, че 85% от прединдустриалните общества са разрешавали полигиниен брак – при който мъжът е женен за няколко жени едновременно.

За да изчисли процента на моногамия сред хората, Дайбъл използва генетични данни от археологически обекти, включително гробища от бронзовата епоха в Европа и неолитни обекти в Анатолия, както и етнографски данни от 94 човешки общества по света: от танзанийските ловци-събирачи Хадза до отглеждащите ориз Тораджа в Индонезия.

"Има огромно междукултурно разнообразие в човешките практики за чифтосване и брак, но дори крайностите на спектъра все още са над това, което виждаме при повечето немоногамни видове", обяснява Дибъл.

Проучването, публикувано в Proceedings of the Royal Society: Biological Sciences, показва, че хората имат общо 66% братя и сестри, което ни поставя на седмо място от единадесет вида в проучването, считани за социално моногамни и предпочитащи дългосрочни двойки.

Сурикатите са с 60% процент на пълнородни (т.е. с едни и същи майка и баща) братя и сестри, докато бобрите просто изпреварват хората по отношение на моногамията със 73%. Както и при хората, това предполага значителна тенденция към моногамия при тези видове, но със солидна доза гъвкавост.

Белоръкият гибон се доближава най-много до хората в проучването, с процент на моногамия от 63,5%. Той е единственият друг високо класиран "моноточен" вид, което означава, че обикновено има едно потомство на бременност, за разлика от котилата, които имат други моногамни бозайници.

Единственият друг нечовекоподобен примат в горната дивизия е мустакатият тамарин: малка амазонска маймуна, която обикновено ражда близнаци или тризнаци и има процент на пълнородни братя и сестри от почти 78%.

Известно е, че всички останали примати в изследването имат или полигинна, или полигинандрична (където и мъжките, и женските имат множество партньори) система за чифтосване и се нареждат доста надолу в таблицата за моногамия.

Планинските горили успяват да отбележат 6% от потомството им да е пълнородно, докато шимпанзетата са само 4% – наравно с делфините. Различни видове макаци, от японски (2,3%) до резус (1%), са почти на дъното на таблицата.

"Въз основа на моделите на чифтосване на нашите най-близки живи роднини, като шимпанзетата и горилите, човешката моногамия вероятно е еволюирала от немоногамен групов живот, преход, който е изключително необичаен сред бозайниците", посочва Дибъл.

Сред малкото с подобна еволюционна промяна са видовете вълк и лисица, които имат известна степен на социална моногамия и кооперативни грижи, докато предците на кучетата вероятно са живели в група и са били полигини.

Сивият вълк и червената лисица се промъкват в горната лига с почти наполовина пълнородно потомство (съответно 46% и 45%), докато африканските видове имат много по-високи нива: етиопският вълк е със 76,5%, а африканското диво куче е класирано на второ място по моногамия с рейтинг от 85%.

Начело на таблицата е калифорнийската мишка Peromyscus californicus, която остава чифтосана за цял живот, след като се чифтоса, със 100% рейтинг. На последно място е класираната шотландска овца Соей с 0,6% пълнородни братя и сестри, тъй като всяка овца-майка се чифтоса с няколко коча.

"Почти всички други моногамни бозайници живеят или в тесни семейни групи, състоящи се само от размножаваща се двойка и тяхното потомство, или в групи, където се размножава само една женска", разказва Дибъл. "Докато хората живеят в силни социални групи, в които множество женски имат деца."

Единственият друг бозайник, за когото се смята, че живее в стабилна, смесена полова, многовъзрастна група с няколко ексклузивни двойки, е голям гризач, подобен на заек, наречен патагонска мара, който обитава лабиринти, съдържащи редица дългосрочни двойки.

Дибъл добавя:

"Това проучване измерва репродуктивната моногамия, а не сексуалното поведение. При повечето бозайници чифтосването и размножаването са тясно свързани. При хората методите за контрол на раждаемостта и културните практики прекъсват тази връзка."

"Хората имат редица партньорства, които създават условия за смесица от потомство строго от едни същи бащи и майки и полубратя със силна родителска инвестиция, от серийна моногамия до стабилна полигамия."

Таблица на моногамията

Справка: Human monogamy in mammalian context; Mark Dyble; Proc Biol Sci (2025) 292 (2060): 20252163. https://doi.org/10.1098/rspb.2025.2163

Източник: Humans rank between meerkats and beavers in monogamy ‘league table’, University of Cambridge

Още по темата

20/03/2020

Животът

Защо човекът е еволюирал с голям пенис, но малки тестиси?

13/02/2023

Животът

Благодарение на полигамията птиците избягват вредни мутации

01/06/2016

Животът

За първи път от 250 години мъжете са повече от жените в Европа

10/02/2020

Животът

Любов, вярност и изневяра по животински