Мащабно проучване върху различни видове бозайници и птици разкри нещо доста интересно за прозяването - гръбначните животни с по-голям мозък и повече неврони имат по-продължителни прозявки.
Защо е необходимо да се прозяваме и защо е "заразно" - вероятно една от най-старите загадки, които все още остават без окончателен отговор. През 2007 г. обаче Андрю Галъп (Andrew Gallup) и колегите му излагат хипотеза, която сега е общоприета: тя свързва прозяването с необходимостта от охлаждане на мозъка.
Челюстните мускули се разтягат, устата и носните кухини се пълнят с чист въздух, намалявайки температурата на кръвта, постъпваща в мозъка. От това е лесно да се заключи, че колкото по-голям е мозъкът, толкова по-интензивно прозяване е необходимо, за да се охлади. Всъщност през 2016 г. екипът на Калъп сравнява времето на прозяване при 24 вида бозайници, показвайки, че то корелира с размера на мозъка им - за мишките са достатъчни средно 0,8 секунди за охлаждане, а за хората - 6,5 секунди.
В нова статия, публикувана в списание Communications Biology, Галъп и неговите съавтори представят резултатите от подобно проучване, но в по-голям мащаб. Изследователите събират данни за 1291 отделни прозявания от зоопаркове и онлайн видеоклипове, обхващащи общо 55 вида бозайници и 46 вида птици, и откриват „стабилни положителни корелации“ между времето, за което се прозява животното и размера на мозъка му.
Бозайници, подредени по намаляване на продължителността на прозяване и размер на мозъка, от примати до торбести опосуми. Кредит: Massen et al., 2021
Изследването може да запълни някои пропуски в знанията ни за прозяването - на първо място защо се случва и защо животни като жирафите изобщо не се нуждаят от прозяване.
"Въпреки че поведенческият модел на прозяването е фиксиран, продължителността му е еволюирала съвместно с размера на мозъка и броя на невроните", пишат изследователите в новия си доклад.
"Нещо повече, тази функция изглежда запазена в разнообразен кръг животни, така че нейният еволюционен произход може да бъде проследен най-малко до общия предшественик на птици и бозайници и потенциално дори по-далеч".
„Чрез едновременното вдишване на хладен въздух и разтягането на мускулите, обграждащи устните кухини, прозяването увеличава притока на по-хладна кръв към мозъка и по този начин има терморегулаторна функция“, обяснява Галъп.
Кредит: Wikimedia Commons
Изследователите не правят никаква връзка с интелигентността, а само размерът на мозъка и броят на невроните в него, нито има позоваване на честотата на прозяване. Например ние, хората, обикновено се прозяваме между 5-10 пъти на ден.
Прозявката също така е заразна, както може би сте забелязали. Една хипотеза за това е, че тя изпълнява социална функция, като въвежда група в същото състояние на ума и може би помага за синхронизиране на моделите на сън - все пак ще са необходими повече изследвания, за да се разбере това.
Въпреки че трябва да се направят още изследвания, за да се изяснят причините, поради които изобщо се прозяваме, авторите на изследването заключават, че „тези открития осигуряват допълнителна подкрепа за отделни прогнози, получени от хипотезата за охлаждане на мозъка“.
 Снимка: BIRDS AS ART |
Що се отнася за любопитното изключение за жирафите - единствените бозайници, които изглежда не се прозяват - тази характеристика може да е свързана с невероятно дългата им шия, което принуждава тези животни да развият свои собствени уникални механизми на кръвоснабдяване и регулиране на мозъка.
Справка: Massen, J.J.M., Hartlieb, M., Martin, J.S. et al. Brain size and neuron numbers drive differences in yawn duration across mammals and birds. Commun Biol 4, 503 (2021). https://doi.org/10.1038/s42003-021-02019-y
Източник: There's a Weird Correlation Between Brain Size And Yawning, Study Reveals, sciencealert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари