Новозеландският папагал кеа е първата птица, за което е доказано, че смехът му е заразен, показва ново проучване, цитирано от National Geographic.

Смехът, както прозявката, е доказано, че е заразен. Този своеобразен социален огледален ефект не е запазен само за хората, както показва едно скорошно проучване, папагалът кеа в Нова Зеландия също има заразителен смях, което го присъединява към редиците на хората, плъховете и шимпанзетата.

Звуците, които издават тези интелигентни птици, са просто израз на игриво настроение, което става заразно, съобщава статията в научното списание Current Biology.

Игривата птица

Кеа (Nestor notabilis) може да се срещне в планинините на Южния остров на Нова Зеландия. Ако имате достатъчно късмет да попаднете на този прелестен папагал, едно от първите неща, което ще забележите е колоритния вокален репертоар на птицата. Сред многото звуци на този папагал е така нареченото "зов за игра" - чуруликащ звук, който обявява на другите птици кеа, че папагалът е в игриво настроение и предизвиква другите птици, за да се присъединят към забавата.

Това поведение за първи път е записано от Раул Швинг (Raoul Schwing) от Изследователския институт Messerli в Австрия. Неговият екип записва призивните звуци на кеа, както и други звуци и ги пускат на други диви птици в продължение на пет минути, за да видят как ще реагират. Песента на червеношийката, която е друг вид, който обитава същите места като кеа, служи като контрола за изследването.

Реакцията на звуците на кеа е доста отчетлива. Когато птиците, независимо от своя пол, чуват игривата мелодия, те започват да проявяват по-игриво поведение, отколкото, когато са им пускани други звуци.

"В много случаи видяхме, че те не се стремят да намерят източника на звука, папагала кеа, за да се присъединят към играта", разказва Швинг. "Вместо това, те спонтанно започват да си играят с птицата в непосредствена близост до тях или да си играя сами във въздуха или с даден обект".

"Тези случаи показват, че Кеа не са били "поканени" за игра, но техните конкретни звуци предизвикват игривост, в подкрепа на хипотезата, че вокализацията им може да действа като положителна емоционална зараза" - отбелязва Швинг.

Това означава, че звуците, които издават птиците кеа, са просто израз на игриво настроение.

Репертоарът на Кеа е много разнообразен, това става ясно дори и от ограничените наблюдения на Швинг и екипа му.

Обикновено птиците започват да изпълняват въздушна акробатика или се гонят една друга, когато чуят звуците на кеа "зов за игра". Самотните птици често хвърлят предмети наоколо, но изследователите наблюдават несамотни птици, които хвърлят предмети като малки клонки помежду си. Една птица кеа дори поканва друга "да се поборят" - неагресивно поведение, често наблюдавано при котките.

"Фактът, че някои от тези птици започват да си играят спонтанно, когато няма други птици за игра наоколо, предполага, че подобно на човешкия смях, това има емоционален ефект върху птиците, които го чуват, предизвиквайки у тях игриво настроение", разказва Швинг,

Но не всичко в живота на кеа е повод за смях. За съжаление птицата е обявена за "уязвима", според Международния съюз за опазване на природата (International Union for Conservation of Nature).

Още по темата

15/11/2016

Животът

Плъховете имат гъдел и се кикотят, разкрива проучване. Как мозъкът създава радостта (видео)

20/09/2015

Човекът

Защо се смеем?

06/09/2017

Животът

Защо мъркат котките

30/05/2015

Човекът

Научни обяснения за някои странности на нашето поведение