Имплантират свински мозъчни клетки на болни от Паркинсон

Наука OFFNews Последна промяна на 12 юни 2017 в 14:37 6525 0

Източник: GJLP/Science Photo Library

Бихте ли разрешили да ви имплантират свински мозъчни клетки? Някои хора с Паркинсонова болест имат - с надеждата, че това ще спре прогресирането на болестта.

Новият подход все още е в ранна фаза на експериментиране, но първоначалните резултати от четирима души изглеждат обещаващо, като всички те са показали известно подобрение в продължение на 18 месеца след операцията, съобщава New Scientist.

Заболели от Паркинсонова болест, която причинява треперене и затруднение в придвижването, обикновено се влошават с времето. Болестта е причинена от постепенна загуба на мозъчните клетки, произвеждащи допамин - съединение, което помага за контрол на движенията. Съвременната медицина подменя липсващия допамин, но неговата ефикасност с годините намалява.

Сега Living Cell Technologies, базирана в Оукланд, Нова Зеландия, разработва лечение, при което се използват клетки от хороидния плексус на прасета. Тази мозъчна структура създава коктейл от фактори за растеж и сигнални молекули, които подпомагат здравето на нервните клетки.

Източник: Wikipedia

18 души са се подложили миналият месец на операция в плацебо-контролиран експеримент, в който се използват клетъчни импланти от хороиден плексус. Надеждата е, че съединения, направени от тези клетки, ще подхранят останалите произвеждащи допамин клетки в мозъците на пациентите, което ще забави по-нататъшната им загуба.

Подходът е имал успех при версия с плъхове с Паркинсонова болест. "Става дума за поставяне на малка неврохимична фабрика, която да подпомогне растежа и възстановяването на нови нервни клетки", коментира Кен Тейлър (Ken Taylor) от Living Cell Technologies.

Клетките от прасета се поставят в поресто покритие от алгинова киселина, направена от морски водорасли, което позволява растежните фактори да се прехвърлят в обкръжаващата мозъчна тъкан и която трябва да спре имунните клетки на пациента да навлязат и да атакуват клетките на прасетата. Този подход е използван и с клетки от свински панкреас при лечение на хора с диабет.

Всяка алгинова капсула е около половин милиметър голяма и съдържа около 1000 клетки от прасета. При първия малък експеримент на четирима души са били имплантирани 40 капсули в едната част от мозъка им. Регистрирано е средно подобрение сред участниците от 14 пункта, измерени по скала на сериозност на симптомите от 199 пункта, по която се измерват неща като колко добре хората могат да ходят или да режат храната си.

Стивън Гил (Steven Gill) от Университета в Бристол коментира, че подобрението може да се дължи на плацебо ефекта, тъй като хората са се подобрили веднага след операцията. "Нервните клетки не се възстановяват толкова бързо", отбелязва ученият. 

Източник: GJLP/Science Photo Library

Предишни изследвания са установили, че симптомите на Паркинсон са отчасти повлияващи се от плацебо ефекта, като някои хора показват подобрение само защото очакват това да се случи.

Гил също така смята, че хората в проучването са се подобрили толкова бързо, защото първоначално са преувеличили симптомите си, за да попаднат в експеримента.

Въпреки това подобренията, наблюдавани при тези четирима души, са се задържали за дълъг период от време - 18 месеца. Хора с тази болест обикновено се влошават с няколко пункта всяка година.

По-голям плацебо-контролиран експеримент ще хвърли повече светлина върху въпроса. Резултатите от него се очакват през ноември. В него хората получават по 120 капсули, поставени в двете части на мозъците им. 

"Стратегията е добра идея. Въпросът е доколко конкурентна ще бъде тази терапия съобразно останалите клетъчни терапии", коментира Роджър Бейкър (Roger Barker) от Университета в Кеймбридж, който не е част от експеримента.

Свински мозъчни клетки в момента се проучват като лечение на други болести, причинени от умиране на нервни клетки, като Алцхаймер и Хънтингтън. Тъй като клетките на хороидния плексус изпускат коктейл от различни фактори на растеж, те може да се окажат от помощ за лечение и на тези разстройства, причинени от нарушения в нервните клетки.

Едно от опасенията спрямо трансплантациите на клетки от животни на хора е, че вируси, спящи в ДНК на прасетата, наречени свински ендогенетични ретровируси, могат да преминат в хората и да предизвикат появата на нови болести. Това обаче до този момент не се е случвало при хора, получили клетки от свински панкреас за лечение на диабет.

Има и екипи, които се опитват да използват технологията за генно редактиране CRISPR за елиминиране на тези вируси в свинския геном.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !