Човешката имунна система реагира на храна с високо съдържание на мазнини и калории като на бактериална инфекция, според ново проучване, ръководено от Университета в Бон, съобщи Science Daily.
Особено тревожно е, че нездравословната храна прави човешката имунна система по-агресивна в дългосрочен план. Дори дълго след преминаването към здравословна диета реакцията към инфекцията на вродената имунна система е подчертана. Тези дългосрочни промени могат да предизвикат развитието на атеросклероза и диабет, болести, свързани със западния начин на хранене с бързи закуски.
Резултатите са публикувани в списание Cell.
Учените поставят мишки в продължение на месец на т. нар. "западна диета": с високо съдържание на мазнини, захари и с ниско съдържание на фибри. Като следствие животните развиват силна имунна реакция в организма, почти като след инфекция с опасни бактерии.
"Нездравословният хранителен режим доведе до неочаквано увеличение на броя на някои имунни клетки в кръвта на мишките, особено гранулоцитите и моноцитите", обяснява Анет Крист (Anette Christ) от Университета на Бон. По този начин фаст фуудът кара организмът бързо да събере огромна и мощна армия. Когато изследователите предлагат на гризачите типичната им храна от зърнени култури за още четири седмици, острото възпаление изчезва. Но това, което не изчезва е генетичното препрограмиране на имунните клетки и техните прекурсори - дори и след тези четири седмици, много от гените, каито са били включени по време на фазата на нездравословното хранене, все още са активни.
Сензорът за нездравословна храна в имунните клетки
"Едва наскоро бе установено, че вродената имунна система има форма на памет", обяснява проф. д-р Айке Лац (Eicke Latz), директор на Института за вроден имунитет към Университета в Бон. "След инфекцията защитните сили на организма остават в един вид състояние на спешна готовност, за да могат да реагират по-бързо на ново нападение". Експертите наричат това "обучение на вродения имунитет". При мишките, този процес не е предизвикан от бактерии, а от нездравословния начин на хранене.
Учените идентифицират и отговорния "фаст фууд сензор" в имунните клетки. Те изследват кръвни клетки от 120 пациенти. В някои от тях вродената имунна система показа особено силно ефекта на обучение. В тези участници изследователите откриват генетични доказателства за участието на т.нар. инфламазома. Инфламазоните са ключови вътреклетъчни сигнални комплекси, които разпознават инфекциозните агенти и други вредни вещества и след това освобождават много имунни месинджъри - молекули преносители на сигнала. Как точно инфламазомата разпознава, че организнът е изложен на нездравословна диета предстои да се определи.
Интересното е, че освен острата имунна реакция, това има дългосрочни последици за реакциите на имунната система: Активирането на имунната система заради нездравословната диета променя начина, по който се опакова генетичната информация. Генетичният материал се съхранява в ДНК и всяка клетка съдържа няколко ДНК вериги, които заедно са дълги около два метра. Те обикновено са увити около протеини в ядрото и по този начин много гени в ДНК не могат да бъдат прочетени, защото са недостъпни.
Нездравословното хранене води до това някои от тези обикновено скрити части от ДНК да се разопаковат, подобно на нишка от търкулнато кълбо прежда. Такава област ит генетичния материал може да се прочете много по-лесно, стига това временно разопаковане да остане активно. Учените наричат тези явления епигенетични промени. "Инфламазомата предизвиква такива епигенетични промени", обяснява д-р Лац.
Драматични последствия за здравето
Тези имунни реакции могат на свой ред да ускорят развитието на съдови заболявания или диабет тип 2. Плаките при атеросклерозата например, се състоят главно от липиди и имунни клетки. Възпалителната реакция допринася директно за техния растеж, тъй като наскоро активираните имунни клетки постоянно мигрират към променените стени на кръвоносните съдове. Когато плаките нарастнат твърде много, те могат да нахлуят в съда, което води до образуването на кръвни съсиреци и увлечени от кръвния поток да запушат съдовете. Възможните последици са инсулт или инфаркт.
Така нездравословното хранене може да има драматични последици. През последните векове, средната продължителност на живота се увеличаваше непрекъснато в западните страни. Тази тенденция прекъсна за първи път - родените днес ще живеят средно по-кратко от родителите си. Нездравословното хранене и твърде малкото физически упражнения вероятно играят решаваща роля в това.
"По тази причина откритието има важно обществено значение", обяснява Лац. "Основите на здравословната диета трябва да станат много по-съществена част от образованието, отколкото са в момента. Само по този начин можем да имунизираме децата от ранна възраст срещу изкушенията на хранително-вкусовата промишленост. Децата имат възможност за избор какво ще ядат. Ние трябва да им дадем възможност да направят съзнателно решение за хранителните им навици".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари