Изчезващият свят на пеперудите – какво губим всички ние

Климатека Последна промяна на 02 юли 2025 в 00:00 239 0

Кредит Pixabay/CC0 Public Domain

Всеки пети вид пеперуда в България е застрашен от изчезване

• Пеперудите са ключови елементи на биоразнообразието – важна част от хранителните мрежи и здравето на екосистемите.
• Тези насекоми са сред най-чувствителните към климата живи същества – затоплянето нарушава ритъма им на живот и заплашва съществуването им.
• Промените в числеността и разпространението на пеперудите са ранен и ясен сигнал за нарушен баланс в природата.
• Климатичните промени изтласкват високопланинските видове все по-нагоре.
Южна и Югоизточна Европа, включително България, са в рисковата зона – тук може да се загубят най-много видове пеперуди.
• Бъдещето на пеперудите зависи от днешните решения – от възстановяване на местообитания до устойчиво управление на земеделието и горите.
• Климатичните промени влияят отрицателно върху близо 40 вида пеперуди в Европа – както застрашени, така и незастрашени. Най-силно засегнати са обитаващите средни надморски височини, при които повишаването на температурите и по-кратките зими водят до твърде ранно начало на активния сезон.
• Около 9% от видовете са застрашени от изчезване в Европа, 7% – в ЕС, а 31% имат намаляващи популации. Най-много застрашени видове се срещат в Източна Европа. В България са установени 215 вида пеперуди, от които 46 са застрашени.

Лятото цъфти с пълната си сила и пеперудите са вече тук – цветни, ефирни, почти незабележими – те се вписват естествено в красивия летен пейзаж. В последните години техният полет из ливадите на Европа, включително на България, е все по-рядко срещан. Макар да са крехки на вид, те са сред най-важните индикатори за състоянието на природата. Едновременно опрашители, храна за други животни и сигнал за по-дълбоки екологични проблеми, те са жизненоважни за природата и за нас – като част от тази природа. Изчезването им не е просто естетическа загуба, а важно предупреждение. Климатичните промени, интензивното земеделие и загубата на местообитания вече влияят негативно на десетки видове от картата на Европа, показват последни данни от изследвания. А България, с цялото си природно богатство, не е изключение. 

Същевременно на стария континент вече има разработени добри практики за опазване на много видове пеперуди и този успешен опит трябва да се приложи и в България като координирани стратегии. 

Ефектът на климатичните промени върху насекомите в България не е достатъчно проучен. Ако вземем предвид европейския опит, зоологическите градини и природните паркове у нас биха могли да се ангажират активно за опазването на този вид. Необходимо е също засилване на контрола върху употребата на пестициди, както и повече грижа и място за зелените градски площи. 

Защо пеперудите са важни за екосистемите

Пеперудите показват колко здрава е една екосистема – а от това зависи дали тя ще оцелее при климатични сътресения.

Тези насекоми извършват метаморфоза: възрастното животно (имагo) лети и се изхранва с нектар, който добива от цветята и така oпрашва цъфтящите растения. Тази симбиоза е от огромно значение, защото голяма част от растителни видове са изцяло зависими от опрашители за своето размножаване и генетично богатство.

Ларвата на пеперудата – гъсеницата, заема друга ниша. Повечето гъсеници се изхранват с листа на растения. Обикновено тези растения са различни от тези, които биват опрашвани. По този начин гъсениците оказват влияние върху растителните общества и допринасят за тяхното разнообразие. Те не са вредители в природния контекст.

Повечето видове пеперуди зимуват като какавиди. При подходящи климатични условия те се преобразяват в летящи пеперуди. Гъсениците и възрастните насекоми са ключови за хранителната верига, защото много животни се изхранват с тях, например пойните птички. 

Пеперудите са част и от ландшафтната картина. Много от видовете са с красиви пъстри цветове и имат положителен ефект върху човешката психика и здраве.

Гъсениците могат да бъдат изключително разнообразни и красиви, точно както възрастните насекоми. Източник: Павел Василев

Как промените в климата влияят на пеперудите

Климатичните промени вече са сред топ 3 заплахите за пеперудите в Европа като се нареждат, по данни на Европейската червена книга на пеперудите, след  интензифицирането на земеделието и изоставянето на подходящите местообитания. Промените в климата засягат отрицателно близо 20 застрашени и близо 20 незастрашени вида на континента. Ефектите влияят значително на биогеографията на флората и фауната, тоест на тяхното разпространение. Измененията в растителността могат да се случат прекалено бързо, което да не позволи на животните да се адаптират. Това, наред с изолацията на много животински популации една от друга и липсата на диви коридори, може да доведе до изчезване.

Меките зими влияят отрицателно на тундрови видове като градинския тигров молец Arctia caja. Този вид презимува като гъсеница, която е пригодена към мразовити зими, и не е способна да оцелява при меки мокри зими. Между 1968 г. и 2002 г. числеността на този вид е спаднала с 89% във Великобритания, като се очаква тази тенденция да продължи, сочат данни на британската организация Butterfly Conservation. Тя докладва, че топлолюбиви видове разширяват своя ареал, като например липовата вечерница Mimas tiliae, докато студенолюбивите мигрират към по-студени места, което не винаги е възможно.

Проучване на Ентомологичния институт „Зенкенберг Мюнхеберг“, Германия, направено с данни от 1900 г. до 2022 г., сочи, че климатичните промени оказват влияние на европейските пеперуди, живеещи на средна надморска височина. Изследването показва, че те започват да летят много по-рано през годината. Това се дължи на кратките зими и на повишаването на температурите, което води до по-ранното начало на пролетния сезон. Някои видове стават активни през цялата пролет и лято. Това не е нормата – по принцип пеперудите летят само за два или три месеца, когато снасят яйца, след което умират. Учените твърдят, че това ще наруши баланса, установил се преди хиляди години. Очакват се нови сблъсъци между различни видове, които биха летели в различни етапи на годината. Проучването обаче не вижда разлика в поведението им във високите планини. Там не температурата е ключова за активноста на насекомите, а количеството валежи, което не е намаляло във високите части.

Въпреки че директната човешка дейност оказва най-силен отрицателен ефект върху насекомите, климатичните промени оказват допълнително негативно влияние върху тях. Пеперудите биват разглеждани като два основни типа: тесни специалисти, оцеляващи само в един вид местообитание, и като генералисти, които се срещат в повече от едно местообитания. 

Специализираните видове са най-сериозно застрашени от загубата на местообитания, но се наблюдава и намаляваща численост на т.нар. генералисти. Това най-вероятно се дължи на комбинацията от фактори.

Всички видове страдат от употребата на инсектициди и хербициди. Селското стопанство, борейки се с елиминацията на „вредители“, също вреди и на безобидните видове. Интензивните земеделски практики, намаляването на пашата и разцепването на ландшафта с автомобилни пътища и плантации поставя пеперудите под заплаха, а климатичните промени поставят допълнителен стрес на повечето видове.

Какво е разнообразието в Европа и в България?

Пеперудите са много разнообразна група насекоми. Най-често срещаните представители на този разред са дневните и нощните пеперуди. В световен мащаб броят на видовете пеперуди е около 150 000. 

Категория Описание Брой видове
Световно ниво Общо видове пеперуди ~150 000
От тях дневни пеперуди ~20 000
Европа Общо видове пеперуди 482
Срещат се във всички страни от ЕС 451
Срещат се само в Европа (ендемични) 142
Южноевропейските планини се считат за най-богати на видове – Пиренеите, Алпите и Балканите.

България е на 5-то място по брой видове пеперуди – 211 вида, според Европейската червена книга на пеперудите. Като на челните места са Италия (264), Франция (244), Испания (243) и Гърция (230).

В България има 50 важни за пеперудите района. / Източник 

Каква е тенденцията на континента и в България

По данни на Европейската червена книга на пеперудите от 2010 г., липсват точни проучвания за развитието и разпространението на пеперудите в много от източноевропейските страни. Въпреки това е установено, че около 9% от видовете са застрашени от изчезване в Европа, 7% – в Европейския съюз. От европейските видове 31% са с намаляващи популации, 4% са с увеличаващи, а повече от половината – със стабилни. С неизвестна тенденция са 10% от видовете. Най-голям брой застрашени видове се намират в Източна Европа.

А в България?

Според списък, публикуван през 2017 г. от Националния природонаучен музей при БАН, в страната са определени 215 вида, като всеки пети от тях е застрашен от изчезване (21%).

В Червената книга на България от 2015 г. се посочват:

  • 2 вида като изчезнали: голямоок сатир Lopinga achine и блатно сатирче Coenonympha oedippus;
  • 4 вида като важни за опазване: Дарданова синевка Agriades dardanus, Матурна Euphydryas maturna, Червен аполон Parnassius apollo и Балканска жълтушка Colias caucasica.

По данни на Българо-британското общество, което организира екскурзии за наблюдение на пеперуди в България всяка година от 2002 г. насам, в страната се срещат 216 вида, като 5 най-вероятно са изчезнали. 

Какви са мерките в Западна Европа

За опазването на пеперудите е нужен мониторинг, който се състои от оценка на състоянието, диагностициране на проблема, тестване на решение, управление на възстановителните действия, който накрая води до устойчив и ефикасен мениджмънт на вида и на местата, които той обитава. 

Butterfly Conservation, е добър пример, който работи със собственици на земя.
Експертите към тази организация дават съвети и работят върху разработването на нови мерки за опазване. Приоритетни са най-редките видове. Организацията стопанисва площи из цяла Великобритания, които биват поставени в една от три категории – ландшафт с висок приоритет, ландшафт с приоритет и приоритетно място.

Пример за това какво предизвикателство е опазването на пеперудите е съхраняването на вида бял адмирал Limenitis camilla – среща се в Европа, включително в България, хабитатът му е широколистни и смесени гори. Уязвим е заради зависимостта си от растението орлов нокът Lonicera periclymenum – вид увивен храст от семейството на бъза. Гъсениците се излюпват и се изхранват от него, но само ако е частично на сянка. Ако е изложен на слънце, става неподходящ, а алтернатива няма. За възрастните индивиди пък е важно да има открити слънчеви площи и богат набор от цветя. С резките и непредсказуеми промени в климата тези нюансни хабитати могат драстично да се променят. Затова е важно такива местообитания да се поддържат както в природните резервати, така и в дървесните плантации.

Какво може да се направи у нас?

Какви политики могат да променят нещата

България все още няма национален план за защита на дивите опрашители – въпреки ясните научни препоръки. Има създаден план от научното общество и от неправителствени организации, но той не е приет от съответните институции. Липсват и инициативи, които да насочват вниманието към нуждата от опазването на дивите опрашители.

29 вида са защитени от Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата фауна и флора на Европейския съюз и следователно са включени в Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Макар и от много голямо значение, този план не е идеален. Според доклада на Института за европейска политика в областта на околната среда (IEEP), не всички видове, които имат нужда от опазване, са включени в него.

Най-новият план за действие е за пеперудата Nymphalis vaualbum, който влиза в сила през 2024 г. и важи до 2033 г. Планът оценява степента на влияние на климатичните промени върху вида като потенциално висока и непроучена.

В България има мрежа за мониторинг на дневните пеперуди, която спада към Европейската мрежа за мониторинг на пеперуди (eBMS).

Природонаучните музеи, като този в Бяла Черква, дават ценна информация какви видове се срещат в дадена местност и период. Автор:Павел Василев

Без точни карти и данни няма ефективна защита

Пеперудите са сред най-добре проучените насекоми, но все още липсват достатъчно данни за някои региони, включително България. Необходими са редовни полеви изследвания, особено извън защитените зони на Натура 2000 – в населени места и земеделски райони, където рискът за пеперудите е по-голям.

Надеждният мониторинг и картографиране позволяват прилагането на ефективни мерки за застрашените видове. Извън защитените територии се наблюдават две неблагоприятни тенденции: интензивно земеделие и пълно изоставяне на площи – и двете вредят на пеперудите, като първото има по-тежки последици.

В България липсват проучвания за въздействието на климатичните промени, особено в градските и селските райони. Вече се оформят „топлинни острови“ – среди, бедни на местна растителност и водоеми, със силно светлинно замърсяване.

Макар и трудни за прогнозиране, ефектите от климатичните промени могат да бъдат смекчени чрез създаване и опазване на подходящи местообитания. Организацията Butterfly Conservation призовава както специалистите, така и любителите-градинари да предприемат действия за защита на тези ценни насекоми.

Къща за пеперуди в зоопарка във Виена, Австрия Автор: Павел Василев

Ролята на зоопарковете в опазването на пеперудите

Модерните зоологически градини в цял свят – в кооперация с научни институти – имат потенциал за научни проучвания, свързани с климатичните промени и опазването на пеперудите. Много тропически видове пеперуди могат да бъдат отглеждани и развъждани в човешки условия, което може да позволи дори създаването на резервни популации. Има зоопаркове, специализирани върху представянето на пеперуди – т. нар. “пеперудени къщи”. Те имат много висок педагогически потенциал, защото позволяват на посетителите да влязат в хабитата на тези видове. За жалост обаче, голяма част от тези зоопаркове са с изцяло комерсиална цел и не работят с международни асоциации на зоопарковете. Тропическите пеперуди са главна цел на “пеперудените къщи”, защото са с по-големи размери и са по-привлекателни за посетителите. С местните европейски видове работата е все още малка, но учените виждат потенциал в това.

Природни решения и действия на място

Една от тях е засяването или присаждането на растения, които се използват или от имагото, или от ларвата на даден вид. За тази цел е нужно внимателно проучване на видовете в дадена местност и на техните нужди. Важно е и тези намеси да са законосъобразни и да не отнемат редки растения от защитени зони, кактo и да не се внасят чужди видове. Ако всичко е изпълнено както трябва, могат да бъдат създадени успешно нов хабитат или да се разширят наличните обитания. Това е постижимо и в градска, и в селска обстановка.

Овощните градини и лозята са особено полезни за нощните пеперуди, стига да не се използват инсектициди. Автор: Павел Василев

Важно е да има източници на нектар от ранна пролет до късна есен. Това може да включва растения от семейството на розите – шипки, ябълки, вишни, както и от семейството на сложноцветните – маргаритки, лайка, цикория и др.

Копривата е предпочитано растение от гъсениците. Тя е важна за видовете дневното пауново око Aglais io, копривната пеперуда Aglais urticae и адмирал Vanessa atalanta. Видове като траурница Nymphalis antiopa и многоъгълница Polygonia c-album обичат да се изхранват с ферментирали плодове.

Копривата кандилче (Ballota nigra) е предпочитана от пеперудите синевки (Lycaenidae), чиите ларви пък живеят в симбиоза с мравки. Автор: Павел Василев

Пеперудите имат нужда от мозайка от високи дървета, храсти, треви, цветя и гола почва. Затова трябва да се обърне внимание на косенето и плевенето в градските паркове и в селските дворове. Площите с райграс не са подходящо обитание за пеперудите, затова експерти препоръчват да се оставят неокосени кътове или по-високо косене, за да могат ниските цветя да цъфтят. Пеперудите продължават да не са цел и на българските зоопаркове, но възможността е налице. Т. нар. практика Rewilding на пеперуди е рядко използвана, но е с голям потенциал. Тя представлява координирани размножителни програми на застрашените видове, които могат да позволят по-нататъшно освобождаване в нови хабитати.

Насекомосъобразно озеленяване пред университета в Цитау, Германия. Автор: Павел Василев

Проучването и опазването на пеперудите е възможно, стига да има желание и отношение към тези изключително ценни и красиви животни. Тяхното опазване означава и същевременното опазване на много други растения, насекоми, птици, влечуги и бозайници. С нарастващите изменения в климатичните условия, тяхната защита става все по-спешна, а подходящи местообитания трябва да бъдат създадени и поддържани, както в дивите природни зони, така и във всеки двор, градина, гора и нива.

В публикацията са използвани материали от:

Източник: Изчезващият свят на пеперудите – какво губим всички ние, Климатека

Авторът Павел Василев учи магистратура “Биоразнообразие” към Техническия университет в Дрезден. Завършил е бакалавърска степен по екология и опазване на околната среда в Университета по приложни науки Цитау/Гьорлиц, Германия, защитил е дипломната работа на тема “Концепция за отглеждане на застрашени видове птици и бозайници в зоопарк в Цитау”. Научните му интереси са в областите зоология и ботаника на Европа, палеонтология, защита на видовете и местообитанията, зоопаркове и природонаучни музеи.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !