От началото на глобалната пандемия през 2020 г. светът все повече осъзнава, че здравето на нашия вид е тясно свързано с това на другите животни. Днес вниманието е насочено предимно към птиците и бозайниците, а земноводните се разглеждат рядко - а това може да е опасен пропуск.
Наскоро публикувано проучване за жабите и маларията показва колко силно човешкото здраве може да бъде повлияно от тези симпатични същества.
През 80-те години на миналия век еколозите в Коста Рика и Панама забелязват плавен и значителен спад в броя на земноводните.
Жабите и саламандрите в тази част на света стават жертва на вирулентен гъбичен патоген (Batrachochytrium dendrobatidis) и то с такава бързина, че изследователите по онова време се опасяват от вълна от локални изчезвания на видове.
Сега някои учени твърдят, че този патоген, наричан за краткост Bd, е причинил "най-голямата регистрирана загуба на биоразнообразие, дължаща се на болест" в историята, като е отговорен за значителното намаляване на поне 501 вида земноводни, включително 90 изчезнали, от Азия до Южна Америка.
Това очевидно е твърде голямо количество, а в момента земноводните се смятат за една от най-застрашените групи животни на Земята и разпространението на тази и други подобни гъбички по света е поне отчасти виновно за това.
Жабите и саламандрите оказват пряко влияние върху числеността на популациите на комарите, тъй като те са основният им източник на храна, което означава, че броят на земноводните в крайна сметка може да повлияе на векторите - живи организми, които могат да пренасят инфекциозни патогени - които разпространяват смъртоносни човешки болести.
Използвайки Централна Америка като пример, изследователите се опитват да илюстрират как същества като жабите в крайна сметка могат да бъдат от полза за човешкото здраве.
Резултатите, които са представени за първи път през 2020 г., вече са рецензирани и показват, че загубата на земноводни, причинена от Bd, е довела до значително увеличаване на случаите на малария - заболяване, предавано от заразени комари - първо в Коста Рика през 80-те и 90-те години на ХХ век, а след това отново в Панама в началото на 2000 г., когато гъбичката се разпространява на изток.
Доколкото е известно на авторите, това е първото доказателство за причинно-следствена връзка между загубите на земноводни и човешкото здраве в естествена среда.
Проучването се основава на модел на множествена регресия, за да се оцени причинно-следственото въздействие на намаляването на земноводните, причинено от Bd, върху заболеваемостта от малария на ниво окръг в Коста Рика и Панама.
Сравнявайки картата на намаляването на земноводните и картата на заболеваемостта от малария между 1976 и 2016 г., изследователите откриват ясен модел, който може да бъде предвиден с висока точност и достоверност от техния модел.
През осемте години след значителните загуби на земноводни от Bd се наблюдава рязък скок на случаите на малария, равняващ се на около един допълнителен случай на 1000 души. Този допълнителен случай по всяка вероятност нямаше да се появи, ако не бе неотдавношното измиране на земноводни.
При обичайно избухване на малария честотата на заболеваемостта обикновено достига пик от около 1,1-1,5 случая на хиляда души. Това означава, че загубата на земноводни в Централна Америка може да е довела до 70-90% увеличение на броя на заболелите.
"Моделът показва вълна от запад на изток, разпространяваща се от северозападната граница на Коста Рика около 1980 г. до района на Панамския канал до 2010 г.", пишат авторите в статията.
След осем години обаче оцененият ефект внезапно намалява и изследователите не са сигурни защо.
Може би, предполагат авторите, ръстът на случаите на малария подтиква към по-широко използване на инсектициди, което след това отново намалява случаите в съответствие с този цикъл.
Бъдещи проучвания на други болести, пренасяни от комари, като денга, биха могли да помогнат да се потвърди връзката между загубата на земноводни и нарастващата заплаха от болести, пренасяни от комари.
Изследователите са успели да получат само някои национални данни за случаите на денга в Панама, но не и данни на ниво окръг, но и при тази по-ниска разделителна способност констатациите показват увеличаване на случаите на денга след намаляването на земноводните.
От 2002 г. до 2007 г. увеличението на случаите на денга в сравнение с предходните осем години е 36 %.
"Това неидентифицирано досега въздействие на загубата на биологично разнообразие илюстрира често скритите последици за човешкото здраве от неуспехите в опазването на околната среда", пишат авторите.
"Ако учените и лицата, вземащи решения, не успеят да отчетат последиците от подобни минали събития, те рискуват също така да не успеят да мотивират напълно защитата срещу нови бедствия, като например международното разпространение на нововъзникващия и близкородствен патоген Batrachochytrium salamandrivorans чрез недостатъчно регулирана търговия с живи видове", добавят изследователте.
B. salamandrivorans се разпространява по света в рамките на глобалната търговия и застрашава не само бъдещето на земноводните, но и здравето на нашия собствен вид.
Както разкрива настоящото проучване, здравето на жабите и на хората често върви ръка за ръка. Ние сме свързани, независимо дали ни харесва или не.
Справка:
Amphibian collapses increased malaria incidence in Central America
Michael R Springborn, Joakim A Weill, Karen R Lips, Roberto Ibáñez and Aniruddha Ghosh
Published 20 September 2022 • © 2022 The Author(s). Published by IOP Publishing Ltd
Environmental Research Letters, Volume 17, Number 10, OPEN ACCESS
Изтoчник: The Frogs Vanished, Then People Got Sick. This Was No Harmless Coincidence.
ScienceAlert
Още по темата
Животът
Първата в света ваксина срещу малария е одобрена - голям пробив срещу смъртоносната инфекция
Животът
Интересно: Генетична мутация, защитаваща от малария, прави сухожилията по-яки
Медицина
Пробив в разработването на ваксина срещу малария
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари