Все повече внимание отделяме на това с какво се е хранел човекът в далечното минало, за да разберем с какво трябва да се храним днес, разказва phys.org.
Привържениците на палеодиетата препоръчват да избягваме въглехидратите и да пълним чиниите с червено месо и тлъстини. Критиците от друга страна възразяват с аргумента, че тези храни ще ни докарат инфаркт. Освен това храните от животински произход изискват повече площ за своето производство, докато планетата ни е пренаселена с гладуващи хора.
Целият дебат всъщност е започнал заради публикация относно хранителните навици на ранните хора и как днес сме свикнали да храносмиламе различни омекотени чрез готвене продукти. Изследователите установили, че, ако по-лесно смилаемите продукти осигуряват повече енергия за по-големите ни мозъци, то липсват допълнителните протеини от месото, които биха помогнали на мозъците да растат още.
Но най-поразителното за учените било колко много диети били установени, както и различни техни адаптации. Американският еволюционен биолог Марлене Зук (Marlene Zuk) в своя книга пише, че тези адаптации не са ограничени до това какво са яли предците ни в пещерите в миналото.
И така, дали нашите нужди от енергия или протеини са много по-различна от тези на другите бозайници с подобен размер? Мозъкът изисква много енергия, но същото важи и за черния дроб и за храносмилателния тракт. Допълнителното подхранване на мозъка, от което имаме нужда, за да може да работи той, се компенсира от по-малка нужда от дълги черва, с които да обработваме качествената храна, както и от по-малка нужда от голям черен дроб, който да се справя в вредните химикали в някои части на растенията.
Веднъж изграден, големият мозък не изисква допълнителни източници на протеини, за да извършва задачите си.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари