Дълбоко вкоренения афинитет, който някои маймуни показват към зрели плодове, може да обясни защо нашият собствен вид изпитва такава привързаност към алкохола.
При изучаване на диетата на черноръките паякообразни маймуни или коата на Жофроа (Ateles geoffroyi) в Панама, изследователите откриват, че палмовите плодове, които тези животни редовно ядат, съдържат малки дози етанол.
Пробите от урина от две от маймуни също разкриват специфични за етанола метаболити, което предполага, че алкохолът не просто преминава през телата им, но се усвоява и използва по някакъв начин.
„За първи път успяхме да покажем, без сянка на съмнение, че дивите примати, без човешка намеса, консумират плодове, съдържащи етанол“, коментира приматологът Кристина Кембъл (Christina Campbell) от Калифорнийския държавен университет, Нортридж.
„Това е само едно проучване и трябва да се направят още, но изглежда може да има някаква истина в тази хипотеза за „пияната маймуна“.
Хипотезата за пияната маймуна е предложена за първи път от биолога Робърт Дъдли (Robert Dudley) от Калифорнийския университет в Бъркли през 2000 г. Тя твърди, че силното привличане на маймуните към миризмата и вкуса на етанола е еволюционно предимство, което им позволява да събират узрели, енергизиращи плодове и да се хранят с тях преди други животни.
Същият афинитет към етанола все още съществува в нашия собствен вид, но оттогава е бил отделен от хранителните ползи на целия плод. Вместо това, хората са се научили да дестилират спиртни напитки, а „някога благоприятният ефект от консумацията на алкохол“, наблюдаван у нашите предци-примати, сега се превърна в опасност за нашето здраве.
Това е интересна идея, но досега доказателствата за тази хипотеза бяха ограничени и предимно откъслечни. Дивите шимпанзета (Pan troglodytes) например са били заснент да консумират ферментирал сок от палмови дървета и по-късно е установено, че този сок съдържа концентрации на етанол от близо 7 процента. И все пак не е ясно дали самият етанол привлича шимпанзетата към плодовете, или те всъщност искат да се напиват.
Изследването, направено в Панама, е първото, което директно измерва поглъщането на плодове, съдържащи алкохол, изядени от примати.
Паякообразните маймуни в плен преди това са показали чувствителност към миризмите на зрели плодове, които съдържат етанол, но това е първото проучване, което показва преференциална консумация на тези плодове в дивата природа.
Не само, че естествено хранещите се паякообразни маймуни изглежда ядат много плодове, съдържащи етанол, те също така изглежда метаболизират ферментиралите захари.
„Маймуните вероятно са яли плодовете с етанол заради калориите“, отбелязва Кембъл.
„Те биха получили повече калории от ферментирали плодове, отколкото от неферментирали плодове. По-високите калории означават повече енергия."
Подобна склонност може да съществува и при хората. Всъщност плодовете, консумирани от паякообразните маймуни, са същите, използвани от местните човешки популации в Централна и Южна Америка, за да направят чича, която е ферментирала алкохолна напитка.
Популярността на тази напитка може да е страничен ефект на нашия апетит за зрели плодове. Когато дрождите се хранят със захар, те произвеждат алкохол, вероятно като начин да се преборят с други конкуренти. След това летливото съединение се разнася във въздуха, привличайки животни като нас към тази храна.
Колкото повече ферментирали плодове ядем, толкова повече енергия получаваме и, вероятно, толкова повече се напиваме.
В случая с паякообразните маймуни обаче Дъдли подозира, че опиянението е малко. Тестваните от изследователите частично консумирани плодове съдържат само процент или два етанол.
„Те вероятно не се напиват, защото са си напълнили стомаха, преди да достигнат нива на опиянение“, обяснява Дъдли.
„Но това осигурява известна физиологична полза. Може би храната, която консумират, има също и антимикробен ефект или активността на дрождите и микробите помага да се усвояват плодовете. Не може да се изключи и това".
Ако има някакво еволюционно предимство на алкохола, предадено в продължение на десетки милиони години от общия ни прародител между нас и съвременните примати, тогава бихте очаквали това да се прояви в ДНК на животните.
И го прави. Гените, кодиращи метаболизма на етанола, са широко разпространени сред бозайниците, които ядат плодове и нектар. Всъщност хората, шимпанзетата, бонобо и горилите споделят мутация в ген, който подобрява ензима, разграждащ етанола 40 пъти.
Ползите в крайна сметка, които дава този ген на животните, все още трябва да бъдат проучени, но достъпът до допълнителни калории вероятно им е осигурил еволюционно предимство в среда, в която намирането на калории изисква много упорит труд.
„Като се има предвид, че положителната селекция на тези гени, кодиращи катаболизма на етанол, е била значителна сред видовете бозайници, консумиращи плодове и нектар, като цяло, естествената консумация на ферментирали въглехидрати вероятно ще бъде по-широко разпространена, отколкото се осъзнава в момента“, заключават авторите.
Справка: Dietary ethanol ingestion by free-ranging spider monkeys (Ateles geoffroyi)
Christina J. Campbell, Aleksey Maro, Victoria Weaver and Robert Dudley
Royal Society Open Science, Published:16 March 2022 https://doi.org/10.1098/rsos.211729
Източник: These Monkeys' Taste For Boozy Fruit Could Explain Why Humans Love Alcohol, Too
CARLY CASSELLA, sciencealert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари