Слон, нарвал и морско свинче влизат в бар. Оттам нататък нещата стават грозни.
И тримата може да се напият лесно, според ново проучване на ген, участващ в метаболизирането на алкохола. Те са сред съществата, засегнати от 10 независими нарушения на гена ADH7, получени по време на историята на еволюцията на бозайниците. Наследяването на този дисфункционален ген може да затрудни организмите да разграждат етанола, разказва молекулярният антрополог Марейке Джаниак (Mareike Janiak) от Университета в Калгари, Канада.
Тя и колегите й не са разгледали всички гени, необходими за метаболизиране на етанола, но повредата на този важен ген може да позволи етанолът да се натрупа по-лесно в кръвоносните системи на тези животни, пишат изследователите в статия в Biology Letters.
Месоядните китоподобни, морски свинчета и повечето други животни, които изследването идентифицира като потенциално лесно опиващи се, вероятно не хапват от сладките плодове и нектар, които образуват етанол. Слоновете обаче св угощават с плодове, а новото проучване възобновява един отдавнашен дебат дали слоновете наистина се опияняват от жълтите плодове на дървото марула, роднина на мангото.
Първите описания на слонове, които се държат странно след като ядат презрелите плодове на марулата, са най-малко от 1875 г., разказва Джаниак. По-късно тест за вкусовите им предпочитания, предлагащ на животините и храна, напоена с алкохол, установява, че слоновете пият с охота. След това те се люлеят повече при движение и изглеждат по-агресивни, съобщават наблюдатели.
И все пак през 2006 г. физиологът Стив Морис (Steve Morris) от Университета в Бристол, Англия, и колегите му атакуваха идеята за слонската алкохолна интоксикация като „мит“. Сред аргументите им бе изчисление, че дори африканските слонове би трябвало да изядат от ферментиралите плодове количества, животните не могат физически да изядат огромното количество, необходимо, за да получат опиянение. Това изчисление обаче е екстраполирано от човешката физиология. Новата констатация, че ADH7 генът на слоновете не работи, може да означава, че имат по-ниска толерантност към алкохола.
Но не слоновете, а земеровките вдъхновиха новото изследване. Тези „сладки катерици със заострени носове“, разказва водещият автор биологът Аманда Мелин (Amanda Melin), имат огромна толерантност към алкохола. Концентрациите на етанол, които биха съсипали човек, очевидно не се отразяват на малките животни. Тя, Джаниак и колегите й решават да изследват цялата генетична информация за бозайниците, която биха могли да намерят, за да оценят косвено различните реакции на животните към алкохола. „Бяхме в патиото, пиейки бира, когато за първи път нахвърлихме идеята за изследването“, спомня си Джаниак.
Разглеждайки наличната генетична информация за 79 вида бозайници, изследователите откриват, че ADH7 е загубил функцията си в 10 отделни петна на родословното дърво на бозайниците. Тези податливи на етанол клонки са съвсем различни животни: слонове, броненосци, носорози, дегу, бобри и говеда.
Подобно на хората, ай-ай носят генна мутация, която им позволява да разграждат етанола около 40 пъти по-ефективно от животните без мутацията. Малките примати биха могли да попаднат на питиетата естествено в природата, ако нектарът и плодовете са ферментирали. Кредит: Wikimedia Commons
За разлика от тях, хората и африканските примати са в обратната ситуация - мутация, която прави техния ADH7 ген около 40 пъти по-ефективен за усвояване на етанола, отколкото при типичната версия за бозайниците. Мадагаскарските полумаймуни ай-ай (Daubentonia madagascariensis), които се хранят често с с много плодове и нектар, независимо са развили същата генна мутация, която им позволява да разграждат етанола също толкова ефективно като хората. Това, което прави земеровките такива суперпиячи, остава загадка, тъй като те нямат същия свръхефективен ген.
Намирането на генната дисфункция в африканския слон обаче повдига въпроси относно старите аргументи за пиянството им. По-бавната способност за изчистване на етанола от организма може да означава, че малкото количество, което слонът получава от изяждането на ферментиралите плодове, може да е достатъчно, за да промени поведението им в крайна сметка, коментира Мелин.
Поведенческият еколог Филис Лий наблюдава слонове в кенийския национален парк Амбосели от 1982 г. и сега е научен ръководител на Amboseli Trust for Elephants. „Като млади се опитвахме да варим царевична бира , а слоновете обичаха да я пият“, разказва тя. Тя не взема страна в дебата за мита, въпреки че размишлява за „огромния черен дроб” на слоновете, който би имал поне някаква детоксикираща сила.
"Никога не съм виждала пиян слон", разказва Лий, въпреки че тази домашна бира "не хващаше много и нас, хилавите хора".
Справка:
M. Janiak et al. Genetic evidence of widespread variation in ethanol metabolism among mammals: revisiting the ‘myth’ of natural intoxication. Biology Letters. Published online April 29, 2020. doi.10.1098/rsbl.2020.0070.
S. Morris, D. Humphreys and D. Reynold. Myth, marula, and elephant: An assessment of voluntary ethanol intoxication of the African elephant (Loxodonta africana) following feeding on the fruit of the marula tree (Sclerocarya birrea). Physiological and Biochemical Zoology. Vol. 79, March/April 2006, p. 363. doi: 10.1086/499983.
Източник:
Why mammals like elephants and armadillos might get drunk easily, Science News
Did these elephants get just a little drunk on marula fruit?, earth touch news
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари