Кислородотерапията се определя от лекаря. При лека степен на дихателна недостатъчност се подава кислород без налягане.
Атмосферният въздух се обогатява чрез поставяне на кислородна струя в кувьоза или с поставяне на кислородна палатка. При новородени с тежка дихателна недостатъчност се прилага изкуственото (апаратно) дишане. Дишането може да се поеме изцяло от апарата - нарича се командно дишане, или подпомогнато, което се нарича асистирано дишане. Параметрите се определят от лекаря.
Задачи на акушерката при кислородотерапията:
§ Да е запозната с действието и устройството на апарата за изкуствено обдишване.
§ Да поддържа в готовност и изправност апарата.
§ Да извършва текуща и крайна дезинфекция на всички шлангове, овлажнители, кислородни палатки.
§ Да сменя водата на овлажнителите на 12 часа.
§ Да следи за правилното функциониране на апарата.
§ Aктивно наблюдение на новороденото.
Поддържане проходимостта на дихателните пътища чрез аспирация:
Често по време на раждането детето аспирира секрети от родилните пътища. Проходимостта в тези случаи се възстановява само чрез аспирация. За целта се използват еднократни аспирационни катетри със заоблен връх, с един преден и два странични отвора.
Задачи на акушерката:
§ Да познава функционирането на аспиратора.
§ Да извършва дезинфекция на аспиратора и частите му, подлежащи на дезинфекция.
§ Да поддържа в готовност и изправност аспиратора.
§ Да наблюдава активно новороденото по време на аспирация и при усложнение или отклонение да повика лекар.
Автор: Миляна Евтимова, акушерка, магистър по „Управление на здравни грижи“, Медицински университет – София, стипендиант в Стипендиантска програма за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари