Много хора са загрижени за нашия размер и положение във Вселената. Вселената е умопомрачително голяма, стара, празна и до голяма степен негостоприемна за живот; ние сме малки, краткотрайни и ограничени в неотличаващ се с нищо особено ъгъл от нея. Често се смята, че тази разлика в мащаба има някои философски последици. По-специално, смята се, че ни лишава от смисъл, значение и стойност.
Но правилно ли е това?
Не е, смята Джон Данахер (John Danaher), преподавател в Университетът на Голуей, който излага аргументите си в Philosophical Disquisitions.
Дискусията е разделена на четири части. Първо са разгледани някои концептуални и дефиниционни въпроси, по-специално природата на космическото значение и връзката му с теорията за стойността. После е представен аргумент, който предполага, че ние (човечеството) сме космически незначителни. В третата част авторът твърди, че се разчита на неправдоподобна мярка за значимост. Четвъртата част показва как включването на по-правдоподобна мярка за значимост води до алтернативен аргумент, който предполага, че всъщност може да сме изключително значими.
1. Какво е космическа незначителност?
„Притеснението за космическата незначителност“ или CIW (Cosmic Insignificance Worry), както го обозначава авторът, се определя от идеята, че в космическия смисъл човешките животи нямат значение. Това обикновено се основава от гледна точка на нашия физически малък размер, нашата ограниченост и позоцоя. Казват ни, че хората са малки частици в огромния космически океан. Това е обезпокоително и толкова екзистенциално объркващо в космическа перспектива, че ни кара да се оттеглим към нашата малка, уютна, човешка перспектива. .
Но какво всъщност представлява CIW? Какво точно е заплашено от космическата перспектива? Има няколко погрешни отговора на този въпрос, казва авторът д-р Джон Данахер. Един от тях е метаетичната CIW. Според това проблемът с нашата незначителност е, че тя премахва основата за обективна морална стойност. Но е трудно да се разбере как това може да е вярно. Ако има обективна стойност, тогава не изглежда, че големината на Вселената биха имали някакъв ефект върху нея. Моралната стойност или я има, или я няма. Размерът на средата, в която се намира изглежда без значение.
Тогава коя е правилната (или най-правдоподобната) версия на CIW?
Гай Кахане (Guy Kahane) смята, че правилната версия не говори за мета-етични проблеми, а по-скоро за въпроси като фокус и важност. Въпреки че мащабът може да не елиминира или намали стойността, той може да повлияе на това кои видове стойност са най-достойни за внимание. Всъщност това е точно ефектът от мащаба върху други неща. Малко камъче по средата на пътя всъщност не заслужава внимание, но голям камък - може би.
Това може да е в основата на аргумента за космическа незначителност.
2. Аргументът за космическата незначителност
Като цяло изглежда, че мащабът оказва влияние върху това, кое е достойно за внимание. кахане дава хубава аналогия: Представете си, че сте историк, който пише книги, които разглеждат различни гледни точки. На първо място, пишете история на вашето семейство. От тази гледна точка медалът, който баща ви спечели в училищното си спортно състезание, може да бъде доста важен, със сигурност нещо, което да включите в книгата, която пишете.
Но сега да предположим, че пишете история на вашия район. Тогава заслужава ли си да включите медала на баща си? Възможно е, но ще зависи от това колко голямо е влиянието на баща ви върху местните събития или дали е израснал до местна спортна звезда или нещо подобно. Ако е така, тогава може би си струва да се включи, иначе - едва ли. Това е твърде тривиален детайл от тази гледна точка. Сега да преминем към националната перспектива. Заслужава ли си медалът на баща ви да бъде включен в историята на нацията? Вероятно не, но отново ще зависи от други фактори. Събития като това обикновено не са релевантни от национална гледна точка. Те просто не се регистрират в този мащаб.
Смисълът е ясен. Докато изместваме мащабите - от семеен към местен, към национален, към глобален и, в крайна сметка, към универсалено - събития, които някога са изглеждали значими, започват да губят това качество. Това е така, защото значимостта винаги се преценява спрямо определен контекст. Спечелването на медал от баща ви има значение по отношение на историята на вашето семейство, но не и по отношение на националната история. С разширяването на контекста значението изглежда намалява.
Тук изглежда е аргументът:
(1) С разширяването на контекста обектите, събитията и състоянията на нещата стават все по-малко значими.
(2) Космическият контекст е огромен (може би безкраен).
(3) Човешкият живот е малък в сравнение с този контекст.
(4) Следователно човешките животи са изключително незначителни (от космическа гледна точка).
Този аргумент е съблазнителен, но дълбоко погрешен. Недостатъците произтичат от мотивиращия принцип (предпоставка 1). Този принцип е неточен. Имплицитно това предполага, че има някакъв начин да се измери значимостта на определени обекти, събития и състояния на нещата, но е доста неясен относно действителния стандарт на измерване, който предлага. Ако искаме да осмислим аргумента, трябва да разберем много по-ясно как измерваме значимостта.
3. Как измерваме значимостта?
Значимостта трябва да бъде мярка за стойността или интереса към обект, събитие или състояние на нещата, спрямо някакво друго свойство. Решаващите променливи тук са какво с какво се сравнява. Трябва да определим тези променливи, за да направим надеждни, последователни и оправдани преценки относно значимостта. В някои случаи променливите са лесни за характеризиране, в други - не толкова.
В случай на писане на история от някаква конкретна гледна точка, променливите обикновено са доста ясни. Ако пишете история на собственото си семейство, тогава значението на дадено събитие е неговата заслуга или интерес по отношение на цялостната история на вашето семейство. Ако спечелването на медал на баща ви е повлияло сериозно на бъдещия ход на живота на вашето семейство (да речем: той се е запознал с майка ви на тържеството за спечелването на медала), то това очевидно е много важно и си струва да бъде включено. Ако няма тази връзка с други събития, все още може да заслужава включване, но това зависи от конкуренцията. Какви други събития има, които също може да заслужават включване?
И така, какви са съответните свойства в случая на CIW? Ясно е, че когато задаваме въпроси за космическата значимост, ние питаме за нашата присъща стойност (т.е. обективната стойност на човешките същества) спрямо някакво свойство на Вселената. Но кое свойство? За да работи аргументът, описан по-горе, трябва да приемем, че другото свойство е размерът или времевата продължителност на вселената (нека засега се съсредоточим върху размера, тъй като времевата продължителност повдига подобни проблеми). Това предполага следната мярка за значимостта на някакъв обект, събитие или състояние на нещата (Значение E):
Първа мярка: Значение E = Стойност E / Размер на Вселената
Това е доста странен начин за измерване на космическото значение на дадено събитие. Ако присъщата стойност е първата ключова променлива, защо трябва да мислим, че тя се размива от размера на Вселената? Такава гледна точка се свежда до абсурд. Представете си проста вселена с размерите на футболно игрище. В центъра (или в ъгъла - няма значение) малко дете е измъчвано без нужда. Няма нищо друго във Вселената. Ясно е, че това събитие е от голямо морално значение в тази вселена. Сега си представете вселена с размерите на спалня. Отново, вселената не съдържа нищо освен измъчваното малко дете. Моралното значение на събитието внезапно нараства, защото размерът на Вселената е намалял? Със сигурност не, но това казва горната мярка.
Проблемът е, че когато измерваме значимостта, наистина трябва да сравнявате подобно с подобно. Така че, когато се питаме дали дадено събитие е космическо значимо, трябва да сравним стойността на това събитие със стойността на всичко останало във Вселената, а не с общия размер на Вселената. Да наречем първата променлива Стойност Е, а втората променлива Стойност U (където U означава „всяко събитие във Вселената“). Това ни дава:
Втора мярка: Значимост E = Стойност E / Стойност U
Това има много повече смисъл и избягва абсурдните последици от първата мярка.
Да вземем простата вселена (с размерите на футболно игрище) и да я сравним с две нейни версии. В първата, едно малко дете е измъчвано (наречете това събитие E), но нищо друго от морално безпокойство не се случва. В тази вселена значението на изтезанието на детето е 1. Това означава, че изтезанието е с огромно морално значение. Сега да помислим за втората версия. В нея са измъчвани десет хиляди малки деца. В тази вселена значението на изтезанието на детето (E) е значително намалено (1/10000). Това има смисъл. Случват се толкова много други събития от морална загриженост, че Е губи част от своето значение. E се състезава за внимание с други важни събития.
4. Аргументът за космическата значимост
Ако направим още един опит да формулираме аргумент за космическа незначителност, само че този път изрично използваме Мярка 2, а не имплицитно използваме Мярка 1, в крайна сметка получаваме много различен аргумент.
Всъщност бихме могли дори да използваме Мярка 2, за да съставим аргумент, твърдейки, че хората са от огромно космическо значение. Как ще работи това? Е, едно нещо, което е обезпокоително във Вселената, каквато я познаваме в момента, е колко напълно лишена от живот изглежда тя. Ако приемем, че съзнателните, интелигентни и рационални агенти са единствените носители на присъща стойност и че вселената е празна от такива същества извън планетата Земя, получаваме следния аргумент:
(5) Космическата значимост E (където E означава всяко събитие, обект или състояние на нещата) е равно на стойност E, разделена на стойност U.
(6) Хората притежават присъща стойност.
(7) Нищо друго във Вселената не притежава присъща стойност.
(8) Следователно стойността на хората (Стойност E) е еквивалентна на стойността на всичко във Вселената (Стойност U).
(9) Следователно космическата значимост на хората е равна на 1 (което е максималната значимост, която нещо може да има).
Предпоставка (7) очевидно е противоречива. Можем да си представим нихилист, отричащ предпоставка (6), но така или иначе няма за какво да се тревожи от космическа гледна точка („Ако нищо няма значение, тогава няма значение, че нищо няма значение“). По същия начин предпоставка (5) е защитена в предходната дискусия относно мерките за значимост.
И така, какво можем да кажем за предпоставка (7)? Две неща изглеждат уместни тук.
Първо, разбира се може да е вярно, че има други съзнателни, интелигентни, рационални същества във Вселената. Това е емпиричен въпрос, който все още не е решен (въпреки опасенията относно голямото мълчание). Ако се окаже, че сме сами във Вселената, тогава аргументът изглежда е валиден. Ако не сме – ако вселената действително гъмжи от съзнателни, интелигентни и рационални форми на живот – тогава нашето значение намалява. С колко? Кой знае.
Второ, може да има други неща във Вселената, които носят присъща стойност, освен съзнателни, интелигентни и разумни същества. Например, може би целият съзнателен живот или всички живи същества (независимо от съзнателността) носят присъща стойност. В този случай значението на хората определено ще намалее до известна степен (тъй като знаем, че има други разумни или живи същества тук на Земята).
Но би ли намаляло значително? Има някаква причина да мислим, че не би било, защото дори тези неща да имат стойност, вероятно е съзнателните, интелигентни и разумни същества да притежават много по-голяма стойност. Така че хората все пак биха били доста значими. Почти същото разсъждение работи, ако неживите материални неща притежават присъща стойност (като, да речем, черни дупки и комети), въпреки че трябва също да се отбележи, че изглежда малко вероятно тези неща да имат присъща стойност. В най-добрия случай е вероятно те да имат инструментална или външна стойност.
Трябва да се обсъди и една последна точка. Аргументът говори за космическото значение на хората като колектив. С други думи, той измерва значимостта на всяко човешко същество по отношение на Вселената, а не на отделните индивиди по отношение на Вселената.
Това е важно, защото ако приложим същата мярка за значимост към отделните човешки същества, ситуацията остава обезпокоителна. Значението на отделния човек е значително размито от присъствието на милиарди други човешки същества със същите присъщи качества. Но тогава няма нищо особено „космическо“ в този проблем: той би възникнал дори ако Вселената съдържа само Земята и Слънцето.
Заключение
И така, докъде стигнахме? Надяваме се, с малко повече мъдрост, отколкото когато започнахме. Сега имаме по-добър подход към понятието значимост и CIW. Както видяхме, наистина е неправдоподобно да се мисли, че размерът и възрастта на Вселената оказват влияние върху нашата значимост. Ако значимостта е преди всичко мярка за нашата присъща стойност, тогава е много трудно да се разбере защо тя ще намалява пропорционално на размера или възрастта на Вселената.
Това, което е много по-вероятно е, че нашето значение намалява пропорционално на всички други ценни неща във Вселената. Това може или не може да е обезпокоително. Зависи от това какво друго извън нас притежава присъща стойност. Ако хората са единствените притежатели на присъща стойност, тогава те са изключително значими дори от космическа гледна точка. Ако има други притежатели на присъща стойност, нашата значимост намалява.
Източник: Are we cosmically insignificant?, John Danaher, Philosophical Disquisitions
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари