Натрапчивото фокусиране върху щастието (или неговата липса) може да се окаже постоянна пречка в стремежа към него, обяснява ново проучване, публикувано в Current Opinion in Behavioral Sciences.
Вместо това, приемането на емоциите такива, каквито са, дава много по-големи шансове да се отключи истинското щастие.
"Хората, които ценят щастието в изключителна степен, е по-малко вероятно да постигнат щастие както в краткосрочен, така и в дългосрочен план", обяснява психологът Фелисия Зервас (Felicia Zerwas) от Калифорнийския университет в Бъркли. "Една от причините, поради които учените смятат, че надценяването на щастието може да има обратен ефект, е, че то може да накара хората да се чувстват по-разочаровани в моменти, когато щастието е най-постижимо."
За да обясни този парадокс, Зервас цитира проучване, в което изследователите показват на една група участници фалшива вестникарска статия, посветена на щастието, за да предизвикат усещане колко е важно щастието, докато друга група чете на тема, която не е свързана с щастието.
Проучването установява, че хората, на които е внушено, че щастието е ценно, са по-малко щастливи от тези в другата група.
"Когато потърсиха какво обяснява това, изследователите установиха, че по-ниските нива на щастие се обясняват с това, че хората са се чувствали по-разочаровани, докато са видели статията", обяснява Зервас.
С други думи, прекаленото внимание към собственото ни усещане за щастие ни кара да се фокусираме върху житейските "какво-ако" и "„защо-не“" в контрапродуктивна степен.
Проучването на Зервас се фокусира върху два различни подхода, които хората използват, когато оценяват щастието:
Стремеж към щастие. Хората, които възприемат този подход, разглеждат щастието като много важна цел. Проучването показва, че тази тенденция е относително безвредна.
Загриженост за щастието. Хората, които възприемат този подход, са склонни да преценяват дали са достатъчно щастливи. Именно тази тенденция според Зервас пречи на постигането на щастие, като внася негативни чувства в стремежа към щастие.
Въз основа на тези два подхода Зервас предполага, че два елемента на щастието могат да "провалят" стремежа към него:
- Стратегиите, които индивидът използва, за да се стреми към щастие, са от значение. Например приоритизирането на дейности, които внасят позитивизъм в ежедневието, е основана на доказателства стратегия за увеличаване на щастието. Ако хората са в състояние да подберат полезни стратегии за постигане на целта си да се чувстват щастливи, тогава е много по-вероятно стремежът към щастие да бъде успешен.
- От значение е степента, в която индивидът се чувства зле от емоциите си, докато преследва щастието. Обикновено лошото чувство за нещо може да ни помогне да се мотивираме да преследваме целите си по-успешно. Например, след като сме получили лоша оценка на работата, лошото чувство може да ни помогне да се мотивираме да работим по-добре в бъдеще. Същото не е вярно, когато целта ни е да се чувстваме щастливи; лошото отношение към емоциите ни, докато преследваме щастието, е контрапродуктивно за целта да се чувстваме щастливи и прави постигането на щастието по-малко вероятно.
Зервас споменава и няколко често срещани заблуди, с които хората се сблъскват и които могат да ги подготвят за разочарование:
- От една страна, хората невинаги знаят какво ще им донесе щастие, което ги кара да използват стратегии, които всъщност не са полезни. Например повечето хора вярват, че харченето на пари за себе си (в сравнение с някой друг) би трябвало да носи щастие. Въпреки това емпиричните изследвания показват обратното: хората, които харчат пари за себе си, не са толкова щастливи, колкото тези, които ги харчат за други.
- Освен това общественият натиск понякога може да стимулира заблудата, че хората трябва винаги да се чувстват щастливи, за да постигнат по-голямо удовлетворение. Изследванията показват, че това не е така. Приемането на емоциите (независимо дали са положителни или отрицателни) може да увеличи удовлетворението с течение на времето.
"Като цяло, да си позволим да преживяваме емоциите си, независимо какви са те, с приемаща нагласа, може да бъде полезен инструмент за постигане на щастие", обяснява Зервас.
За всеки, който се окаже заклещен в тази парадоксална бягаща пътека на щастието, тя описва две интервенции, които биха могли да помогнат:
- Интервенция, насочена към обучение на хората в ефективни стратегии за успешно преследване на щастието. Терапевтите и специалистите по психично здраве могат да помогнат на хората да определят кои упражнения за щастие могат да бъдат най-ефективни за тяхната конкретна ситуация.
- Интервенция, насочена към осъзнатост, за да се намали натискът от поставянето на емоционални цели и вероятността човек да се чувства зле от емоциите си, докато преследва щастието.
Справка: Zerwas, Felicia (Interview). How do we break the happiness hamster wheel? Therapytips.org, July 21, 2022.
Източник: If You Want to Be Happy, Don’t Chase Happiness, Mark Travers Ph.D., Psychology Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари