В момента уловът на риба в океаните е на принципа колкото може повече. Над 85% от улова на риба по света е близо или отвъд лимитите.
Затова популациите се нуждаят от сериозна помощ, за да се възстановят. Рибите са от изключителна важност за функционирането на океаните, а хората са зависими от тях за своята храна.
Един от начините да се помогне е създаването на морски резервати. В момента само 0,8% от световните океани са част от защитени зони. И само 10% от тях (тоест 0,08% от целия океан) са морски резервати, което означава, че там е забранен улов на риба.
Ново изследване показва, че морските резервати помагат за опазването на видовете. Рибите еволюират да се движат по-малко и да остават в безопасните зони. Колкото по-малко мобилна е рибата, толкова по-големи са шансовете й за оцеляване и да прехвърли това поведение върху следващите поколения. Евентуално, количеството риба в резервата ще се увеличи.
Въпреки че изглежда, че морските резервати биха защитили единствено рифовите риби, те биха били полезни и за опазването на рибата тон и акулите. Изследователи от Biodiversity Research Centre, в сътрудничество с проекта Sea Around Us, са направили модел на еволюцията на движението на ивичестия тунец (Katsuwonus pelamis), атлантическия червен тон (Thunnus thynnus) и голямата бяла акула (Carcharodon carcharias) в отговор на създаването на морски резервати.
Снимка: C. Ortiz Rojas
Предпочитаните от търговците риби не са в безопасност, където и да плуват. Например, рибарското оборудване може да улавя риба тон във всяка част от техните райони. Повече на брой и по-големи морски резервати биха действали като буферна зона, за да стои рибата тон на безопасно място. В противен случай, рибата тон, особено атлантическият червен тон, има опасност да бъде улавян до изчезването й като вид. Популациите й вече са на ръба. Когато обмислят решения за справяне с този проблем, рибните управи не взимат под внимание еволюцията на рибите. Но именно тази еволюция може да изиграе важна роля в опазването им. Дори може да подобри улова на риба.
Причината, поради която морските резервати спомагат за опазването на рибите, е еволюцията. Способностите на рибите да отплуват от дадена зона често са наследствени. Риба, която стои в резервати, оцелява по-често поради забраната за улов там. Рибите могат да се възпроизвеждат на свобода и тяхното поведение се прехвърля на поколенията им. Активните плувци биха били по-рядко срещани в резерватите, защото те биват изяждани по-често и не оцеляват за размножаване. След известен период от време рибите с по-слабо придвижване биха били по-често срещани и биха увеличили количеството в резерватите.
Морските резервати изглеждат много по-важен инструмент в предотвратяване на изчезване на рибни видове и защитата на биоразнообразието отколкото се смяташе. Ограничените придвижвания, предизвикани от еволюцията, увеличават броя на рибите в резервата до 50 години след неговото създаване.
Ивичестият тунец се очаква да бъде най-бързо приспособилият се вид към по-бавния живот. Анализът изчислява, че на този вид ще отнеме 10 години, за да промени поведението си. Големите бели акули са най-бавно приспособими, показват данните. На тях ще им трябват до 50 години. Ивичестият тунец еволюира по-бързо, защото има по-кратка продължителност на живота.
Тази еволюция на намаляващото придвижване би направила морските резервати по-ефективни. Дори при големите бели акули морските резервати спомагат за тяхното опазване, когато се движат по-малко или когато резерватите са големи.
Морските резервати могат да допринесат и за увеличаване на улова поради разпръскване на риба в близост до резерватите. В момента повечето от тях са твърде малки, а рибата тон и акулите обичат да се движат. Необходимо е създаването на по-големи морски резервати в помощ на опазването на тези видове. В противен случай бихме загубили рибата тон и в нашите чинии, и в нашите морета.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари