Преди около 385 милиона години животът на Земята преминава през един от най-грандиозните преходи в своята история - морски същества започват да развиват крайници и да превземат сушата.
Първите четирикраки обаче вероятно са развили първо по-добро зрение, с което са виждали през въздуха изобилието от храна на сушата, и едва тогава са развили крайниците, необходими им да отидат там, твърди ново изследване, позовавайки се на убедителни фосилни доказателства, съобщи Science Daily.
В края на периода Девон морският живот вече е достатъчно сложен, за да направи един от най-големите си скокове. Богатата наземна растителност и ускореното образуване на почва, което стабилизира бреговете и дънните утайки, също правят възможно и привлекателно заселването на сушата.
Водещата сега хипотеза за еволюцията на четириногите - на първите гръбначни сухоземни животни и тяхното потомство, включително живите и изчезнали земноводни, бозайници, влечуги, птици и т.н., е, че рибите постепенно по-добре се приспособяват към земните условия като прекарват все по-продължително време на сушата.
Реконструкция на Тиктаалик (Tiktaalik roseae), който наблюдава стоножка на клон. Тиктааликът е риба-ръкоперка от края на периода Девон. Тя има характеристики, сходни с тетраподите (четириногите животни). Откриването на изкопаемото Тиктаалик през 2006 г. помогна на палеонтолозите се запълнят празнината в разбирането как рибите са се превърнали в сухоземни животни.
Доброто зрение е необходимост, а новото изследване с участието на изследователи от Северозападния университет, подсказва, че тези наши предшественици първо са развили очи, подходящи за земен живот. Едва след което се появяват крайниците.
Екипът проучва 59 изкопаеми екземпляра, които са живели преди, по време и след прехода вода-суша. Изследователите измерват размера на очните кухини и дължината на главата на вкаменелостите, от които определят размера на очите и размера на тялото на животните. Впечатляващо е, че преди прехода очните кухини са имали размер само 13 мм, но по време на прехода или 13 милиона години по-късно средната дължина почти се утроява до 36 мм.
Според компютърното моделиране, докладвано в PLoS ONE, увеличението на размера на окото ще доведе до това, че животното ще вижда във въздуха, а не само във водата.
Размерът на очните кухини са се увеличили от 13 мм само за 13 милиона години по-късно се утроява до 36 мм. Източник: John Long, Flinders University
Нещо повече, анализът на размера на очните кухини показва също, че първите четириноги са започнали да изместват очните си кухини от страничната страна на главата към върха й. В комбинация с утрояването на размера на окото животните вече са имали по-голямо наблюдаемо пространство и са можели да видят 70 пъти по-далеч във въздуха, отколкото във водата.
Очните кухини се изместват от страничната страна на главата към върха й за по-добра видимост. Източник: John Long, Flinders University
"По-големите очи са почти безполезни във водата, защото зрението до голяма степен е ограничено до това, което е точно пред животното", разказва еволюционният биолог и палеонтолог Ларс Шмитц (Lars Schmitz), асистент професор по биология в департамента на WM Keck, съвместна програма на колежите Claremont McKenna, Scripps и Pitzer .
"Но по-големият размер на очите е много ценен, когато се гледа през въздуха. Еволюцията често се свежда до компромис. Заслужава ли си метаболитната цена за уголемяване очите? Какъв е смисълът? Ние смятаме, че компромисната точка е дали животното ще бъде в състояние да търси плячка на сушата", разказа ученият.
Всъщност по-големият размер на очите дава малко предимство под водата, защото при групи животни, възникнали на сушата и в крайна сметка върнали се да живеят под водата, очите им също се връщат към по-малък размер, такъв, какъвто обикновено се наблюдава при рибите.
Изследователите предполагат, че този подобрен зрителен капацитет позволява на ранните четириноги животни да развият по-сложно познание, тъй като са принудени да преминат от реактивни към активни стратегически умения. На тях разчитат много сухоземни животни за оцеляването си, но все още липсват на много от съвременните риби.
"Нашата хипотеза е, че може би те са виждали неизползвания рог на изобилието от храна върху сушата - многоножки, стоножки, паяци и други, което е насочило еволюцията да премине от перки към крайници", заяви водещият автор Клермонт МакАйвър (Claremont MacIver).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари