Противно на широко разпространените предположения, най-голямата акула, живяла някога - Otodus megalodon - се е хранила с почти всичко, което се намира в морето на различни нива на хранителната пирамида, а не само с китове. Палеонтолозите са анализирали съдържанието на цинк в голяма проба от фосилизирани зъби на мегалодон и са ги сравнили с фосилни зъби, открити другаде, и със зъбите на животни, които обитават нашата планета днес.
В проучването, публикувано в списание Earth and Planetary Science Letters, палеонтолозите анализират съотношението на два различни цинкови изотопа в зъбния емайл на 19 вида от ранномиоценска морска екосистема, включително мегазъбите акули Otodus megalodon и Otodus chubutensis.
Мегалодонът Отодус (Otodus megalodon) е бил най-голямата хищна риба в историята на Земята: С дължина до 24 метра, той е бил по-дълъг от камион с ремарке и е тежал почти два пъти повече. В челюстите му са били вградени триъгълни зъби с размерите на длан, а захапката му е имала силата на индустриална хидравлична преса. Той е плувал през световните океани преди между 20 и 3 милиона години, често в лов на плячка, за да задоволи калорийни нужди, огромни колкото размерите му: Според оценките, той е изисквал около 100 000 килокалории на ден. Науката е широко разпространено предположението, че основният калориен прием на мегалодон е бил под формата на китове.
Поне това е направил, ако китът се е приближавал, разказва д-р Джереми Маккормак (Jeremy McCormack) от катедрата по геонауки в университета "Гьоте" във Франкфурт.
В края на краищата изглежда, че мегалодонът е участвал в много по-широк спектър от плячка, отколкото се е предполагало досега, както е открил Маккормак заедно с учени от Германия, Франция, Австрия и САЩ. Изследователите са изследвали фосилизирани зъби на мегалодон, които са горе-долу всичко, което е останало от хрущялната риба, дала на акулата името ѝ – мегалодон, което означава "голям зъб".
Изследователите извлекли цинк от фосилните зъби, елемент, който се среща в атомни варианти (изотопи) с различно тегло. Цинкът се приема с храната, при което в мускулите и органите се съхранява по-малко от по-тежкия изотоп цинк-66, отколкото по-лекия изотоп цинк-64. Съответно, тъканта на рибите, които ядат риба, абсорбира значително по-малко цинк-66, а тези, които от своя страна я ловуват за храна, абсорбират още по-малко. Ето защо Otodus megalodon и неговият близък роднина Otodus chubutensis са имали най-ниското съотношение на цинк-66 към цинк-64 на върха на хранителната верига.
"Тъй като не знаем какво е било съотношението на двата цинкови изотопа в дъното на хранителната пирамида по това време, сравнихме зъбите на различни праисторически и съществуващи видове акули помежду си и с други животински видове. Това ни позволи да добием представа за взаимоотношенията хищник-плячка преди 18 милиона години", обяснява Маккормак.
Гигантските зъби, които са използвали за изследването си, са дошли предимно от фосилни находища в Зигмаринген и Пасау – преди 18 милиона години, сравнително плитък естуар, дълбок по-малко от 200 метра, е минавал покрай Алпите и е гъмжал от различни други видове акули, включително мегалодони.
"Морската ципура, която се е хранила с миди, охлюви и ракообразни, е формирала най-ниското ниво в хранителната верига, която изследвахме. Следват по-малки видове акули, като например сиви акули и предци на днешните китоподобни, делфини и китове. По-големите акули, като пясъчните тигрови акули, са били по-нагоре в хранителната пирамида, а на върха са били гигантски акули като Araloselachus cuspidatus и акулите Otodus, които включват мегалодона", обяснява Маккормак.
Маккормак обаче подчертава, че акулите Otodus не могат да бъдат рязко разграничени от по-ниските нива на пирамидата: "Мегалодонът е бил достатъчно гъвкав, за да се храни с морски бозайници и големи риби, както от върха на хранителната пирамида, така и от по-ниските нива – в зависимост от наличността."
Според Маккормак това означава, че идеята за акулите от вида Otodus, които се насочват към морски бозайници, когато става въпрос за храна, трябва да бъде преразгледана:
"Нашето проучване по-скоро е насочено към това да представи мегалодона като екологично гъвкав универсален вид."
Анализирането на зъбите въз основа на съдържанието на цинк е много нов метод и Маккормак е възхитен от всеобхватните и последователни резултати, които той е дал не само за праисторически видове акули и китове, но и за тревопасни праисторически носорози и дори за видове акули, които съществуват днес.
"Определянето на съотношенията на изотопите на цинка в зъбите за пореден път се оказа ценен инструмент за палеоекологични реконструкции", заявява Маккормак.
"Това ни дава важна информация за това как морските съобщества са се променяли през геоложкото време, но по-важното е фактът, че дори "супермесоядните" не са имунизирани срещу изчезване", добавя Кеншу Шимада (), палеобиолог в университета ДеПол в Чикаго, САЩ, и съавтор на новото изследване.
Предишни изследвания, включително едно, ръководено от Маккормак, показват, че поне отчасти възходът на съвременната голяма бяла акула е виновен за гибелта на Otodus megalodon.
Справка: Jeremy McCormack et al. Miocene marine vertebrate trophic ecology reveals megatooth sharks as opportunistic supercarnivores. Earth and Planetary Science Letters, published online May 26, 2025; doi: 10.1016/j.epsl.2025.119392
Източник: Megalodon: The broad diet of the megatooth shark, Goethe University Frankfurt
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората
alabal
Най-старото живо същество на Земята: вид на 700 млн. години, който променя разбирането за еволюцията