Защо изчезнаха мегалодоните? Отговорът е в звездите

Учените предложиха необичайно обяснение за изчезването преди около 2,6 милиона години на мегалодоните, вид хищна праисторическа акула.

Мегалодонът, "мегаакулата" от края на Плиоцена, и днес удивлява учените. Тази огромна риба е достигала до 18 метра дължина и е разкъсвала плячката си с ужасяващите си зъби, дълги 18 сантиметра, разказва Live Science.

Според хипотезата на изследователите причината за изчезването на тези праисторически страшилища е избухването на свръхнова приблизително на 150 милиона светлинни години от Земята.

Всъщност дори може да е имало повече от една експлозия на свръхнова, бомбардиращи планетата ни с космическа радиация, което би могло да предизвика промени в климата, както и други ефекти, които допринасят за масовото измиране на океанската мегафауна.

Изследването е публикувано в списание Astrobiology.

Като основание за тези заключения, изследователите прилагат данните за железните изотопи ⁶⁰Fe в седименти на морското дъно. Желязо-60 е радиоактивен изотоп с период на полуразпад от около 2,6 милиона години. Това означава, че образуваният заедно със Земята преди около 4,54 милиарда години ⁶⁰Fe, не би могъл да оцелее. Същите ⁶⁰ Fe, които сега присъстват на Земята, са дошли тук вероятно от свръхнови, смятат учените.

Сами по себе си изотопите ⁶⁰Fe не играят роля в изчезването, но те са пристигнали на Земята заедно с с мюони (нестабилни елементарни частици с отрицателен електрически заряд и спин ½), които в големи количества могат да бъдат опасни за живите същества. Мюоните преминават през нас постоянно и обикновено са напълно безвредни, но в големи количества тези частици могат да увеличат риска от мутации и рак. Освен това, колкото по-голямо е създанието, толкова по-голяма е вероятността от развитието на такива мутации - просто защото големите организми имат по-голям брой клетки, с които могат да взаимодействат мюоните.

По този начин, както предполагат учените, една или няколко експлозии на свръхнови могат в крайна сметка да доведат до изчезването на големите животни от времето на Плиоцена, по-специално на мегалодоните.

"Дори и нормално, много от тях преминават през нас почти безвредно, но около една пета от нашата радиационна доза идва от мюоните", обяснява Адриан Мелот (Adrian Melott), водещ автор на проучването от Университета на Канзас

"Но умножете тези мюони с няколкостотин, а когато броят им е толкова голям и тяхната енергия е толкова висока, ще поличим мутации и рак - и това са основните биологични ефекти. Ние пресметнахме, че нивото раковите заболявания ще се увеличат с около 50 процента за живо същество с размер на човека - и колкото е по-голямо, толкова са по-лоши последствията. За един слон или кит дозата на облъчването значително се повишава", - обяснява ученият.

Учените намират и други доказателства за взривовете на свръхновите - в нашата част на Вселената - "Местния мехур" - област на разреден газ с неправилна форма, разпръснат на разстояние от около 300 светлинни години и образуван в резултат на поредица от експлозии. Нашата Слънчева система преминава през Местния мехур през последните пет или 10 милиона години.

Още по темата

01/07/2017

Земята

Остават 100 години до шестото масово измиране на Земята

19/04/2017

Животът

Твърде влажният климат е довел до измирането на мегафауната (видео)

25/05/2016

Животът

Останки на странен ихтиозавър показват неочаквано бърза еволюция след масово измиране

07/04/2016

Човекът

"Живей бързо и умри млад" или как се оцелява при глобално измиране