Мониторът улеснява непрекъснатото наблюдение на новороденото, нуждаещо се от специални грижи. Снабден е със светлинен и звуков алармен сигнал. При всеки алармен сигнал акушерката трябва да определи дали се касае за влошаване на състоянието на детето, или сигналът е от технически характер. Стойностите, при които „под“ и „над“ сигнализира монитора, се определят от лекаря.
Сърдечна и дихателна честота:
За да се определят, се поставят три разноцветни електрода както следва:
жълт в областта на сърцето
зелен отляво в основата на гръдния кош
червения отдясно в подмишничната област.
Кръвно налягане:
За имерването се поставя маншет около мишницата на новороденото. За целта трябва да се избере подходящият размер. Не трябва да се поставя върху крайник, на който е включена трайна капкова инфузия.
Отчита се систолно, диастолно и средното налягане, както и пулсовата честота.
Насищане на кръвта с кислород (пулсоксиметрия):
Извършва се с пулсоксиметър. Поставя се светлинният датчик върху мястото с преминаваща близо под кожата артерия – на китка, стъпало и др. Регистрира се насищането на кислород и пулсовата честота.
Задачи на акушерката:
* Да е запозната с функционирането и принципа на всички видове монитори.
* Да интерпретира правилно отчетените стойности.
* Да уведоми лекар при отклонения.
* Да регистрира стойностите в болничната документация.
Осигуряване на постоянен венозен източник:
Това е едно от първите реанимационни мероприятия при новородените, нуждаещи се от специални грижи. Основният път за въвеждане на лекарства е венозният. Венозното вливане се осъществява под формата на трайна инфузия чрез перфузори. Акушерката трябва да спазва всички правила при поставяне на абокат.
Основни правила при поставяне на постоянен периферен венозен източник:
§ Акушерката измива и дезинфекцира ръцете си преди подготвяне на необходимите пособия.
§ Поставя си стерилни ръкавици за еднократна употреба.
§ Оглежда и избира вена, по възможност се канюлират широки, прави и повърхностни вени.
§ Избира си подходящ номер на абоката.
§ Фиксира се добре канюлата върху кожата, като на най-повърхностния слой лейкопласт се посочва дата и час на поставянето, както и име на акушерката, извършила манипулацията.
§ Манипулацията се вписва и в документацията.
§ Всеки ден се извършва оглед на венозния път за наличие на усложнения, при наличие на такива се маха и се поставя на мястото компрес.
§ Следи за годноста на абоката, като максималният престой във вена е 48 часа.
Не е препоръчително въвеждане на висококонцентрирани разтвори и медикаменти. В този случаи се сменя на 24 часа абокатът.
§ След всяка венозна апликация да се извършва промивка на канюлата.
Когато не се използва канюлата денонощно, а само в дадени часове за поставяне на медикаменти преди затваряне, се промива с хепаринов разтвор. Той се определя за всеки пациент индивидуално.
Тоалет на рискови новородени:
Ежедневното полагане на грижи за хигиената на новородените е основен момент в отглеждането и лечението. Тоалетът бива частичен и основен. Частичният се извършва винаги при необходимост. Основният се извършва два пъти дневно. Разликата при провеждането на хигиенните нужди тук е, че по възможност тоалетът трябва да се извършва в кувьоза и да бъде максимално щадящ.
Задачи на акушерката при извършване на тоалет:
§ Да извършва стриктно частичен и основен тоалет на новороденото при спазване на всички правила за асептика.
§ По възможност грижите да се полагат в кувьоза.
§ Да се използват стерилни пелени.
§ Да се извършва преди храненето на детето.
§ Да се вписва в болничната документация диурезата и дефекацията.
§ Активно наблюдение на новороденото по време на тоалета и не само.
§ При отклонение да уведоми лекаря.
Извършване на изследвания:
При рисковите новородени най-честите изследвания са КАС, ППК и ДКК, кръвна захар, кръвен билирубин, кръвна група и Rh- фактор, урина, микробиологични изследвания и рентген.
Задачи на акушерката при вземане на изследвания:
* Да спазва всички правила за стерилна работа при вземането на материали за изследване.
* Да организира транспорта на взетите материали за изследване заедно с фишовете до съответните лаборатории.
* Да попълва точно фишовете за изследване с данните на новороденото.
* Да следи за своевременното получаване на резултатите.
* Да съобщи за получените резултати на лекаря.
Автор: Миляна Евтимова, акушерка, магистър по „Управление на здравни грижи“, Медицински университет – София, стипендиант в Стипендиантска програма за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари