Мониторно наблюдение на жизненоважните показатели на недоносеното дете

Миляна Евтимова Последна промяна на 13 септември 2017 в 17:05 7231 0

Кредит Pinterest

Мониторът улеснява непрекъснатото наблюдение на новороденото, нуждаещо се от специални грижи. Снабден е със светлинен и звуков алармен сигнал. При всеки алармен сигнал акушерката трябва да определи дали се касае за влошаване на състоянието на детето, или сигналът е от технически характер. Стойностите, при които „под“ и „над“ сигнализира монитора, се определят от лекаря.

 Сърдечна и дихателна честота:

За да се определят, се поставят три разноцветни електрода както следва:

 жълт в областта на сърцето

 зелен отляво в основата на гръдния кош

 червения отдясно в подмишничната област.

 Кръвно налягане:

За имерването се поставя маншет около мишницата на новороденото. За целта трябва да се избере подходящият размер. Не трябва да се поставя върху крайник, на който е включена трайна капкова инфузия.

Отчита се систолно, диастолно и средното налягане, както и пулсовата честота.

 Насищане на кръвта с кислород (пулсоксиметрия):

Извършва се с пулсоксиметър. Поставя се светлинният датчик върху мястото с преминаваща близо под кожата артерия – на китка, стъпало и др. Регистрира се насищането на кислород и пулсовата честота.

Задачи на акушерката:

* Да е запозната с функционирането и принципа на всички видове монитори.

* Да интерпретира правилно отчетените стойности.

* Да уведоми лекар при отклонения.

* Да регистрира стойностите в болничната документация. 

Осигуряване на постоянен венозен източник:

Това е едно от първите реанимационни мероприятия при новородените, нуждаещи се от специални грижи. Основният път за въвеждане на лекарства е венозният. Венозното вливане се осъществява под формата на трайна инфузия чрез перфузори. Акушерката трябва да спазва всички правила при поставяне на абокат.

Основни правила при поставяне на постоянен периферен венозен източник:

§ Акушерката измива и дезинфекцира ръцете си преди подготвяне на необходимите пособия.

§ Поставя си стерилни ръкавици за еднократна употреба.

§ Оглежда и избира вена, по възможност се канюлират широки, прави и повърхностни вени.

§ Избира си подходящ номер на абоката.

§ Фиксира се добре канюлата върху кожата, като на най-повърхностния слой лейкопласт се посочва дата и час на поставянето, както и име на акушерката, извършила манипулацията.

§ Манипулацията се вписва и в документацията.

§ Всеки ден се извършва оглед на венозния път за наличие на усложнения, при наличие на такива се маха и се поставя на мястото компрес.

§ Следи за годноста на абоката, като максималният престой във вена е 48 часа.

Не е препоръчително въвеждане на висококонцентрирани разтвори и медикаменти. В този случаи се сменя на 24 часа абокатът.

§ След всяка венозна апликация да се извършва промивка на канюлата.

Когато не се използва канюлата денонощно, а само в дадени часове за поставяне на медикаменти преди затваряне, се промива с хепаринов разтвор. Той се определя за всеки пациент индивидуално.

Тоалет на рискови новородени:

Ежедневното полагане на грижи за хигиената на новородените е основен момент в отглеждането и лечението. Тоалетът бива частичен и основен. Частичният се извършва винаги при необходимост. Основният се извършва два пъти дневно. Разликата при провеждането на хигиенните нужди тук е, че по възможност тоалетът трябва да се извършва в кувьоза и да бъде максимално щадящ.

Задачи на акушерката при извършване на тоалет:

§ Да извършва стриктно частичен и основен тоалет на новороденото при спазване на всички правила за асептика.

§ По възможност грижите да се полагат в кувьоза.

§ Да се използват стерилни пелени.

§ Да се извършва преди храненето на детето.

§ Да се вписва в болничната документация диурезата и дефекацията.

§ Активно наблюдение на новороденото по време на тоалета и не само.

§ При отклонение да уведоми лекаря.

Извършване на изследвания:

При рисковите новородени най-честите изследвания са КАС, ППК и ДКК, кръвна захар, кръвен билирубин, кръвна група и Rh- фактор, урина, микробиологични изследвания и рентген.

Задачи на акушерката при вземане на изследвания:

* Да спазва всички правила за стерилна работа при вземането на материали за изследване.

* Да организира транспорта на взетите материали за изследване заедно с фишовете до съответните лаборатории.

* Да попълва точно фишовете за изследване с данните на новороденото.

* Да следи за своевременното получаване на резултатите.

* Да съобщи за получените резултати на лекаря.

Автор: Миляна Евтимова, акушерка, магистър по „Управление на здравни грижи“, Медицински университет – София, стипендиант в Стипендиантска програма за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !