Кехлибарът запазва деликатните органи на фосилните цветя в продължение на милиони години.

Въпреки това включванията на цветя се срещат рядко и обикновено не надвишават 1 см. Изключително голямото цвете Symplocos kowalewskii от балтийски кехлибар е с диаметър 2,8 см - около три пъти по-голямо от повечето цветни включения.

Цветето на близо 40 милиона години, затворено в парче кехлибар, е известно от 150 години, но едва сега е окончателно идентифицирано като нов вид и става източник на нови сведения за климата и екосистемите в миналото.

Проучването е публикувано наскоро в списание Scientific Reports.

Кехлибарът запазва организми в триизмерен вид и с голяма точност, включително членестоноги, гъбички, лишеи, както и дребни включения от семена на растения, като листа, цветове, реса и прашец.

Тези включения иначе се срещат рядко в седиментите и и поради това могат да дадат нов поглед върху древните екосистеми, вариращи от триаса до кайнозоя.

Докато насекомите са най-многобройни в кехлибарите, растителните части са редки. Само 1-3 % от всички включения от балтийски кехлибар са с растителен произход.

Поразително добре запазеното цвете е открито през 1872 г. в балтийските гори на Северна Европа. Датира се от късната еоценска епоха (преди около 38 до 33,9 милиона години).

Когато екземплярът е открит за пръв път, естествоизпитателите го класифицират като изчезналото вече Stewartia kowalewskii - древно цъфтящо вечнозелено растение, се посочва в изявлението.

След това цветето е било съхранявано в Природонаучния музей в Берлин през следващия век и половина. Въпреки това в продължение на години изследователите се съмняват в истинската идентичност на цветето.

_{Подробности за Symplocos kowalewskii comb. nov. et emend. (Symplocaceae; X4088) от късноеоценски балтийски кехлибар. Мащабни ленти 200 µm в (а), (b), (d); 1 mm в (c). Кредит: Sadowski & Hofmann, doi: 10.1038/s41598-022-24549-z.}

За да сложат край на несигурността около рода и вида на цветето, изследователите извличат частици прашец и ги изследват под микроскоп заедно с анатомията на цветето. Те установяват, че цветето не е S. kowalewskii - и дори не е от рода Stewartia. По-скоро то е част от Symplocos, "род цъфтящи храсти и малки дървета, които днес не се срещат в Европа, но са широко разпространени в съвременна Източна Азия".

Затова авторите на изследването предлагат ново име на цветето: Symplocos kowalewskii.

_{Symplocos. Кредит: Wikimedia Commons}

Макар и да са по-трудни за откриване, растенията в кехлибар предоставят на палеоботаниците богата информация, споделя пред The New York Times Ева-Мария Садовски (Eva-Maria Sadowski), постдокторант в Природонаучния музей в Берлин.

Прекласифицирането на това цвете е важно, защото дава на учените по-добра представа за екологичното разнообразие на балтийската кехлибарена гора и за това как се е променял климатът на планетата с течение на времето.

„Symplocos kowalewskii вероятно е бил съставна част на смесени гори с покритосеменни и иглолистни дървета в района на източници на балтийски кехлибар и подкрепя афинитетите си към вечнозелени широколистни и смесени мезофитни гори в днешна Източна и Югоизточна Азия“, пишат авторите.

_{Symplocos kowalewskii. Мащабни ленти: 1 cm. Кредит: Sadowski & Hofmann, doi: 10.1038/s41598-022-24549-z.}

"Тези малки зрънца са естествени записващи устройства на минали климати и екосистеми, които могат да ни помогнат да измерим колко се е променила планетата ни в миналото поради естествени (неповлияни от човека) причини", коментира пред The New York Times Рийгън Дън (Regan Dunn), палеоботаник и помощник-куратор в La Brea Tar Pits and Museum в Калифорния, който не е участвал в изследването. "Това ни позволява да разберем по-добре колко силно нашият вид влияе на планетата."

Справка: E.M. Sadowski & C.C. Hofmann. 2023. The largest amber-preserved flower revisited. Sci Rep 13, 17; doi: 10.1038/s41598-022-24549-z

Източник:

Bloom entombed in amber is the largest fossilized flower ever found
Jennifer Nalewicki, Live Science

34-Million-Year-Old Baltic Amber Preserves Exceptionally Large Flower
Enrico de Lazaro, Sci.News