Ново изследване показва, че популацията на инуитите на канадския Арктически архипелаг е генетично различна от всички известни народи и някои от техните гени са свързани с развитието на аневризми в съдовете в главния мозък.
Географски изолираните популации често имат уникални генетични характеристики, които са резултат от успешната им адаптация към околната среда. За съжаление, тези адаптации понякога предразполагат към определени здравословни проблеми, ако околната среда се промени. Генетичният произход на тези популации е до голяма степен неизследван, тъй като такива народности живеят далеч от изследователските центрове.
Известно е, че жителите на Севера, поради техния начин на живот и генетика, обикновено са с по-висок риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. По-специално, те често развиват аневризми - патологично разширение на кръвоносен съд, вследствие отслабване на стените на мозъчните съдове. За да разберат генетичните причини за чувствителността към такива болести, учените от Университета Макгил анализират генома на един от тези хора - инуитите, живеещи в северната част на канадския Арктически архипелаг в района Нунавик над 55-ия паралел.
Карта на регионите, населени с инуити. Кредит: Wikimedia Commons
Ги Руло (Guy Rouleau) и колегите му анализират ДНК-варианти, обхващащи генома, наречени единични нуклеотидни полиморфизми на 165 инуити, а също извършват и пълно секвениране на екзомите, които са кодиращи протеините участъци на генома, на 114 от тези индивиди.
Резултатите показват, че генетичният фон на инуитите от Нунавик е хомогенен и различен от този на всяка позната съвременна популация.
Инуитите от Нунавик са претърпели потенциално т.нар. "популационно гърло на бутилка" преди около 10 000 години и вероятно са се разделили с най-близките си роднини - гренландските инуити и сибирските ескимоси, съответно преди около 10 500 и 11 000 години. Освен това, генетичният профил на инуитите от Нунавик показва данни за адаптации, включващи много добър метаболизъм на мастните киселини и клетъчна адхезия, което може да се дължи на адаптацията към много мазна диета и на екстремния студ на канадския Север.
Един от тези уникални генетични варианти корелира с по-висок риск от мозъчна аневризма, известна също като интракраниална (вътрешночерепна) аневризма - отслабване на стената на мозъчната артерия, което предизвиква издуването ѝ. В тежки случаи, артериалната стена може да разкъса, причинявайки потенциално фатално състояние, известно като мозъчен кръвоизлив.
Неевропейските популации, особено изолираните народи в отдалечените райони на света, са слабо представени или изобщо не са представени в генетичните изследвания. Разбирането на генома на такива народи, по-специално изолираните популации с уникален генетичен произход, като например инуитите, ще даде възможност за медицинско лечение, адаптирано към тях.
Справка: Genetic architecture and adaptations of Nunavik Inuit, Sirui Zhou et al., Proceedings of the National Academy of Sciences
Източник: Genetic history of Nunavik Inuit, ЕurekАlert
Още по темата
Животът
Епидемията от ебола в Конго е обявена за международна заплаха за здравето от СЗО
Животът
Откриха, че древен човешки предшественик е живял в Тибет десетки хиляди години преди Хомо сапиенс
Животът
Защо толкова много хора мразят зимата
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари