Стоманеноглавите пъстърви, които обитават Тихия океан, се адаптираха генетично към сладководната среда на езерото Мичиган за по-малко от 120 години, според ново проучване, публикувано в Molecular Ecology.
В края на 19-ти век в езерото Мичиган са пуснати стоманеноглави пъстърви за любителски и търговски риболов. Местообитанията на тази риба се простират от Калифорния до Русия, но се излюпва в студени сладководни реки, мигрира към океана и се връща отново в сладководните потоци, за да се размножи.
Тази миграция позволява на стоманеноглавите пъстърви да се хранят в океана, където могат да станат по-големи и да произвеждат повече яйца, отколкото ако бяха останали в сладководните потоци през целия си живот подобно на дъговата пъстърва.
Стоманеноглавата пъстърва, пусната в езерото Мичиган, продължава да се размножава в малките сладководни притоци, но сега за нея напълно сладководното местообитание на Големите езера е заместител на океана.
След като попадат в езерото Мичиган, стоманеноглавите пъстърви започват да се възпроизвеждат естествено и създават самоподдържащи се популации в Големите езера.
Стоманеноглави пъстърви. John McMillan via Purdue
За да изследват как тези риби са се адаптирали към тази нова среда, Марк Кристи (Mark Christie), асистент по биологични науки в Университета Пардю и екипът му секвенизират пълните геноми на 264 риби.
Екипът след това сравнява геномите на стоманеноглавите пъстърви от езерото Мичиган и тези от местообитанията на предците им, търсейки променени участъци, свързани с генетичната адаптация.
Проучването установи, че са се развили участъци от три хромозоми в стоманеноглавите пъстърви, след като са въведени в езерото Мичиган, пдсказвайки как тази мигрираща в океана риба се адаптира към изцяло сладководна среда.
Два от трите области на хромозомите, претърпели генетични промени, са от решаващо значение за процеса, който поддържа баланса на солта и йоните в мембраните в тялото, известен като осморегулация.
Сладководните риби активно поемат йони от околната среда, за да компенсират загубените чрез пасивна дифузия соли, докато обитаващите солена вода риби изхвърлят йони, за да компенсират приема на соли в тялото си.
Тези промени в регионите на хромозомите, които влияят върху начина, по който работи този процес, обясняват как стоманеноглавата пъстърва е оцеляла в изцяло сладководна среда.
Третият регион, който се е променил, участва в метаболизма и лечението на раните. Тази адаптация може да позволи на стоманеноглавата пъстърва да се възползва от различна плячка или да отделя допълнителни ресурси за активност в новата си среда, според проучването.
Като алтернатива, този регион би могъл да се адаптира в отговор на нова заплаха: паразитна морска минога. Тези паразитни същества са случайно заселени в езерото Мичиган през 30-те години на миналия век.
Те се забиват в рибата като пиявици и оставят големи рани, често убивайки огромен брой риби.
"Откритите рана в морска вода в сравнение в сладководна среда, последиците са по-тежки в сладките води, защото клетките се разрушават по-бързо.
"Нормално е стоманеноглавата пъстърва да иска да противодейства на тези ефекти по-бързо или да го прави по различен начин", коментира Джана Уилоби (Janna Willoughby) от Университета Пардю и съавтор на изследването.
Проучването също така установи, че генетичното разнообразие на стоманеноглавите пъстърви е много по-ниско в новата им среда, отколкото в родните им ареали.
"Да може да се прецени кои популации могат да се адаптират е важен въпрос, особено в контекста на изменението на климата и други проблеми на екологията", заключава Марк Кристи.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари