Птицечовката е луд експеримент на природата. Това странно създание прилича на половин дузина различни животни в едно тяло.
И сякаш не е достатъчно просто да си бозайник, който снася яйца, носи патешки клюн и ципести крака, ловува с електрорецептори и има отровни шпори - сега се разбра, че птицечовките имат способността да светят в тъмнината.
Под видима светлина изключително плътната козина на птицечовката - която ги изолира и предпазва в студена вода - е тъмнокафява, така че зловещото сияние, разкрито под UV светлина върху музеен екземпляр, е голяма изненада за изследователите.
Биофлуоресценцията - поглъщаща и излъчваща светлина с различен цвят - е широко разпространена при риби, земноводни, птици и влечуги. Но тази характеристика е много по-рядка при бозайниците и това е първото доказателство за биофлуоресценция при бозайниците, снасящи яйца, известни още като еднопроходни, съобщават учени в ново проучване.
Преди това е открита биофлуоресценция само при два бозайника - летящи катерици, които са плацентни бозайници, и опосуми, които са торбести, според изследването, публикувано в списание Mammalia.
Съавторът на изследването Алисън Колер (Allison Kohler) от Тексаския университет за астрономия и изкуства, отдел за диви животни и риболов в Коледж Стейшън, Тексас, преди това е тествала музейни образци на летящи катерици и е установила, че и трите северноамерикански вида - северната летяща катерица (Glaucomys sabrinus) , южната летяща катерица (Glaucomys volans) и летящата катерица на Хумбод (Glaucomys oregonensis) - светят в ярко розово при UV светлина. Колер и нейните колеги съобщават резултатите си на 23 януари 2019 г. в Journal of Mammalogy.
Докато са тествали музейните образци на летяща катерица за признаци на биофлуоресценция, те решават да разгледат и други видове бозайници в същите колекции, разказват изследователите.
Птицечовка. Кредит: hobvias sudoneighm, Flickr (CC BY 2.0)
Птицечовките са животни, водещи полуводен начин на живот, обитаващи в Източна Австралия. Те са особена каша от части от различни несвързани животни в едно тяло.
Тези странни бозайници имат космати тела, плоски и без косъм подобни на бобровите опашки, мъжките имат заредени с отрова шпори на задните си крака и широки човки като на патица. Когато европейците от 19-ти век за първи път виждат запазени кожи на тези странно изглеждащи същества, много специалисти смятат, че животното е фалшиво, измама на таксидермист, с патешки клюн, пришит към тялото на къртица, според Природонаучния музей в Лондон.
Откритието на флуоресцентното сияние на птицечовките е от два екземпляра от Тасмания, Австралия, в колекцията на Музея Филд в Чикаго. Сиянието се вижда и при двата екземпляра - един мъжки и една женска, според проучването. След това учените тестват трети екземпляр в Държавния музей на Университета на Небраска в Линкълн - мъжка птицечовка от Нов Южен Уелс, Австралия. Тя също е сияела в зелено на UV светлина.
Мъжки музеен екземпляр на птицечовка (Ornithorhynchus anatinus) (FMNH 16612), взет от Тасмания, Австралия, сниман под видима светлина и ултравиолетова (UV) светлина без и с жълт филтър на камерата. Кредит: Mammalia 2020; 10.1515/mammalia-2020-0027
Зелено-синкавият цвят показва подобен модел и интензивност при мъжките и женските птицечовки, което предполага, че това не е полов белег, свързан с размножаването, съобщават изследователите.
Птицечовките навигират в своята мътна водна среда чрез механична рецепция, на механични стимули като докосване и звук, и електрорецепция, възприемане на естествени електрически сигнали. Тъй като птицечовките не разчитат много на зрението си, възможно е тяхната биофлуоресценция да не се използва за комуникация помежду им, а за да намали видимостта им за хищниците, както при някои биофлуоресцентни ракообразни.
„Въпреки това, полевите изследвания ще бъдат от съществено значение за документиране на биофлуоресценцията на птицечовките и нейната екологична функция при дивите животни“, пишат авторите на изследването.
Откриването на тайното сияние на птицечовката хвърля светлина и върху тази черта при бозайниците, разкривайки, че не само няколко високоспециализирани вида светят в тъмното.
Тези биофлуоресцентни бозайници заемат разнообразни екосистеми, обхващащи три континента. И сега, с добавянето на птицечовката, те представляват всички основни линии на бозайниците - плацентни бозайници, торбести и еднопроходни. Едно от възможните обяснения е, че биофлуоресценцията на бозайниците, макар и рядка, може да е родова черта, която се е появила рано в еволюционното дърво на групата, според изследването.
Справка: Biofluorescence in the platypus (Ornithorhynchus anatinus)
Paula Spaeth Anich et al., Mammalia
DOI: https://doi.org/10.1515/mammalia-2020-0027
Източник: Platypuses glow an eerie blue-green under UV light, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари