Още от 20-те години на миналия век някои проучвания говорят за "свръхсила" на шимпанзетата в сравнение с хората. По онова време биолог на име Джон Бауман (John Bauman) стига до заключение, че шимпанзетата са четири до осем пъти по-силни от възрастен човек.
Сега американски учени твърдят, че тази разлика се дължи главно на по-големите пропорции при шимпанзетата на тип мускулни влакна, участващи при извършване на мощните, бързи движения. Освен това разликата между силата на шимпанзетата и тази на хората е много по-умерена от смятаното, съобщава Science daily.
Пред Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) д-р Матю О`Нийл (Matthew C O'Neill) от Университета в Аризона и неговите колеги съобщават, че след направен преглед на всички досегашни проучвания на мускулите на шимпанзетата, са установили, че средно този вид маймуни е едва 1,5 пъти по-силен от хората при задачи за скачане и дърпане. Това обаче продължава да е значителна разлика и обясняването й ще доведе до по-добро разбиране на ранната човешка мусулно-скелетна еволюция.
"Усещането ми беше, че няма един критичен преглед на всички експерименти, които са били извършени до нашето проучване", коментира О`Нийл. Според предишни проучвания разликата може да бъде отдадена на това дали мускулите на шимпанзетата са способни да генерират повече сила в дадена зона или обратно - дали могат да се съкращават по-бързо от човешките мускули, което способства за увеличаване на изходната сила.
О`Нийл и неговите колеги тестват тези и други идеи като директно измерват свойствата на мускулните влакна на шимпанзета, замразени след смъртта си. "Ние наистина искахме да разберем основните свойства на скелетните мускули на шимпанзетата - да открием дали те са различни от тези на хората", обяснява О`Нийл.
Заедно със сърдечните и гладките мускули, скелетните са едни от трите основни вида мускули и са предимно прикрепени към костите чрез снопчета колаген, наречени сухожилия. "Това, което открихме, е, че наистина няма разлика в основните свойства на мускулите да се съкращават при шимпанзетата и хората, и това важи за всяко индивидуално мускулно влакно", изтъква О`Нийл.
Снимка: iStockphoto/Jeryl Tan
В допълнение биомеханикът Брайан Умбъргър (Brian Umberger) от Масачузетския университет Амхърст, който е част от екипа на О`Нийл, открива, че умереното предимство в полза на шимпанзетата не се дължи на по-силни мускулни влакна, а на различна смесица от мускулни влакна.
Умбъргър заявява: "Има близо 100 години с данни, които показват, че шимпанзетата присъщо трябва да имат превъзхождащи свойства на мускулните влакна в сравнение с хората. И въпреки това няма директни изследвания на тази идея. Подобна разлика би била изненадваща, предвид на това, което знаем относно това как свойствата на сходни мускулни влакна се срещат сред видове със сходни размери на тялото като хората и шимпанзетата".
Умбъргър обяснява, че мускулните влакна се разделят на два основни вида - бързо съкращаващи се (бързи и мощни, но и бързо уморяващи се) и бавно съкращаващи се (които са по-бавни и по-малко мощни, но имат добра издръжливост). "Открихме, че спрямо видовете влакна, шимпанзетата и хората са всъщност много сходни. Открихме обаче, че шимпанзетата имат около два пъти повече бързо съкращаващи се влакна от хората", отбелязва Умбъргър.
О`Нийл, Умбъргър и колегите им също така проучват разпределението на видовете мускулни влакна и откриват, че и то е различно при хората и шимпанзетата, като последните имат и по-дълги мускулни влакна. Учените комбинират индивидуалните измервания върху компютърен симулационен модел на мускулната функция и отриват, че мускулите на шимпанзетата произвеждат около 1,35 пъти повече динамични сили от човешките мускули.
Умбъргър отбелязва, че предимството на шимпанзетата в динамичната сила и мощ идва от глобалните характеристики на всички мускули, а не на вътрешните свойства на клетките, от които са изградени тези мускули. "Обратно - хората, с по-голям процент бавно съкращаващи се влакна, са адаптирани за издръжливост, като пътувания на дълги разстояния с изразходване на динамичните сили и мощ. Когато сравнихме хората и шимпанзетата спрямо вида на мускулните влакна с данни от други видове, открихме, че при хората селекция за дълъг, наземен преход е била от съществено значение в ранната еволюция на нашата мускулно-скелетна система", коментира още Умбъргър.
Авторите заключават: "Обратно на някои дългогодишни хипотези еволюцията не е променила основната сила, бързината или способностите за производство на енергия на скелетните мускули, за да предизвикат значителни разлики между шимпанзетата и хората в способностите за ходене, бягане, катерене и хвърляне. Вместо това се оказва, че естествена селекция е променила повече глобалните характеристики на мускулната тъкан, като разпределението на видовете мускулни влакна и дължината на мускулните влакна".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари