Очите ни отново потвърдиха репутацията си на „огледало на душата“. Ширината на зениците ни се контролира от малък кръгъл мускул - при ярка светлина той се свива, намалявайки количеството светлина, постъпваща в ретината. Друг мускул, дилататорът, е отговорен за разширяването на зеницата при слаба светлина. Промяната на диаметъра на зеницата е неволна реакция, но тя може да бъде предизвикана не само от реални промени в яркостта, но и само от мисълта за тях.
Това е описано в статия, публикувана в PNAS.
Нахид Зокаи (Nahid Zokaei) и нейните колеги от Оксфордския университет провеждат експерименти с 22 здрави доброволци от двата пола. В продължение на две секунди им се показват ярки или тъмни фигури, като едновременно се пуска определен звук. После звукът се повтаря като и на участниците им е предложено да си представят фигурата само мислено. Изненадващо зениците на участниците в експеримента се стесняват или разширяват в зависимост от звука, който чуват, и фигурата, с която е свързан.
Подобно проучване е извършено от холандски психолози, водени от Себастиян Матьот (Sebastiaan Mathôt). В статия, представена в библиотеката за препринти bioRxiv, те свързват тази реакция с краткосрочната памет. Учените смятат тази способност за една от многото малки полезни адаптации на окото. Това ни позволява да подготвим своето зрение за промяната в осветлението, преди да се случи, и да намалим продължителността на временната „слепота“, когато излизаме от тъмнина на ярка светлина - или обратното.
Източник: Just thinking about bright objects changes the size of your pupils, newscientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари