Спорт, чиято единствена цел е да причини мозъчни увреждания на друг човек, не може да се нарече „благородно изкуство“. Той няма място в цивилизованото общество, твърди водещ невролог, цитиран от New Scientist.
Травмите на главата са професионална опасност за практикуващите американски футбол - хиляди пенсионирани играчи съдят Националната футболна лига на САЩ за небрежност и измама, твърдейки, че лигата знае за дългосрочните рискове, но ги крие.
Опастността за спортистите е състоянието хронична травматична енцефалопатия (СТЕ - chronic traumatic encephalopathy), наричано по-рано деменция на боксьора, "Punch-Drunk Syndrome" или деменция пугилистика (dementia pugilistica). То причинява прогресивни проблеми с паметта, промяна на личността и забавяне на движението. Засяга много бивши спортисти (досега до голяма степен са били мъже), предимно боксьори.
Патологията на СТЕ е добре известна. През 80-те години Джон Корселис (John Corsellis) от болницата Модсли в Лондон го документира в поредица статии, която завършва с преглед през 1989 г. в BMJ.
Страница от анализа на Корселис от 1989 г. в BMJ
Той открива, че в мозъка на бивши спортисти множество нервни влакна показват признаци за разкъсване, като някои от тях са напълно разкъсани, а също така съобщава, че тези увреждания са широко разпространени в мозъка им. Той също така описва колко неврони са оплетени с протеини, което са един от отличителните признаци на болестта на Алцхаймер.
По-късно други изследователи показват, че мозъците на мъже с CTE имат втори вид протеинови натрупвания, наречено амилоиди, друг отличителен белег на болестта на Алцхаймер.
Въпреки че няма съмнение, че тези проблеми са причинени от многократни удари в главата, доскоро не се знаеше как става това.
Ударите в главата причиняват два различни вида травми. Лицето се наранява и натъртва от директните удари, но увреждането на мозъка се причинява до голяма степен от ротационното (ъглово) ускорение на мозъчната кора около много по-малкия среден мозък и гръбначния мозък. Това увреждане може да се подсили от боксовите ръкавици, тъй като те добавят маса и по този начин енергия на ударите, причинявайки повече ъглово ускорение.
Мозъчната тъкан е до голяма степен мека маса, но кръвоносните съдове в нея са влакнести и корави, като жици в сирене. Когато се удари главата, особено с въртеливо движение, може да се случи едно от двете неща. Или може да се скъса кръвоносен съд, което води до кръвоизлив, или може да се получи микроскопично разкъсване на тъканта около съда.
Големите кръвоизливи са причината боксьорите да изпадат в кома и понякога да умират по време на пристъп, но микроскопичните разкъсвания на кръвоносните съдове могат да бъдат не по-малко вредни в дългосрочен план.
Нормален мозък (вляво) и мозък с напреднал стадий на CTE (вдясно). Wikimedia Commons
Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че спортистите, които често са наранявани по този начин на млади години, често развиват остарявайки характерни модели на поведение. Това са проблеми, които често се съобщават в потресаващи разкази за бивши боксьори - депресия, злоупотреба с наркотици и алкохол и склонност към насилие. В основата на всичките е увреждане на фронталната кора, която управлява изпълнителните функции като контрол на импулсите.
Това не означава, че всички бивши спортисти с такива проблеми имат CTE, но е ясно, че в някои случаи това е допринасящ фактор.
Нещо повече, последните експерименти с мишки показват, че протеиновите оплитания и амилоидните плаки могат бавно да се разпространяват от неврон на неврон. Разпределението на оплитанията в СТЕ е в съответствие с това - преди да се разпространят, те се образуват първо около кръвоносните съдове.
С тези констатации вече можем да формулираме правдоподобна хипотеза защо повтарящите се наранявания на главата при млади спортисти в тийнейджърска възраст и на около 20 години водят до промени в личността по-късно и деменция в напреднала възраст - въртеливите удари на главата предизвикват увреждане, особено около кръвоносните съдове, което води до локално образуване на оплитания, последвано от бавно разпространение на нарушенията.
Ясно е, че трябва да се положат значителни усилия във всички спортове, за да се сведе до минимум нараняванията на главата. Във футбола вече са взети мерки - заменени са тежките кожени топки с по-леки пластмасови. Американският футбол изглежда също върви в правилната посока - играчите носят каски и брони.
Но в други спортове не се прави нищо.
В хокея на лед трябва да се премахне ролята на играча- “enforcer”, чиято основна работа е да победи в двубой играчите на противниковия отбор. Във всички спортове, където има някакъв риск от нараняване на главата, играчите трябва да бъдат наблюдавани за увреждания. И трябва да са наясно с рисковете всички, които играят и тренират такива спортове.
Боксът обаче е специален случай. Никой друг спорт няма изричната цел да причини нараняване на мозъка.
Това със сигурност обаче е целта на професионалния бокс. Дори в любителския бокс ударите в главата са от решаващо значение, а защитните шапки може да не спрат нараняванията от ротационното ускорение.
Корселис го определя най-добре: „Моето мнение е, че мозъкът не трябва да е мишена в който и да е спорт и никакво жонглиране с регулациите не може да премахне риска. Опитните боксьори са наясно с риска. Бари Макгайън заяви: „Боксът вреди на мозъка ви: не слушайте тези, които ви казват друго“.
"Няма съмнение, че заради мнението ми, че боксът трябва да бъде забранен, ще бъда наречен "убиец на радостта", човек, който умишлено разваля удоволствието на другите. Но си струва да разгледаме мотивите на тези, които повдигат това обвинение. Много хора печелят от бокса, особено тези, които ги организират, и медиите, които съобщават за двубоите и след това клюкарят за по-късните премеждия на боксьорите и техните семейства".
"Аз бих отвърнал на обвинението: нищо не може да бъде по-голямо "убийство на радостта" от промените в личността като насилието, злоупотребата с наркотици и деменцията. Също така смятам, че е унизително хората да получават удоволствие от гледката как се бият други хора и че трябва да изпратим този публичен спектакъл, както изпратихме публичните екзекуции, на бунището на историята", заключава Джон Харди (John Hardy), специалист по геномно и клетъчно изследване на невродегенерация от Института по неврология на Университетски колеж Лондон.
Източник: Ban boxing – it's demeaning and dangerous, John Hardy, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари