Една находка на останки на динозавър от периода Креда, толкова добре запазенa, че може да се определи оцветяването на кожата, доведе до най-реалистичната реконструкция на още едно от тези изчезнали животни.
Тя също така ни дава представа и за средата, в която е живял този конкретен вид, пише IFLScience.
Резултатите от изследването на изкопаемото влечуго са публикувани в Current Biology.
Д-р Якоб Винтер (Jakob Vinther) от университета в Бристол установява, че структури по кожите на изключително запазени фосили, може да съдържат пигментът меланин. Неговият метод се състои в анализ на формата и химичния състав на един вид органели, наречени меланозоми, намиращи се в древни вкаменелости. (вж "Какъв цвят са имали динозаврите и древните бозайници")
Меланозомите са малки телца, които отговарят за оцветяването на животинската обвивка (кожа, пера, козина, люспи), благодарение на съдържащия се в тях пигмент меланин. Срещани са отдавна в фосили на различни древни животни, но дълго време са смятани за следи от бактерии. И едва през 2008 г. било доказано, че това са меланозоми.
Екипът на Уинтер успява да разработи методика за реконструкциа на цвета на тялото не само на изкопаеми влечуги, но и на земноводни, птици и бозайници. Новият метод дава възможност да се определи не само цвета, но също така и неговата наситеност.
Като проверка, учените възстановили по структурата и състава на меланозомите оцветяването на два вида прилепи на възраст около 49 милиона години от периода еоцен, намерени в пещера в Германия.
Сега целта на д-р Уинтер е още по-амбициозна, да възстанови вид, който не само е бил мъртъв за над 120 милиона години, но и няма съвременни роднини. В статията си в Current Biology , той докладва, че е намерил пигментни, съдържащи се в "меланозомите" по кожата на забележително запазен Psittacosaurus природонаучен музей Sekenberg във Франкфурт.
Скелетът на Psittacosaurus. Vinther/ Current Biology
Кожата на Psittacosaurus съдържа повече меланозоми, което е белег на по-тъмен цвят на гърба си, отколкото на корема. Това е често срещан модел при животните днес - и при косатките и пингвините, например, когато тялото е хоризонтално - за да осигури маскировка. Комбинацията работи, защото слънчевата светлина идва отгоре и прави целият обект да изглежда равномерно оцветен. Така животните объркват очите на хищниците или на плячката.
При Psittacosaurus камуфлажът е служил за избягване на големи тероподни хищници.
Psittacosaurus. Robert Nicholls
"Чрез реконструкцията в естествена големина в 3D модел ние успяхме не само да разберем как окраската се променя по тялото, но също така, че тя съвпада с нещо като маскировка, която ще работи най-добре в гориста среда", заяви съавторът професор Инес Кътил (Cuthill). Тази прогнозата се потвърди като 3D моделът на Psittacosaurus е поставен сред възстановени растителни видове от периода Креда (изображението най-горе).
Psittacosaurus, гледан отпред. Robert Nicholls
По-силната пигментация на лицето все още не е обясняна, но за тъмното оцветяване около клоаката (използвана и за възпроизвеждане, и за дефекация) се смята, че е продукт на антимикробните свойства на меланина.
Въпреки че Psittacosaurus има люспи, е установено от депозити в Китай, че в началото на Кредата динозаврите често са пернати.
Деветте известни видове Psittacosaurus не са сред най-известните динозаври, но на бавата на проучвабнията на повече от 400 известни екземпляри от техния вид се предполага, че са били относително интелигентни.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12427
1
16.09 2016 в 11:57
Със слънчевите лъчи "падат" и УВ-лъчите. Меланинът е реакция-защита срещу проникването на УВ-лъчите в Дълбочина на кожата.Така не се разпада клетъчната структура в дълбочина и затова животното е оцелявало в среда от такива лъчения... Коремът му - не е толкова огряван от УВ-радиация (само отразена от околността попада там)
А не..."- за да осигури маскировка".
Тя е следствие, а не "замисъл" на животното.
Последни коментари