Когато Тиктаалик се измъкнал от морето, той задвижил верига от събития, които в крайна сметка ще доведат до свят на ипотеки, работа и кризи. В този смисъл това е решение, за което някои уморени съвременни хора съжаляват. Изглежда, че това чувство някога е било споделено от друго рибоподобно като Тиктаалик, което навярно е предвидило трудностите на сухоземния живот и си е казало: "Не, благодаря".

За откритието на Кикиктания (Qikiqtania на ескимоски език), както по-късно ще бъде наречено колебаещото се рибоподобно, се съобщава от лабораторията на д-р Нийл Шубин (Neil Shubin), който също така е откривател на Тиктаалик през 2004 г.

Новият фосил е намерен по същото време на остров Елсмиър, Нунавут, в северната част на Арктическа Канада. Въпреки това едва след локдауна екземплярът е окончателно идентифициран. Резултатите са публикувани в списание Nature.

За разлика от други тясно свързани животни, които използваха перките си, за да подпират телата си на дъното на водата и може би от време на време са излизали на сушата, това новооткрито същество е имало перки, предназначени за плуване.

"По повърхността на скалата, в която беше вграден, можехме да видим фрагменти от челюстите, дълги около 5 см и със заострени зъби. Имаше и петна от бели люспи с неравна текстура. Анатомията ни даде фини знаци, че фосилът е на ранен тетрапод. Но искахме да видим вътре в скалата", разказва Томас Стюарт (Thomas Stewart), доцент по биология в Университета на Пенсилвания и член на екипа на Нийл Шубин.

"Опитвахме се да съберем колкото се може повече компютърно томографски (CT) данни на материала преди локдауна и последното парче, което сканирахме, беше голям, невзрачен блок със само няколко петънца от люспи, които се виждаха от повърхността", споделя д-р Джъстин Лемберг (Justin Lemberg), който е анализирал вкаменелостите 15 години след откриването им.

Принудени да затворят заедно с останалата част от планетата, изследванията бяха възобновени през лятото - този път въоръжени с трион, който може да изреже фосила, за да покаже по-добре какво има вътре. Подходът им позволява да сканират почти пълна гръдна перка и горен крайник, включително раменна кост.

Първоначално са смятали, че екземплярът може да е млад Тиктаалик, тъй като е сравнително малък - дълъг е само 76 см - Тиктаалик е израствал до 2,3 м. Морфологията на рамото му обаче разкрива, че то е по-приспособено за водно гребане, което предполага, че става дума за отделен вид, който е решил, че сухоземният живот "не е неговото", затова просто се е плъзнал обратно във водата.

Най-изненадваща е гръдната перка на Кикиктанията. Има раменна кост, точно както нашия горен крайник. Но при тази риба тя има особена форма.

"Първоначално си помислихме, че може да е млад тикталик, защото бе по-малък и може би някои от тези процеси още не са се развили", разказва Шубин. "Но раменната кост е гладка и с форма на бумеранг и няма елементите, които биха подпомогнали изтласкването ѝ на сушата. Това е нещо необикновено различно и предполага нещо ново".

_{Илюстрация на Qikiqtania wakei (в средата) във водата с по-големия си братовчед Tiktaalik roseae. Кредит: Alex Boersma}

И така, риба си спечелwa името Qikiqtania wakei от "Qikiqtaaluk" или "Qikiqtani" - традиционните ескимоски имена от региона, в който е изваден фосилът. Наречена е и в чест на еволюционния биолог от Калифорнийския университет в Бъркли Дейвид Уейк.

Доказателствата сочат, че Кикиктания е малко по-стар от Тиктаалик, съществувал заедно с животни, които са развивали най-ранните образци на пръсти. Фактът, че се е доближил толкова близо до живота на сушата, преди да направи обратен завой, показва, че еволюцията не винаги е линеен процес - вижте само китовете, които са се върнали към морския живот, след като вече са развили копита.

Модел Tyler Keillor, снимка Beth Rooney През 2004 г. в района на арктическа Канада, в седименти от края на dевон (преди около 380 милиона години), в южната част на остров Елсмир, американските палеонтолози Едуард Дешлер, Нийл Шубин и Фариш Дженкинс (Edward B. Daeschler, Neil H. Shubin, and Farish A. Jenkins) откриват три почти идеално запазени фосилни екземпляра от една забележителна риба. Наречат я Тиктаалик (Tiktaalik roseae), което на езика на местните ескимоси означава “голяма сладководна риба, живееща в плитки води”.

"Тиктаалик" често се разглежда като преходно животно, защото е лесно да се види стъпаловидният модел на промените от живот във водата към живот на сушата. Но ние знаем, че в еволюцията нещата не винаги са толкова прости", обяснява д-р Том Стюарт, който също е работил върху фосила.

"Не се случва често да надникнем в тази част от историята на гръбначните животни. Сега започваме да разкриваме това разнообразие и да добиваме представа за екологията и уникалните адаптации на тези животни. Това е нещо повече от обикновена трансформация само с ограничен брой видове".

Справка: Stewart, T.A., Lemberg, J.B., Daly, A. et al. A new elpistostegalian from the Late Devonian of the Canadian Arctic. Nature (2022). https://doi.org/10.1038/s41586-022-04990-w

Източници:

This Prehistoric Fishapod Took One Look At Life On Land And Turned Back Around,  IFLScience

Meet Qikiqtania, a fossil fish with the good sense to stay in the water while others ventured onto land, The Conversation

Още по темата

22/06/2022

Животът

Човешкото средно ухо е еволюирало от рибните хриле, доказват редки китайски фосили

17/03/2017

Животът

Тези риби еволюират в момента, превръщайки се в обитатели на сушата (видео)

10/03/2017

Животът

Зрението, а не крайниците, са довели рибите на сушата преди 385 милиона години (видео)

25/05/2015

Животът

Еволюцията на костенурките