Микробиомът - микроорганизмите, които естествено живеят в нас - по време на бременността играят ключова роля при определянето на рисковете от развитие на разстройства от аутистичния спектър (ASD), показват ново проучване на Университета на Вирджиния.
Работата разкрива възможността за предотвратяване на форми на аутизма с мерки, които включват промяна на диетата на бъдещите майки или прием на обичайни пробиотици, отбелязва Science Daily.
През последните няколко години се публикуват все повече изследвания, които разкриват колко е фундаментално въздействие за здравето ни има микробиомът в стомашно-чревния тракт. Тя може да повлияе на всичко - от нашата реакция към страха и психическото здраве до автоимунни заболявания като лупус и диабет тип 1.
Сега новото изследване, публикувано в The Journal of Immunology, открива връзка между чревната микробиология и аутизма.
Освен това учените от Университета на Вирджиния (UVA) успяват, използвайки своето откритие, да предотвратят развитието на аутистични заболявания при лабораторни мишки. Те откриват, че могат да спрат развитието на такива нарушения чрез блокиране на определена възпалителна молекула, продуцирана от имунната система.
Молекулата вече е свързвана със състояния като ревматоиден артрит, множествена склероза и псориазис и е доказано, че има важна роля в предотвратяването на инфекции, особено от гъбичен тип. Важно е, че това може да повлияе и на начина, по който мозъкът се развива в утробата.
Насочването към тази молекула, интерлевкин-17а (IL-17a), предлага още една потенциална възможност за предотвратяване на аутизма при хората, твърдят изследователите. Те обаче предупреждават, че този подход е много по-сложен поради опасността от странични ефекти.
"Установихме, че микробиомът е ключов фактор за определяне на чувствителността към развитие на разстройства от аутистичния спектър, което предполага, че може да се насочим към майчиния микробиом или тази възпалителна молекула, IL-17a", заяви водещият изследовател Джон Люкенс (John Lukens)от катедрата за невронауки на UVA. "Може също така да се използва IL-17a като биомаркер за ранна диагностика".
За да проверят своята хипотеза, че аутизмът може да бъде задействан от молекулата на IL-17a, екипът блокира IL-17a в лабораторни мишки. Изследователите вземат женски мишки от две отделни лаборатории - тези от първата съдържат микрофлора в червата, което ги прави склонни към IL-17а-индуциран възпалителен отговор, докато тези от втората (контрола) - не.
Когато молекулата на IL-17a е изкуствено блокирана (предотвратявайки възпалителните реакции, индуцирани от IL-17a), малките мишки от двете групи се раждат с типично поведение. И все пак, когато пораснат (без допълнителна човешка намеса), малките, родени от майките от първата група, развиват подобно на аутизъм състояние, което трайно засяга социалното им поведение.
За да потвърдят, че това се дължи на уникалната микрофлора на групата, изследователите извършват фекална трансплантация на мишките от втората група, използвайки изпражненията на мишките от първата група. Идеята тук е да се промени микрофлората на втората група, така че тя да прилича повече на тази на първата. И както се очакваше, малките от втората група започват да развиват състояние, подобно на аутизъм.
Микробиом и аутизъм
Работата на Люкенс и колегите му хвърля светлина върху сложните взаимоотношения между здравето на микробиома на майката и здравословното развитие на децата й.
"Микробиомът може да оформи развиващия се мозък по много начини", обяснява Люкенс. "Микробиомът е наистина важен за калибрирането на това как имунната система на потомството ще реагира на инфекция, нараняване или стрес."
Следващата стъпка е да се види дали може да се открият подобни взаимовръзки при хората и да се разбере какво в микробиологията на майката е свързано с развитието на аутизма. Съществуват и няколко други молекули, които трябва да бъдат разгледани - IL-17a може да е само едно парче в много по-голям пъзел, добавя Люкенс.
Дали социални поведения, свързани с аутизма, в потомството имат връзка с диетата на майката? Мауро Коста-Матиоли (Mauro Costa-Mattioli ) и колегите му от Медицинския колеж 'Бейлор' обясняват потенциалната връзка чрез микробиологията на червата в това видео. Изследването им е публикувано в списание Cell през 2016 г.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари