На 4 октомври 2026 г. отбелязахме Световния ден на животните. Тази година той протече под мотото „See the world through their eyes“ („Погледни света през техните очи“).
България е сред местата с най-богато биологично разнообразие в Европа. У нас се срещат над 30 000 вида безгръбначни животни, над 210 вида риби, над 56 вида земноводни и влечуги, над 400 вида птици и над 100 вида бозайници.
Как можем да погледнем на света през очите на животните?
Най-често добиваме представа за дивия свят благодарение на научните изследвания. Добър пример са дребните бозайници - група, която у нас наброява повече от 42 вида. Близо половината от бозайниците у нас.
„Дребни бозайници“ (Micromammalia) е сборно понятие без конкретен таксономичен ранг, което обединява видове със сходна биология, екология и начин на живот. Други подобни групи са едрите бозайници (Macromammalia), прилепите и китоподобните. Всяка от тях обитава сходен тип среда, притежава близка биология и се проучва чрез специфични методи.
Дребните бозайници в България включват най-общо гризачи (Rodentia), насекомоядни (Eulipotyphla) и зайцеобразни (Lagomorpha). Тук влизат както добре познати животни като дивия заек, бобъра, домашната мишка, катерицата и таралежа, така и видове, които са слабо познати на обществото и рядко присъстват в учебниците по биология - земеровки, лалугери, сънливци, слепи кучета и др. Всички те представляват съществена част от екосистемите и са ключови за тяхното функциониране.
Горски сънливец (Dryomys nitedula). Снимка: доц. д-р Йордан Кошев (ИБЕИ-БАН)
Макар тези животни най-често да са с малки размери и непретенциозен вид, из цяла Европа има учени, посветили работата си на тяхното изследване. Именно те се опитват да погледнат света през техните очи.
В края на септември 2026 г. София се превърна в столица на проучванията върху тези видове. В залите на Биологическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе Международната конференция за опазване на дребните бозайници в Европа (Small Mammal Conservation Conference - SMCC 2026). В продължение на пет дни над 100 учени от цяла Европа представиха предизвикателствата пред опазването им, представяйки на практика света през очите на животните.
Водещи презентации и постери бяха посветени на развъждането и освобождаването в природата на един от най-редките видове у нас и в Европа — Добруджанския хомяк (Mesocricetus newtoni).
Добруджански (черногръд) хомяк (Mesocricetus newtoni), отгледан от учените от ИБЕИ-БАН. Снимка: Димитър Градинаров (БДЗП)
През последните години Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН) се утвърди като водеща организация в тази област. Неговите учени успяха за първи път в света да размножат успешно хомяци (наричани още хамстери) с природозащитна цел и да ги върнат в дивата природа [линк, линк].
По време на форума бе представено и научно изследване върху Европейския лалугер (Spermophilus citellus) в България. То показа, че най-плътните популации на вида в низините остават извън обхвата на мрежата „Натура 2000“. Това, съчетано с факта, че видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, допълнително влошава неговите перспективи за оцеляване [1].
Д-р Зарева-Симеонова (Зоологическа градина - София) представя отглеждане на лалугери на закрито. Снимка: доц. д-р Йордан Кошев (ИБЕИ-БАН)
Екип от учени включващ Зоологическа градина - София, ИБЕИ-БАН и катедра „Екология и ООС“ към Биологическия факултет на Софийския университет представиха проучване върху поведението и отглеждането на лалугери в зоопаркови условия [2].
Какво видяха учените през очите на дребните бозайници?
Светът за тези малки животни става все по-несигурен и опасен. Човекът, в ролята си на доминиращ вид, променя и унищожава природните местообитания до неузнаваемост.
Поради тази причина участниците изготвиха съвместен позиционен документ и декларация до Европейската комисия. В него водещите европейски експерти алармират за сериозни празнини в мониторинга на гризачите, земеровките, къртиците, сънливците и таралежите - видове, които играят критична роля за екосистемите и са основна хранителна база за редица защитени хищници.
Основни организатори на събитието бяха фондацията The Habitat Foundation (Нидерландия) и ИБЕИ-БАН. Конференцията бе реализирана, като част от проект „Живот за сокола“ (LIFE20 NAT/BG/001162).
Книжка с програмата на конференцията и резюмета може да изтеглите от следния линк.
---
Авторът доц. д-р Йордан Кошев e магистър по биология, доктор по зоология и доцент по екология и опазване на екосистемите в Секция „Биомониторинг и екологичен риск” на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. 24 години работи в сферата на консервационната биология. Научната му дейност е ориентирана главно към проучване на дребните бозайници. Изразеното лично мнение не ангажира по никакъв начин ИБЕИ и БАН.
Литература:
- Martínková N., M. Kachamakova, J. Tzvetkov, Y. Koshev. 2026. High-resolution species distribution and ecological niche model of European ground squirrel in its ancestral land. - European Journal of Wildlife Research, 72 (3): 59. https://doi.org/10.1007/s10344-026-02089-5
- Zareva-Simeonova K., Y. Koshev, M. Kachamakova, V. Spasova, D. Simeonovska-Nikolova, K. Dimitrov. 2026. Pilot study on the breeding, activity and behaviour of the European ground squirrel Spermophilus citellus (Linnaeus, 1766) (Rodentia: Sciuridae) in zoo conditions. – Acta zoologica bulgarica, 78 (3).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка