Бобрите се завръщат в България: какво показват първите изследвания?

След повече от век и половина отсъствие, бобрите отново се появиха по българските реки. Археологически данни сочат, че те са били обитатели на Дунавската равнина още преди 5000 години, но през XIX век видът изчезва заради лов и унищожаване на местообитанията [1].

Днес в Европа се срещат два вида бобри. Единият вид е европейският бобър (Castor fiber), който е естествен за континента. Другият вид е северноамериканският бобър (Castor canadensis), който е чужд инвазивен вид. Този бобър за пръв път е пуснат в Европа през 30-те години на ХХ век във Финландия. Двата вида изглеждат по сходен начин и по онова време не е било ясно, че са отделни видове. След това първоначално въвеждане в Европа, нови популации се обособяват от избягали от зоопаркове животни в Белгия, Люксембург и Германия.

Първите научни съобщения за завръщане на бобрите в България са от 2020г. за района на Природен парк „Русенски лом“ [2]. Предполага се, че това са животни от извършени реинтродукции на бобри в р. Олт в Румъния. За съжаление, по наличните наблюдения с ловни фотокамери (фотокапани), които представляват нощни чернобели снимки и видеа, не може със сигурност да се определи кой от двата вида се заселва у нас. Това поставя и основния въпрос - северноамерикански или европейски бобър се е настанил по поречието и някои от притоците на р. Дунав?

Първата цел, която си поставят учените от ИБЕИ-БАН, е да установят вида и произхода на бобрите, а след това да преминат и към неговото проучване и опазване. Историята става още по-интересна защото проследява процеса на самовъзстановяването на вид, който е ключов "инженер" на екосистемите – променя речните брегове, създава нови местообитания и влияе върху биоразнообразието.

Как учените проучват бобрите

Eкип от млади учени на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН) провеждат системни изследвания на бобрите в България в периода 2022-2025г, използвайки най-модерните и иновативни методи за биомониторинг:

• Генетичен анализ на ДНК от околната среда (eDNA) – вместо да улавят бобрите, учените събират вода от водоеми в които се срещат животните и дървесни стърготини от нагризани дървета. От тях извличат ДНК, за да определят вида на борбите и техния произход.
• Теренни наблюдения и оглед с помощта на дрон по бреговете на река Дунав и притоците му – учените извършват класически обходи пеша или с лодки и каяк и записват нагризани дървета, следите на бобрите и техните бърлоги. Паралелно се използват безпилотни летателни апарати (дрон / UAV), които заснемат бреговата растителност и позволяват картографиране на следите на бобрите от въздуха.

Фиг. 2. Обход с каяк в търсене на бобри по река Дунав. Photo: екипът на проекта

Резултати от научните изследвания

За краткото време на изследването, резултатите, постигнати от младите учени на ИБЕИ-БАН са впечатляващи. Те успяват да установят вида и произхода на бобрите обитаващи България, прилагайки успешно нови иновативни методи за тяхното проучване [3, 4].

• Генетика: всички анализирани проби показват, че бобрите в България са от вида евразийски бобър ( fiber), а не от инвазивния чужд вид северноамерикански бобър (C. canadensis). Хаплотипите сочат произход от реинтродуцирани популации в Румъния, които на свой ред идват от Франция и Норвегия [3].
• Активност: животните предпочитат върби и тополи, с диаметър под 30 см, разположени на по-малко от 10 м от брега. По поречието на река Дунав дърветата са по-малки и често частично потопени, докато по притоците биват засегнати и по-големи дървета [4].
• Бентове: До момента учените не са установили бобрите да правят бентове по българските реки. Изглежда, че у нас те само нагризват или повалят дървета и така променят бреговата растителност [4]. Липсата на бентове може да бъде обяснена с факта, че за момента бобрите са разпространени основно в големи реки - Дунав и някои негови притоци като Янтра, Росица, Черни Лом. От една страна бобърът трудно може да прегради тези реки. От друга страна - дълбоките води на тези реки му предоставят защита от враговете и възможност за транспорт на храната без да се налага да създава изкуствени езера.
• Проучване с дрон: методът на облитане на бреговете на водоемите е надежден за откриване на присъствие на бобри, но засега не може да замени наземните обходи за количествена оценка. Камери с по-висока резолюция и машинен анализ на кадрите (например чрез невронни мрежи) биха подобрили резултатите и ще дадат по-детайлна информация за живота, който водят тези любопитни бозайници [4].

 Фиг. 3. Генетичното дърво на бобрите в България показва, че те са дошли от реитрудоцирани популации в Румъния (Bobeva et al. 2025)

Фиг. 4. Активност на бобрите. Кредит: Bobeva et al. 2025, Kachamakova et al. 2025

Препоръки

Авторите на изследването подчертават няколко важни насоки и препоръки както за опазване на вида, така и за намаляване на потенциалните конфликти между човека и бобрите:

• Защита на бобрите: учените предлагат актуализиране на законодателството – включване на бобъра към Приложенията със защитените видове на Закона за биологичното разнообразие и в Червената книга на Република България. Бобрите са включени в Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, но в България все още не са защитени въпреки съществената им роля за екосистемите.
• Мониторинг: комбиниране на класически теренни обходи (пеша, лодки, каяци) с нови технологии - дронове, фотокапани и гражданска наука ще позволи навременно откриване на нови популации на бобри и оценка на въздействието им.
• Обявяване на защитени зони Натура 2000 за опазване на бобрите: европейският бобър е включен в Директивата за хабитатите, от което следва, че България е длъжна да обяви защитени зони за опазване на бобрите в Националната мрежа от защитени зони „Натура 2000“, което ще гарантира дългосрочна защита на вида.
• Ограничаване на щетите: при стопански насаждения от топола в районите, обитавани от бобри, е препоръчително по бреговете (до 10-20 м от водата) да се запази естествената крайречна растителност или, ако тя липсва, да се засадят върби, които са предпочитани от бобрите. За допълнително ограничаване на щетите може да се използват защитни мрежи около младите дървета.

Младите учени от ИБЕИ-БАН са представили резултатите от своите изследвания пред няколко специализирани научни форума в чужбина и публикували две научни статии в международни научни списания с висок импакт фактор (Bobeva et al. 2025, Kachamakova et al. 2025).

Научните изследвания на бобрите в България са извършени благодарение на проект за млади учени „Завръщане или инвазия? Проучване разпространението и екологични особености на бобъра в България след повече от 150 г. отсъствие“ с ръководител гл. ас. д-р Мария Качамакова към Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) на МОН (КП-06-М61/1 от 13.12.2022г).

Литература:

1. Boev Z., N. Spassov 2019. Past distribution of Castor fiber in Bulgaria: fossil, subfossil and historical records (Rodentia: Castoridae). Lynx 50: 37–49. (линк)
2. Kodzhabashev N., D. Tsvyatkova, K. Krastev, M. Ignatov, T. Teofilova. 2021. The Eurasian beaver Castor fiber Linnaeus, 1758 (Rodentia: Castoridae) is returning to Bulgaria. Acta zoologica bulgarica, 73: 587–595. (линк)
3. Bobeva A., P.K. Nikova, S. Borissov, Y. Koshev, V. Todorov, B. Dimitrova, M. Ignatov, B. Rolečková, J. Uhlíková, M. Kachamakova. 2025. Recolonisation or invasion? First insights into the origin of the newly established beaver populations in Bulgaria using eDNA. Journal of Vertebrate Biology, 74: 24119. https://doi.org/10.25225/jvb.24119.
4. Kachamakova M., P.K. Nikova, V. Todorov, B. Zheleva, Y. Koshev. 2025. Characteristics of beaver activity in Bulgaria and testing of a UAV-based method for its detection. Conservation, 5(4): 74. https://www.mdpi.com/2673-7159/5/4/74

Автори на статията: Мария Качамакова, Анелия Бобева, Полина К. Никова, Владимир Тодоров, Симеон Борисов, Благовеста Желева, Йордан Кошев

НаукаOFFNews Благодари на авторите за предоставената статия.

Още по темата

18/03/2017

Животът

Пет животни, които остават верни на партньорите си цял живот

20/11/2016

Животът

Аржентина обяви война на бобрите (видео)

25/10/2015

Защо

Могат ли животните да мислят?

10/02/2020

Животът

Любов, вярност и изневяра по животински