Смятаните за изчезнали по нашите земи повече от век бобри са се появили по неочакван начин - в пловдивско село са намерени два мъртви възрасти екземпляра. Наистина бобри са идентифицирани по-рано през 2020 г. в района на р. Дунав и някои нейни притоци, вероятно пренесени от Румъния, според научните съобщения. Но как са прехвърлили Стара планина остана загадка.
Свързахме се с доц. Кошев за да ни представи неговото експертно мнение относно откритите два бобъра близо до река Марица в Пловдивско.
Доц. Кошев, Вие изследвате бобрите в България. Докъде смятате, че се е разпростряла популацията в момента?
След като се появиха първите слухове за бобри в България през 2021г., екип от учени от ИБЕИ-БАН веднага се зае с тяхното проучване. В рамките на проект финансиран от Фонд научни изследвания към МОН, под ръководството на д-р Мария Качамакова изследвахме разпространението на бобрите, тяхната екология и биология, включително с ДНК методи, облитане с дрон, оглед са каяци и други иновативни методи.
След като натрупахме база от данни, можем уверено да кажем, че бобърът е разпространен по цялото протежение на българския участък на река Дунав - там където има условия за него. Включително и островите. Обитава и някой от притоците, като река Янтра, река Росица, Поломието и други. Имаше научно съобщение на колеги от Шуменския университет за разпространение на юг от гр. Разград по река Бели Лом, дори е сниман бобър случайно попаднал в шахта. Наша проверка показа, че това е изолиран случай, а не установена популация. Става дума за случайно предвиждане на бобър, който не е могъл да намери подходящи местообитания.
Като казваме, че бобърът се среща в Северна България, не си мислете, че е масов вид и навсякъде може да срещнете бобри. Много от малките реки не са подходящи за него. Разпространението му все още е изключително ограничено на определени места с гъста дървесна растителност и брегове подходящи за бърлоги.
Появиха се мнения, че бобрите толкова са повишили своята численост, че това е причината да преминават Стара планина и да тръгнат на юг?
Да, видях това интервю по БНТ - Пловдив. По този повод бих искал да апелирам журналистите да се обръщат за подобни мнения, към експерти, които изследват вида или работят поне с диви гризачи. Тези мнения за „разрастваща се популация, която преминава от една влажна зона в друга“ се по-скоро неверни. Както казах популацията е нормална за площта на местообитанията, които има. Дори има цели участъци в нашите реки в Дунавската равнина, където няма следи от бобри, а условията са подходящи за тях.
Какво смятате за случая с появилите се бобри в поречието на река Марица в Пловдивско?
Не само аз, но и нашият екип, също така и колегите от Природонаучния музей към БАН сме много изненадани от намирането на тези бобри в близост до река Марица. На всички предположения, че намерените бобрите може да са преминали Стара планина ще отговоря по следния начин.
Наистина природата често ни изненадва, но миграцията е постепенен процес. Мигриращите индивиди се стремят да имат досег с първоначалната популация. Много е важно, че бобрите оставят видими следи от своята дейност. Щеше да има някаква информация за нагризани дървета в района на Стара планина и след това в реките, които правят връзка с река Марица. Също така е важно да се отбележат следните особености на този случаи:
- Районът на селата Милево и Мирово се намират на около 250км от най-южните находища на бобър в Северна България. И между тях седи Стара планина с над 2000 метра денивелация. С малки макар и пълноводни реки със скални брегове, неподходящи за бърлоги.
- От тази внушителна дистанция изведнъж се появяват два възрастни полово зрели бобри на асфалтов път в близост до река Марица.
- При нашите изследвания за близо 5 години не сме намерили нито един блъснат бобър в Северна България. Както знаете, често пътищата в Северна България следват главните реки, защото там са и населените места. Въпреки, че има бобри в реките, не сме намирали блъснати от автомобили бобри. Сега изведнъж се намират 2 блъснати половозрели бобъра (не млади или полувъзрастни неопитни животни) на необичайно място, далеч от ареала на вида.
- Единият от бобрите е намерен върху моста на Марица. Не под моста, не в реката, а на моста. Другият почти в центъра на село Милево. Това са доста необичайни места за бобрите, при положение, че близо до тях е река Марица, няма причина да навлизат в населените места или да използват мостовете.
Каква според вас в такъв случай е причината в тези населени места да се намерят бобри?
Според нас, паричната трябва да се търси в човешкия фактор при разпространението на бобрите. Тези два бобъра може да са:
- Бобри отглеждани в частен зоокът, който не е известен на широката публика. Вероятно по някаква причина тези бобри да са се озовали извън загражденията, в които са отглеждани. Имаме подобни случаи у нас в изобилие. Спомнете си за избягалия черен леопард „пантера“ в Шуменско, случаят с избягал сервал в Лозенец в Странджа планина, нилски крокодил в квартал Ботунец на гр. София и много други.
- Нелегален пренос и освобождаване на бобри. Има подобни случаи в Южна Европа на поява на бобри на необичайни места. Например в Италия, първоначално няколко животни са регистрирани на границата с Австрия през 2018 и 2020 г. Между 2021 и 2023 г. бобри са регистрирани в Централна и Южна Италия на повече от 350-400 км от най-близките колонии. Колегите в Италия смятат, че най-правдоподобното обяснение е многократно незаконно пускане на бобрите в природата.
- Освобождаване на бобри в някоя наша съседка. Поддържаме контакт с учени от съседните страни – засега нямаме информация за легално освобождаване.
- Естествено разпространение. Макар и малко вероятна на тази възможност отговорих по-горе.
Примери за следи от дървета, оставени от бобри върху представителни дървета. Кредит: Conservation December 20255(4):74; DOI: 10.3390/conservation5040074
Ако смятате, че има човешка намеса, а не естествен процес - какви може да са причините/подбудите?
Нямам представа за подбудите на хората, които оглеждат диви животни или нерегламентирано ги пренасят и освобождават на нови места.
Освобождаването на индивиди на нови места не е проста работа. Изисква се задълбочено предварително проучване на местообитанията и условията, предварителна подготовка, оценка на възможни негативни фактори и т.н. Подобни дейности се извършват от учени с опит. Самият факт, че бобрите са мъртви и то по такъв нелеп начин е достатъчно показателен за „успеха“ на подобни начинания. И на всичко отгоре, ние не знаем, ако това е човешка дейност, дали няма и други бобри на други места у нас, които са освободени, избягали, оцелели или загинали.
Така например през 60-те и 80-те години на миналия век в българското ловна наука съществува тенденцията към „обогатяване на ловната фауна“. Освобождават се в природата десетки нови видове съвсем целенасочено. Повечето от тях не се „аклиматизират“ и измират.
Също така не разбирам хората с финансови възможности, ако могат да си позволят да отглеждат екзотични видове животни, защо не използват средствата си за много по-благородни каузи – за възстановяване на българската природа. Например за обявяване на защитени местности, поддържане на популации на защитени видове и т.н. Както са правили нашите сънародници в миналото, например дарявайки за наука, строителство на университети, дори за откупуване на земи с цел обявяване на защитени територии.
Какво смятате, че трябва да се направи от тук нататък?
Основният проблем е, че бобърът не съществува в нашето законодателство. Бобърът е защитен вид в Европейския съюз по Директивата за местообитанията. За него са определени над 1300 зони от мрежата Натура 2000 в Европа. Въпреки, че директивата се транспонира автоматично в нашето законодателство, видът не присъства черно на бяло в Закона за биологичното разнообразие. Няма го и в Червената книга на България. Не присъства в Стандартните формуляри на защитените зони. Няма го в изготвените специфични цели за опазване. Въпреки десетки писма от научни институции, отделни учени, неправителствени организации до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за регламентиране на статута на бобъра, това не се случва.
За МОСВ бобърът не съществува! Никаква реакция, абсолютна нула!
И от тук идва проблемът, за който говорим. Това дава възможност за всякакви други нерегламентирани дейности и самоуправство.
Да си припомним, че бобърът е изчезнал от България преди около 150 години. След това регламентирано е освободен в Румъния и постепенно се разпространява по река Дунав и нейните притоци. Завръща се и у нас. Това е невероятен шанс.
Нека всички заедно направим така, че този вид да получи мястото, което му се полага в българската природа и законодателство.
Справка: Activity in Bulgaria and Testing of a UAV-Based Method for Its Detection; Maria Kachamakova, Polina Nikova, Vladimir Todorov, Blagovesta Dimitrova, Yordan S. Koshev; Conservation December 20255(4):74;
DOI: 10.3390/conservation5040074
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи
Niko Kolev
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука