Доц. Йордан Кошев: За МОСВ бобрите не съществуват. Нужна е законова защита

доц. Й. Кошев Последна промяна на 04 March 2026 в 00:00 16353 0

доц. Й. Кошев проучва на бобрите по островите на река Дунав

Кредит личен архив на доц.Кошев

доц. Й. Кошев проучва на бобрите по островите на река Дунав

Смятаните за изчезнали по нашите земи повече от век бобри са се появили по неочакван начин - в пловдивско село са намерени два мъртви възрасти екземпляра. Наистина бобри са идентифицирани по-рано през 2020 г. в района на р. Дунав и някои нейни притоци, вероятно пренесени от Румъния, според научните съобщения. Но как са прехвърлили Стара планина остана загадка.

Свързахме се с доц. Кошев за да ни представи неговото експертно мнение относно откритите два бобъра близо до река Марица в Пловдивско.

доц. д-р Йордан Кошев e магистър по биология, доктор по зоология и доцент по екология в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. 24 години работи в сферата на консервационната биология. Научната му дейност е ориентирана главно към проучване на гризачи, включително на наскоро завърналия се у нас евразийски бобър.

Доц. Кошев, Вие изследвате бобрите в България. Докъде смятате, че се е разпростряла популацията в момента?

След като се появиха първите слухове за бобри в България през 2021г., екип от учени от ИБЕИ-БАН веднага се зае с тяхното проучване. В рамките на проект финансиран от Фонд научни изследвания към МОН, под ръководството на  д-р Мария Качамакова изследвахме разпространението на бобрите, тяхната екология и биология, включително с ДНК методи, облитане с дрон, оглед са каяци и други иновативни методи.

След като натрупахме база от данни, можем уверено да кажем, че бобърът е разпространен по цялото протежение на българския участък на река Дунав - там където има условия за него. Включително и островите. Обитава и някой от притоците, като река Янтра, река Росица, Поломието и други. Имаше научно съобщение на колеги от Шуменския университет за разпространение на юг от гр. Разград по река Бели Лом, дори е сниман бобър случайно попаднал в шахта. Наша проверка показа, че това е изолиран случай, а не установена популация. Става дума за случайно предвиждане на бобър, който не е могъл да намери подходящи местообитания.

Като казваме, че бобърът се среща в Северна България, не си мислете, че е масов вид и навсякъде може да срещнете бобри. Много от малките реки не са подходящи за него. Разпространението му все още е изключително ограничено на определени места с гъста дървесна растителност и брегове подходящи за бърлоги.

Появиха се мнения, че бобрите толкова са повишили своята численост, че това е причината да преминават Стара планина и да тръгнат на юг?

Да, видях това интервю по БНТ - Пловдив. По този повод бих искал да апелирам журналистите да се обръщат за подобни мнения, към експерти, които изследват вида или работят поне с диви гризачи. Тези мнения за „разрастваща се популация, която преминава от една влажна зона в друга“ се по-скоро неверни. Както казах популацията е нормална за площта на местообитанията, които има. Дори има цели участъци в нашите реки в Дунавската равнина, където няма следи от бобри, а условията са подходящи за тях.

Какво смятате за случая с появилите се бобри в поречието на река Марица в Пловдивско?

Не само аз, но и нашият екип, също така и колегите от Природонаучния музей към БАН сме много изненадани от намирането на тези бобри в близост до река Марица. На всички предположения, че намерените бобрите може да са преминали Стара планина ще отговоря по следния начин.

Наистина природата често ни изненадва, но миграцията е постепенен процес. Мигриращите индивиди се стремят да имат досег с първоначалната популация. Много е важно, че бобрите оставят видими следи от своята дейност. Щеше да има някаква информация за нагризани дървета в района на Стара планина и след това в реките, които правят връзка с река Марица. Също така е важно да се отбележат следните особености на този случаи:

  1. Районът на селата Милево и Мирово се намират на около 250км от най-южните находища на бобър в Северна България. И между тях седи Стара планина с над 2000 метра денивелация. С малки макар и пълноводни реки със скални брегове, неподходящи за бърлоги.
  2. От тази внушителна дистанция изведнъж се появяват два възрастни полово зрели бобри на асфалтов път в близост до река Марица.
  3. При нашите изследвания за близо 5 години не сме намерили нито един блъснат бобър в Северна България. Както знаете, често пътищата в Северна България следват главните реки, защото там са и населените места. Въпреки, че има бобри в реките, не сме намирали блъснати от автомобили бобри. Сега изведнъж се намират 2 блъснати половозрели бобъра (не млади или полувъзрастни неопитни животни) на необичайно място, далеч от ареала на вида.
  4. Единият от бобрите е намерен върху моста на Марица. Не под моста, не в реката, а на моста. Другият почти в центъра на село Милево. Това са доста необичайни места за бобрите, при положение, че близо до тях е река Марица, няма причина да навлизат в населените места или да използват мостовете.

Каква според вас в такъв случай е причината в тези населени места да се намерят бобри?

Според нас, паричната трябва да се търси в човешкия фактор при разпространението на бобрите. Тези два бобъра може да са:

  1. Бобри отглеждани в частен зоокът, който не е известен на широката публика. Вероятно по някаква причина тези бобри да са се озовали извън загражденията, в които са отглеждани. Имаме подобни случаи у нас в изобилие. Спомнете си за избягалия черен леопард „пантера“ в Шуменско, случаят с избягал сервал в Лозенец в Странджа планина, нилски крокодил в квартал Ботунец на гр. София и много други.
  2. Нелегален пренос и освобождаване на бобри. Има подобни случаи в Южна Европа на поява на бобри на необичайни места. Например в Италия, първоначално няколко животни са регистрирани на границата с Австрия през 2018 и 2020 г. Между 2021 и 2023 г. бобри са регистрирани в Централна и Южна Италия на повече от 350-400 км от най-близките колонии. Колегите в Италия смятат, че най-правдоподобното обяснение е многократно незаконно пускане на бобрите в природата.
  3. Освобождаване на бобри в някоя наша съседка. Поддържаме контакт с учени от съседните страни – засега нямаме информация за легално освобождаване.
  4. Естествено разпространение. Макар и малко вероятна на тази възможност отговорих по-горе.

Примери за следи от дървета, оставени от бобри върху представителни дървета. Примери за следи от дървета, оставени от бобри върху представителни дървета. Кредит:  Conservation December 20255(4):74; DOI: 10.3390/conservation5040074

Ако смятате, че има човешка намеса, а не естествен процес - какви може да са причините/подбудите?

Нямам представа за подбудите на хората, които оглеждат диви животни или нерегламентирано ги пренасят и освобождават на нови места.

Освобождаването на индивиди на нови места не е проста работа. Изисква се задълбочено предварително проучване на местообитанията и условията, предварителна подготовка, оценка на възможни негативни фактори и т.н. Подобни дейности се извършват от учени с опит. Самият факт, че бобрите са мъртви и то по такъв нелеп начин е достатъчно показателен за „успеха“ на подобни начинания. И на всичко отгоре, ние не знаем, ако това е човешка дейност, дали няма и други бобри на други места у нас, които са освободени, избягали, оцелели или загинали.

Така например през 60-те и 80-те години на миналия век в българското ловна наука съществува тенденцията към „обогатяване на ловната фауна“. Освобождават се в природата десетки нови видове съвсем целенасочено. Повечето от тях не се „аклиматизират“ и измират.

Също така не разбирам хората с финансови възможности, ако могат да си позволят да отглеждат екзотични видове животни, защо не използват средствата си за много по-благородни каузи – за възстановяване на българската природа. Например за обявяване на защитени местности, поддържане на популации на защитени видове и т.н. Както са правили нашите сънародници в миналото, например дарявайки за наука, строителство на университети, дори за откупуване на земи с цел обявяване на защитени територии.

Какво смятате, че трябва да се направи от тук нататък?

Основният проблем е, че бобърът не съществува в нашето законодателство. Бобърът е защитен вид в Европейския съюз по Директивата за местообитанията. За него са определени над 1300 зони от мрежата Натура 2000 в Европа. Въпреки, че директивата се транспонира автоматично в нашето законодателство, видът не присъства черно на бяло в Закона за биологичното разнообразие. Няма го и в Червената книга на България. Не присъства в Стандартните формуляри на защитените зони. Няма го в изготвените специфични цели за опазване. Въпреки десетки писма от научни институции, отделни учени, неправителствени организации до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за регламентиране на статута на бобъра, това не се случва.

За МОСВ бобърът не съществува! Никаква реакция, абсолютна нула!

И от тук идва проблемът, за който говорим. Това дава възможност за всякакви други нерегламентирани дейности и самоуправство.

Да си припомним, че бобърът е изчезнал от България преди около 150 години. След това регламентирано е освободен в Румъния и постепенно се разпространява по река Дунав и нейните притоци. Завръща се и у нас. Това е невероятен шанс.

Нека всички заедно направим така, че този вид да получи мястото, което му се полага в българската природа и законодателство.

Справка: Activity in Bulgaria and Testing of a UAV-Based Method for Its Detection; Maria Kachamakova, Polina Nikova, Vladimir Todorov, Blagovesta Dimitrova, Yordan S. Koshev; Conservation December 20255(4):74; 
DOI: 10.3390/conservation5040074

    Най-важното
    Всички новини