Не знаем почти нищо за синдрома на хроничната умора, наричан още миалгичен енцефаломиелит (CFS/ME). В същото време той продължава да създава проблеми за стотици хиляди хора - включително множество деца.
Един на всеки сто тийнейджъри във Великобритания пропускат един или повече дни седмично от училище заради този синдром. Оплакванията включват тежка умора, проблеми с концентрацията, паметта и ужасна болка. Отгоре на всичко техните родители вдигат ръце, а семейството им страда.
При все това напредъкът по разбирането на заболяването е свързан с противоречия, тъй като някои хора оспорват както неговите причини, така и неговото лечение. Една част твърдят, че не може да се счита за заболяване, докато друга смята, че то трябва да се лекува с психологическа терапия.
В резултат на това малко пациенти получават адекватно лечение и не се правят почти никакви проучвания по въпроса. Синдромът на умората е по-разпространен от левкемията и по-инвалидизиращ от детския артрит, но малко специалисти се заемат с неговото лечение.
Как стигнахме дотам, че една от най-сериозните причини тийнейджърите да пропускат училище в дългосрочен план е останала почти неизследвана, а обществото не й обръща никакво внимание?
Част от проблема е, че CFS/ME не включва в себе си само едно заболяване. При децата и възрастните се наблюдават различни групи от симптоми, зад които може да стои различна биологическа предразположеност и съответно да изискват различни лечения. Това би могло да обясни защо определена терапия не работи за всички.
Отвъд умората
В същото време умората е нещо, което всеки изпитва. Въпреки че епидемологията ясно показва, че CFS/ME се различава от обикновената умора, някои хора все още твърдят, че понеже става въпрос за умора, не може да се говори за истинско заболяване. Истината е, че когато тези, които не страдат от CFS, се почувстват уморени, това вероятно ще продължи за кратко време, без появата на други симптоми и няма да им попречи да работят, учат или да общуват с други хора.
Страдащите от синдрома всъщност обичат да ходят на училище и да се срещат с приятелите си, но им се налага да се откажат.
Макар че CFS е слабо проучен, е установено, че той има наследствен характер и може да се задейства от инфекция, на която децата с CFS са генетично по-податливи.
При тийнейджърите знаем, че влияят хормоните - нивата на стероида кортизол са ниски сутрин. Също така знаем, че настъпват промени, които подсказват, че метаболизмът е различен от нормалното. До заболяването не довежда отделен "бъг" сам по себе си, а по-скоро остротата на първоначалното боледуване, предизвикано от въпросния бъг.
Необходими са повече проучвания, за да разберем какво разболява хората за дълго време, след като първоначалното боледуване е вече преминало.
Някои хора смятат, че понеже не сме установили все още биологичните фактори, заболяването следва да е психологическо. Заключението е невероятно: има множество заболявания, които не разбираме, но това не означава непременно, че са с психологически характер.
Още по-странен е аргументът, че тъй като към момента се използват поведенчески подходи за лечението му, тайно трябва да си мислим, че е психологическо.
Промяната на поведението действително оказва въздействие в биологически аспект. Ако един тийнейджър промени навиците си за сън, това ще се отрази по различни начини на неговото тяло - включително и върху нивата на кортизол в различните части на деня.
Необходими са множество бъдещи проучвания в различни сфери, за да се разкрият механизмите на заболяването.
Тези от нас, които искат да помогнат на страдащите от CSF, трябва да работят заедно, за да се сложи край на неговото отричане.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари