Най-прецизните часовници в света се движат с постоянен темп, като грешат само с около 1 секунда на всеки 300 милиона години.
Но мозъкът ни създава собствено чувство за време - разтягайки и свивайки секундите. Но защо мозъкът не може да отмерва времето като обикновен часовник? С други думи, защо времето лети, когато се забавляваме, и защо се влачи, когато ни е скучно?
Как мозъкът осъзнава времето зависи от неговите очаквания. Мозъкът може да си представя вероятността нещо да се случи, отчитайки, че това все още не е станало, обяснява за LiveScience д-р Майкъл Шадлън (Michael Shadlen), невроучен в Медицинския център Ървинг в Ню Йорк.
Всяка мисъл има различни "хоризонти", отбелязва Шадлън. В една книга например хоризонтите лежат в края на всяка сричка, в края на всяка дума, в края на следващото изречение и така нататък. Времето се движи според начина, по който очакваме тези хоризонти, казва той.
Когато наистина сме завладяни от нещо, мозъкът предчувствува "голямата картина" и вижда както близките, така и далечните хоризонти, които карат времето да лети, разказва Шадлън. Но когато ви омръзне, очаквате по-близки хоризонти като края на изречението, вместо края на историята, тези хоризонти не се сливат и времето пълзи.
Трябва да се отбележи, че тези субективни времеви механизми нямат нищо общо с циркадните ритми или как тялото ни е свързано с 24-часовата обиколка на нашата планета около оста ѝ.

Няма едно място в мозъка, което да отговаоя за това как възприемаме времето. По-скоро всяка област, която поражда мисъл и съзнание, вероятно се включва в тази задача, коментира Шадлеън.
"Почти със сигурност има много механизми за синхронизация в мозъка", добавя Джо Патън (Joe Paton), невроучен от фондация Champalimaud, частна фондация за биомедицински изследвания в Португалия.
Един от механизмите е скоростта, с която мозъчните клетки се активират и образуват мрежа, когато извършваме някакво действие. Колкото по-бързо се формират тези пътища на невроните, толкова по-бързо възприемаме времето. Това откриват Патън и неговият екип при гризачите .
Друг механизъм включва химическите вещества в мозъка. Отново при гризачите Патън и колегите му откриват, че набор от неврони, които освобождават невротрансмитерът допамин - важно химическо вещество, свързано с удоволствието и възнаграждението - влияе върху начина, по който мозъкът възприема времето. Когато се забавляваме, тези клетки са по-активни, освобождават много допамин и нашите мозъци отсъждат, че е минало по-малко време, отколкото е всъщност. Когато не се забавлявате, тези клетки не освобождават толкова допамин и времето изглежда се забавя.
Не е ясно защо мозъкът ни не е методично точен при проследяване на времето. Но това може да има еволюционно предимство, отбелязва Патън. "Животът е нещо като поредица от решения, от типа "да спра или да вървя", коментира Патън. Това вътрешно чувство за време може да помогне на животните да решат кога е полезно да останат някъде.

Но когато погледнем назад във времето, възприеманата продължителност на едно събитие включва начина, по който мозъкът отлага спомените, обяснява д-р Дейвид Игълман (David Eagleman), професор по психология и обществено психично здраве и популационни науки в Станфордския университет. Мрежите от неврони, които кодират новите спомени, са по-плътни, отколкото за нещо, което не е ново, пояснява ученият. Когато погледнете назад, тези по-плътни мрежи изглеждат така, сякаш споменът продължава по-дълго.
Например, ако трябва да си припомните дълъг полет, но винаги правите дълги полети, може би ще си го спомняте, че е минал по-бързо, отколкото обикновено, защото мозъкът ви не е оставил много спомени, коментира Игълман.
Нещо повече "времето изглежда се забързва, когато остаряваме", казва Игълман. Когато сте дете, всичко изглежда ново и така мозъкът ви създава плътни мрежи, за да помни тези събития и преживявания. Като възрастен обаче сте видели много повече, така че тези събития не подтикват създаването на такива спомени.
Времето лети, независимо дали получавате удоволствие от живота или не. И с всеки ден ще лети по-бързо и по-бързо.















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"