Когато бяхме деца, лятната ваканция сякаш продължаваше вечно, а чакането между Коледите бе цяла вечност. Но защо, когато когато пораснем, времето просто "отлита" - седмици, месеци и цели сезони изчезват от календара с главозамайваща скорост?
На този въпрос отговаря Крисчън Йейтс (Christian Yates), преподавател по математическа биология в Университета на Бат на страниците на The Conversation.
Дали това очевидно ускорение на пътуването във времето не е в резултат на затрупващите ни в нашия възрастен живот нараснали отговорности и грижи. Всъщност изследванията наистина показват, че времето, което възприемаме, се движи по-бързо при възрастните хора, които са запълнили живота си със суета и грижи.
Има няколко теории, които се опитват да обяснят защо нашето усещане за време се ускорява с напредване на възрастта. Една от идеите сочи постепенното изменение на нашите вътрешни биологични часовници. Забавянето на нашия метаболизъм с остаряването съответства на забавянето на нашия сърдечен ритъм и дишането ни. При децата биологичните кардиостимулатори бият по-бързо, което означава, че техните биологични показатели (пулс, вдишвания) са по-високи в определен период от време, правейки така, че да чувстваме времето по-дълго.
Друга теория предполага, че усещането за течението на времето е свързано с количеството нова информация, което възприемаме. Ако възникнат повече нови дразнители, на мозъците ни им трябва повече време за обработка на информацията, и затова този период от време се усеща като по-дълъг. Това може да обясни "усещането за бавно движение" (slow motion perception), което често се съобщава в моменти преди произшествия. Да се сблъскаш с непознати обстоятелства означава да получиш лавина от нова информация, която трябва да се обработи.
Възможно е, когато се сблъскват с нови ситуации, мозъците ни да записват по-подробни спомени, така че нашият спомен за събитието се проявява по-бавно, отколкото самото събитие. Всъщност това е точно така - доказано е експериментално с хора, изпитващи свободно падане.
Но как това ще обясни постоянното скъсяване на усещаното време с напредване на възрастта? Теорията гласи, че колкото ставаме по-стари, толкова по-позната ни става заобикалящата ни среда. Ние не забелязваме подробности в дома и работата ни. За децата обаче светът е често непознато място, изпълнено с нови преживявания, които те ангажират. Това означава, децата трябва да отделят значително повече интелектуална мощ, за да може мозъкът повторно да конфигурира своите умствени представи за външния свят. Тази теория предполага, че затова времето тече по-бавно за децата, отколкото за възрастните, потънали в рутината на делника.
Снимка: Ради Христов
По този начин, колкото по-познат става ежедневния ни живот, толкова по-бързо ще ни изглежда че тече времето, а обикновено навиците стават повече с възрастта. Биохимичният механизъм зад тази теория представлява освобождаването на невротрансмитера допамин при възприемането на нови дразнители, които ни помагат да се научим да измерваме времето. След 20-годишна възраст с напредването на възрастта, нивата на хормона на щастието допамин падат, затова ни се струва, че времето тече по-бързо.
Но нито една от тези теории не обяснява от къде идва коефициентът на ускорение на времето, който се увеличава едва ли не с математическо постоянство.
Привидното намаляване на продължителността на определен период от време с възрастта предполага "логаритмична скáла" на времето. Логаритмични скáли се използват вместо традиционните линейни скáли при измерване на земетресения или звук. Тъй като количествата, които измерваме, могат да варират до такива огромни измерения, ние се нуждаем от скáла с по-широк диапазон на измерване, за да разберем какво се случва. Същото се отнася и за времето.
Всяка стъпка по логаритмичната скала на Рихтер съответства на десетократно увеличение на колебанията на земята.
Времето за малкото дете
Но защо нашето възприятие на времето трябва също да се измерва с логаритмична скáла? Работата е там, че ние възприемаме един период от време като част от времето, които вече сме преживели. За двегодишното дете една година е половината от живота му, ето защо когато сме малки ни се струва, че трябва да чакаме дълго, за да дойде рожденият ден.
За десетгодишните една година е само 10% от живота им, което прави малко по-поносимо чакането, а за 20-годишните тя е само 5%. По логаритмичната скала за един 20-годишен, за да изпита същото пропорционално увеличение на времето, което изпитва двегодишно дете в очакване на следващия рожден дни, той ще трябва да чака, докато не стане на 30. Като имате предвид всичко това, не е изненадващо, че ни се струва, че времето се ускорява с напредването на възрастта.
Ние често мислим за нашия живот в мащабите на десетилетия - 20-те ни години, 30-те ни години и така нататък - заради което ни се струва, че това са равнозначни периоди. Но по логаритмичната скала ние възприемаме различни периоди от време като с една и съща дължина. Според тази теория следните разлики във възрастта ще се възприемат по един и същи начин: от 5 до 10, от 10 до 20, 20 до 40 и от 40 до 80.
Не искам да завърша с нещо депресиращо, но се получава така, вашият петгодишен опит на възраст между пет и десет по усещане е равноценен на периода между 40 и 80 години.
Времето лети, независимо дали получавате удоволствие от живота или не. И с всеки ден ще лети по-бързо и по-бързо.
Тази интерактивна скáла на времето обяснява как се променя нашето възприятие на времето. Тя показва как чувстваме една преживяна година, сравнявайки я с нашето "абсолютно" време.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12005
1
05.09 2016 в 16:35
Последни коментари