Застрашени горски иглолистни местообитания в България

Климатека Последна промяна на 02 декември 2020 в 00:05 7377 0

Промените в климата са част от заплахите за редица горски местообитания в страната ни

Статията е третата от поредицата, която засяга няколко природни местообитания в България, които са повлияни негативно от климатичните промени. Тя е първата, в която фокус са горските местообитания и в частност тези с разпространение на иглолистни видове, ценни за биоразнообразието на страната ни.

Анализът на метеорологичните данни за периода 1961-2016 г. показва, че температурата на въздуха в България се е повишила между +0,2 и+0,6 °C като най-голямо повишаване се установява през август (Рачев, 2018). Същевременно през периода 1991-2010 г. се установява статистически значимо нарастване на дните с потенциално опасни и екстремни валежи спрямо периода 1961-1990 г. (Бочева, 2014). Прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките (НИМХ) показват очаквано повишаване на въздушните температури в България между 1,6 °C и 3,1 °C към 2050 г. (Национална стратегия…, 2018). Следователно в страната се наблюдава тенденция към затопляне и промяна в режима на валежите, което води до промяна и в изпарението и следователно изменя отношението топлина-влага. Поради тази причина в поредица статии разгледаме как гореспоменатите промени рефлектират върху растителните видове и местообитанията им в страната.

Фиг. 1 Средна годишна температура през 1961–1990 г. (A); Песимистичен климатичен сценарий за средна годишна температура за 2080 г. (Б) по данни на НИМХ-БАН (Национална стратегия…, Приложение 2, стр. 9)

Географското положение на страната ни е предпоставка за формирането на многообразие от горски природни местообитания с различни характеристики. Настоящата статия е третата от поредицата за застрашените местообитания в страната ни, поместени в Червената книга на България, том III, Природни местообитания, като първите две засягат застрашени тревни и храстови хабитати (1 и 2). Горските местообитания са източник на редица екосистемни стоки и услуги, и както средище за формиране на богато биоразнообразие, което е част от природното богатство на България. Информацията за настоящата публикация е базирана на Червената книга на България.

Горите от дървовидна хвойна

Първото местообитание, е това на горите от дървовидна хвойна (Juniperus excelsa). То попада в категорията „критично застрашено“ и се среща единствено в територии, които са под влиянието на средиземноморски климат, напр. долината на река Струма и части от Родопите. Самото естествено разпространение на гори от дървовидна хвойна е много ценно и рядко за България, а наличието на редки и застрашени видове допринася за високата му стойност за нас. Общото засушаване на климата е сред факторите, които му влияят негативно.

Горите от обикновена ела

Горите от обикновена ела (Abies alba subsp. alba) се срещат в нашите високи планини до около 2000 м н.в. и попадат в категорията на „застрашените“ местообитания. Част от флората им са видове с природозащитен статут и това е една от причините да са ценни за страната ни, а засушаванията, все по-често срещани в резултат от климатичните промени, са част от факторите, които им оказват негативно влияние.

Гори от смърч

Местообитанието с гори от смърч (Picea abies) е в категорията на „потенциално застрашените“, а сред причините за това е и общото засушаване на климата. Горите от смърч са разпространени във високите планини до горната граница на гората до около 2100 м н.в. Този хабитат е изключително ценен за нашата страна, защото увеличава богатството ни от местообитания и поради факта, че тук са крайните южни части на естественото му разпространение в цяла Европа, т.е. България е последната територия на континента, която достига хабитатът.

Тресавищните иглолистни гори и храсталаци

Следващото местообитание, е това на тресавищните иглолистни гори и храсталаци (снимка 1). Този хабитат е поместен в категория „уязвим“ и е распространен от 1300 до 2400 м н.в. на изолирани места във високите български планини. Както посочва част от наименованието на местообитанието, то се характеризира с висока степен на влажност, а негова особеност е способността му да бъде резервоар, където се съхраняват големи количества вода. Наличието на консервационно значими видове в него само увеличава важността му за страната ни. Промените в климата, включително увеличаването на засушаванията му, оказват отрицателно влияние.

Местообитание на тресавищни иглолистни гори и храсталаци. Автор: Борислав Григоров

В настоящата статия са описани горски местообитанията, които са важна част от биоразнообразието на страната ни и които са повлияни негативно от различни фактори, включително и климатичните промени. Това е поредният пример за това как климатичните промени оказват отрицателно въздействие и могат да доведат до множество последствия за цялостната екосистема на страната, а наше задължение е да направим, каквото можем, за да я опазим.

В публикацията са използвани материали от: 

  1. Рачев, Г., 2018. Климатология. Въпроси и отговори. София, изд. „Парадигма“, 258 с.
  2. Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие,МОСВ,2018.
  3. https://www.moew.government.bg/bg/adaptaciya-kum-izmenenieto-na-klimata-9299/

Източник: Застрашени местообитания в България: Горски. Иглолистни (част 3), Климатека

Авторът Борислав Григоров е главен асистент съм в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил съм бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор съм в над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Животът

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !