Екип от изследователи е открил и анализирал геномни данни от 34 древни скелета, разпръснати в Бразилия. Новото им изследване разкрива удивителната история на "Лузио" - смел първопроходец, който е бил погребан в могила от раковини и рибени кости преди около 10 000 години, отбелязвайки важен етап в праисторията на Южна Америка.

В търсене на произхода на Лузио

Рецензирана статия, публикувана наскоро в Nature Ecology & Evolution, запознава света с Лузио - най-старият човешки скелет, открит в щата Сао Пауло, Бразилия. Според проучването ДНК е разкрила, че Лузио, който е живял в района на Сао Пауло преди повече от 10 000 години, е потомък на първото население, пристигнало в Америка преди поне 16 000 години, което е дало началото на всички съвременни местни народи, като например народа тупи или тупинамба̀.

Жена и мъж от етническата група тупи. Кредит: Albert Eckhout - http://samlinger.natmus.dk/ES/25512 

Първият автор на статията, д-р Тиаго Фераз (Tiago Ferraz), обяснява, че е работил в партньорство с изследователи от Центъра за човешка еволюция и палеосреда "Сенкенберг" към Германския университет в Тюбинген. При археологическото проучване, довело до откритието, са изследвани четири района на Бразилия, а проучванията са проведени върху геномни данни, събрани от 34 човешки фосила.

Професор Андре Менезес Щраус (André Menezes Strauss), археолог в Музея по археология и етнология към Университета на Сао Пауло (MAE-USP), който е водещ изследовател в проучването, разказва, че информацията за културата е получена от огромни могили от раковини и рибени кости (самбаки - sambaquis, на езика на народа тупи означава "могила от миди"), които са били издигнати по крайбрежието.

Древен боклук, археологическо съкровище

Новото проучване, което представлява най-голямата колекция от археологически геномни данни в Бразилия, се е спуснало дълбоко в древните могили от раковини и рибни кости. Съставени от уплътнени органични отпадъци, тези крайбрежни ями в Бразилия са служили за жилища, церемониални центрове, погребения и териториални граници.

Близък план на мидена могила в провинция Санта Крус, Аржентина. Кредит: Mikelzubi/ CC BY-SA 4.0

Д-р Щраус твърди, че след големите андски цивилизации строителите на самбаки по атлантическото крайбрежие са " човешкото проявление с най-голяма демографска плътност в предколониална Южна Америка". Водещият изследовател описва строителите на мидените могили като "царе на крайбрежието, в продължение на много хиляди години". Тези хора обаче внезапно са изчезнали преди около 2000 години, оставяйки след себе си археологическа загадка, която сега е разгадана от новото изследване. Повече за това в края на статията.

Заровени в рибени кости в продължение на 10 000 години

За да открие повече за хората, които са построили самбаките, екипът изследователи анализира геномите на 34 души от четири различни района на бразилското крайбрежие. Всички 34 проби са на възраст най-малко 10 000 години. Някои от човешките останки са били възстановени от самбаки, а останалите са били открити в "Кабесуда, Капелинха, Кубатао, Лимао, Жабутикабейра II, Палмейрас Ксингу, Педра до Александре и Вау Уна", се посочва в изследването.

Лузио, представляващ най-старият съвременен човешки скелет, откриван някога в Сао Пауло, е намерен в речната яма Капелинха, разположена в долината Рибейра де Игуапе. Състоящ се от пластове изхвърлени раковини, животински кости и артефакти, този конкретен миден участък предлага ценна информация за начина на хранене, начина на живот и културата на древния народ тупи, разкривайки нюансите на неговите ловни и риболовни практики.

Самбаки в открития крайбрежен пейзаж от района на Санта Марта/Камачо, Санта Катарина, южна Бразилия. По-горе, Figueirinha и Cigana; по-долу двойните могили Encantada I и II и Santa Marta I. Кредит: Sambaquis/Paisagem Project, MAE-USP, MDPI https://www.mdpi.com/ethics#16 

Американският произход на Лузио

"Лузио" е открит от екип археолози, ръководен от професор Леви Фигути (Levy Figuti) от MAE-USP. В статията се казва, че морфологията на черепа на "Лузио" "е подобна на тази на "Лузия", която, датираща отпреди около 13 000 години, е най-старата съвременна човешка вкаменелост, открита в Южна Америка. Много читатели вече са забелязали, че тези два фосила - Лузио и Лузия - са кръстени на емблематичния Australopithecus afarensis, открит в Африка, "Луси", но нямат пряка генетична връзка.

Новото изследване показа, че Лузио е бил индианец, подобно на народите тупи, кечуа или чероки в Северна Америка, но побърза да добави, че това "не означава, че всички те са еднакви". Въпреки това, като се пренесе от Бразилия в глобална перспектива, изследователят посочва, че всички тези генетични групи произлизат от "една миграционна вълна, която е пристигнала в Америка преди не повече от 16 000 години".

Къде са отишли строителите на самбаки?

ДНК на Лузио разкрива, че мидените могили, построени край реки, се различават от крайбрежните примери. Това показва, че скелетът на 10 000 години "не може да се счита за пряк предшественик" на хората, построили класическите самбаки, които се появяват много по-късно. На свой ред учените пишат, че това насочва към "две различни миграции - една във вътрешността на страната и друга по крайбрежието".

Идеята за две независими вълни от имигранти се подкрепя от предишни генетични данни, които разкриват "фини различия между тези две древни общности". Сега, заявява Щраус, този нов генетичен анализ "я потвърждава" веднъж завинаги. В заключение в статията се казва, че древните крайбрежни популации "не са били изолирани, а са разменяли гени с общностите от вътрешността на страната" и в продължение на хиляди години са се появили различия в самбаките.

Вожд на племето Тупи (Cacique) в Бразилия, 2007. Кредит: Valter Campanato/ABr - Agência Brasil, CC BY 3.0

Второстепенен, но може би един от най-открояващите се аспекти на новото изследване е, че новите геномни данни предполагат, че ако по-ранно население от първопроходци е пристигнало в Америка преди около 30 000 години, в началото на последния ледников максимум, "то не е оставило потомци сред тези групи".

Справка: Ferraz, T., Suarez Villagran, X., Nägele, K. et al. Genomic history of coastal societies from eastern South America. Nat Ecol Evol (2023). https://doi.org/10.1038/s41559-023-02114-9 

Източник: Luzio, who lived in São Paulo 10,000 years ago, was Amerindian like Indigenous people now, DNA reveals, FUNDAÇÃO DE AMPARO À PESQUISA DO ESTADO DE SÃO PAULO

Още по темата

27/05/2021

Медицина

Коренното население на Амазония може би държи ключа за забавяне на стареенето

09/07/2020

Животът

Индианците са плавали до тихоокеанските острови в древността според генетичен анализ

21/05/2020

Животът

Най-ранният човек от коренното население на Америка е живял в Сибир

29/10/2019

Животът

Откриха родината на всички човешки същества отпреди 200 000 години в Южна Африка