Ново проучване, публикувано наскоро в Science, оспорва схващането, че само хората са способни да създават силни и стратегически отношения на сътрудничество и да споделят ресурси в групи, които не са семейни.
Изследователи от Харвардския университет и Германския център за примати изследват социалното поведение на бонобо (Pan paniscus), един от най-близките живи роднини на човека, установявайки, че сътрудничеството при тях се простира отвъд собствената група до обществено сътрудничество с различни групи.
Изследването на близките живи роднини на човека - шимпанзетата и бонобо - може да помогне за реконструирането на поведението на предците на човека, като например сътрудничеството и конфликтите.
Въпреки че живеят в сходни социални групи, съставени от няколко възрастни представители на двата пола, двата вида се различават коренно по начина, по който взаимодействат с различните социални групи.
Сред шимпанзетата, нашите по-проучени близки роднини, взаимоотношенията между различните групи са предимно враждебни, а смъртоносната агресия не е рядкост. В резултат на това в моделите на човешката еволюция често се приема, че враждебността към други групи и насилието са присъщи на човешката природа.
Изследването на бонобо открива друга картина.
Застрашените бонобо са известни с това, че е трудно да бъдат изследвани в естествената им среда, тъй като живеят само в отдалечени и до голяма степен недостъпни части на Демократична република Конго.
Изследванията са проведени в резервата за бонобо Коколопори.
"Изследователски обекти като Коколопори допринасят съществено не само за разбирането на биологията на вида и еволюционната ни история, но и играят жизненоважна роля за опазването на този застрашен вид", посочва Харвардският професор Мартин Сърбек (Martin Surbeck), старши автор на проучването, което създава и ръководи.
Когато различни групи бонобо се срещат, те често пътуват, почиват и се хранят заедно. За разлика от шимпанзетата, изследователите не са наблюдавали спорове между бонобо, които да водят до смъртоносна агресия.
"Проследявайки и наблюдавайки множество групи бонобо в Коколопори, бяхме поразени от забележителните нива на толерантност между членовете на различните групи. Тази толерантност проправя пътя за просоциално поведение на сътрудничество, като например формиране на съюзи и споделяне на храна между групите, което е в рязък контраст с това, което наблюдаваме при шимпанзетата", разказва д-р Лиран Самуни (Liran Samuni), ръководител на групата "Еми Ньотер" в Германския център за примати в Гьотинген и водещ автор на това изследване.
Проучването установява, че маймуните бонобо не взаимодействат на случаен принцип между групите. По-скоро сътрудничеството се осъществява между няколко избрани членове на групите.
"Те преференциално взаимодействат с определени членове на други групи, които е по-вероятно да върнат услугата, което води до силни връзки между просоциалните индивиди", посочва проф. Сърбек. "Такива връзки са и ключови аспекти на сътрудничеството, наблюдавано в човешките общества".
"Бонобо ни показват, че способността да се поддържат мирни отношения между групите, като същевременно се разширяват проявите на просоциалност и сътрудничество към членовете на извънгруповите общества, не е уникално човешка", обяснява Сърбек.
Самуни добавя: "Възможността да се изследва как възниква сътрудничеството при вид, толкова близък до човека, поставя под въпрос съществуващата теория или поне дава представа за условията, които дават предимство на междугруповото сътрудничество пред конфликтите."
Човешките култури, традиции и социални норми дават възможност за сътрудничество в нашите общества. Значението на това сътрудничество между различните човешки групи е безспорно. То води до обмен на идеи, разпространение на иновации и натрупване на знания в пространството и времето. Човешките взаимоотношения благоприятстват обмена на ресурси, което води до търговия с материали и стоки, които могат да компенсират недостига. Бонобо също споделят ресурси в различни групи и го правят без силно културно влияние.
Авторите на изследването подчертават приликите между социалното сътрудничество между бонобо и хората.
Според авторите прозренията, получени от бонобо, трябва да оспорят идеята, че културата и социалните норми са необходими компоненти за възникване на сътрудничество между групите. Бонобото показват, че постоянните войни между съседни групи не са непременно наследство от човека и не изглеждат еволюционно неизбежни, казват авторите.
В изследване от 2017 г. бе установено, че бонобо са анатомично по-близо до предците на човека, отколкото до обикновените шимпанзета според резултатите от анализ на мускулната система на дребните примати бонобо.
Справка: Liran Samuni, Martin Surbeck; Cooperation across social borders in bonobos; Science 382, 805-809 (2023). DOI: 10.1126/science.adg0844
Източник: Love thy neighbor: Cooperation extends beyond one’s own group in wild bonobos, Harvard University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари