10-те най-влиятелни учени за 2025 г, определени от Nature

Ваня Милева Последна промяна на 24 December 2025 в 00:00 2313 0

списание Nature

Кредит Nature
Тази седмица Nature публикува годишния си списък с десет души в центъра на някои от най-големите научни постижения за 2025 г.

Списание Nature публикува своя списък с 10-те най-важни личности, оформили науката през 2025 г. Сред имената са изследовател на морските дълбини, физик, отговорен за нов космически телескоп, няколко изследователи в областта на здравеопазването, постигнали пробиви тази година, и едногодишният Кей Джей Мълдун, първият пациент, лекуван с персонализирана терапия за редактиране на гени CRISPR. Бразилски изследовател, прекарал време в Австралия, изучавайки треската денга, разпространявана при комари, а онкологът Джорджина Лонг (Georgina Long) от Университета в Сидни е обявена за "човек, който трябва да се следи" през 2026 г. заради имунната терапия за мозъчен тумор, която е предстои да започне клинични изпитвания.

Тази седмица Nature публикува годишния си списък с десет души в центъра на някои от най-големите научни постижения за 2025 г.

"Тазгодишният списък отбелязва изследването на нови граници, обещанието за новаторски медицински постижения, непоколебимия ангажимент за опазване на научната почтеност и онези, които оформят глобалните политики, които спасяват животи. Вдъхновяващо е да се види работата на толкова много хора, които работят усилено, за да разберат природния свят и в много случаи да му помогнат. Ето защо те са част от тазгодишните 10 на Nature", коментира Брендън Махер (Brendan Maher), редактор на рубриката в Nature.

2025 е поредната година, в която учените разширяват границите на познанието. Откриването на обсерваторията Вера Рубин в Чили обещава най-добрите досега гледки към далечни галактики. Тони Тайсън (Tony Tyson), физик от Калифорнийския университет в Дейвис, чиято работа върху технологията за цифрови фотоапарати е неразделна част от разработването на телескопа, сега главен учен за обсерваторията "Вера Рубин", за първи път го е измислил преди повече от 30 години. "Бе високорисково, високо възнаграждаващо. Поехме риска", отбелязва той.

Мънжан Ду (Mengran Du), геолог в Института за дълбоководни науки и инженерство към Китайската академия на науките в Саня, Китай, се е изправил пред рискове от различен вид, когато тя и нейният екип се спускат с подводница на 9000 метра под повърхността на океана и невиждана досега екосистема, пълна със странни създания.

На фундаментално молекулярно ниво, Ифат Мербл (Yifat Merbl), системен биолог в Научния институт "Вайцман" в Реховот, Израел, откриwa изцяло нов аспект на човешката имунна система, изучaвайки центровете за рециклиране на протеини в клетката, наречени протеазоми. Тя открива, че при определени обстоятелства протеазомите разрязват протеините, за да създадат антимикробни пептиди, които помагат в борбата с инфекциите.

Сара Табризи (Sarah Tabrizi), невроучен в Университетския колеж в Лондон, е част от екип, който е разработил терапия, забавяща развитието на смъртоносното генетично заболяване, наречено болест на Хънтингтън, за което учените търсят лек от десетилетия. Междувременно, едно малко дете от предградията на Филаделфия Кей Джей Мълдун е излекувано от ултрарядкото му заболяване, при което тялото му се затруднява да преработва протеини, след като лекарите му прилагат иновативна терапия за редактиране на гени.

2025 г. бе година и на сътресения. Китайският финансист Лян Уънфън (Liang Wenfeng) разтърси зараждащия се свят на изкуствения интелект с пускането през януари на DeepSeek, голям езиков модел, който работи наравно с някои от най-добрите съществуващи модели, но е изграден с много по-малко ресурси. Той е пуснат като "с отворен код", което означава, че може да бъде изтеглен и надграждан безплатно, което е полезно за учените.

Ачал Агравал (Achal Agrawal), специалист по данни в Райпур, Индия, разкрива проблеми с почтеността на научните изследвания в страната си. Неговата работа допринася за знакова промяна в политиката по отношение на класирането на висшите учебни заведения в Индия.

В подкрепа на общественото здраве, Лучано Морейра (Luciano Moreira), селскостопански изследовател във фондация "Освалдо Круз" в Бело Оризонте, Бразилия, открива първата фабрика за производство на комари, заразени с бактерията Волбахия (Wolbachia). Чрез пускането на милиони от тези насекоми, които имат нарушена способност да разпространяват вредни човешки патогени, Морейра се надява да се пребори с разпространението на денга, смъртоносно вирусно заболяване.

Прешъс Мацосо (Precious Matsoso), служител в областта на общественото здравеопазване в Университета на Уитватерсранд, Претория, Южна Африка, посредничи за първия в света договор за готовност за пандемия след години на трудни преговори. 

Сюзън Монарес (Susan Monarez), микробиолог и имунолог, наета и след това бързо уволнена като ръководител на изтормозените Центрове за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, се изправя срещу администрацията на Тръмп, когато ѝ е било наредено да уволни колеги държавни служители и да прокара политики за ваксинация, които не са подкрепени от науката.

"В една трудна година за науката в световен мащаб е известна утеха да видим невероятните открития и вдъхновяващата работа на толкова много изследователи, само шепа от които попаднаха в нашия списък", коментира Махер.

Източник: Nature's 10: The people who helped shape science in 2025, 

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !