Героите на Nature 2024: Терапия на автоимунни заболявания, лунна почва и прогноза за времето

Наука ОFFNews Последна промяна на 16 декември 2024 в 00:00 1282 0

героите на Nature 2024

Кредит Mark A. Garlick/Nature

С какво ще запомним героите на Nature 2024

По традиция редакторите на списание Nature са избрали десет герои на изминалата година, както и такива, които си струва да следваме в бъдеще. На върха са двама лекари, единият от които успешно тества нова терапия за автоимунни заболявания, изследовател на почвата от обратната страна на Луната и разработчик от Google DeepMind, който направи модел за точни прогнози за времето.

Миналата година героите бяха японския биолог Кацухито Хаяши, чиято изследователска група отгледа мишки от двама бащи, американския физик Ани Кричър, която проведе експерименти по инерционен термоядрен синтез в съоръжението NIF, както и Светлана Моисов, чиито усилия направиха възможно разработването нов клас лекарства за затлъстяване Освен учени, лекари и инженери, списъкът на Nature редовно включва активисти, общественици и политици. Например Грета Тунберг бе включена в "Хора на годината" преди няколко години заради усилията си да повиши осведомеността за изменението на климата.

Ето как изглежда тази година челната десетка влиятелни учени.

Top 10 Личности в науката за 2024
  1. Екхард Пейк: Бащата на времето
  2. Кейтлин Харас: Защитничка на справедливото заплащане
  3. Ли Чунлай: Пазителят на лунните камъни
  4. Анна Абалкина: Противодействие на измамите
  5. Мохамед Юнус: Оглавява временното правителство на Бангладеш
  6. Пласиде Мбала: Ловецът на вируси
  7. Худжи Сю: Дръзкият лекар
  8. Уенди Фридман: Тя оценява скоростта на разширяване на Вселената
  9. Корделия Бер: Кръстоносец на климата
  10. Реми Лам: Точно прогнозира времето с помощта на машинно обучение
    Кого да следим през 2025

Екхард Пейк: Бащата на времето

Един физик направи ключови открития, които могат да доведат до създаването на ядрени часовници, които да надминат най-добрите атомни часовници.

Nature отличава физика Екхард Пейк от Федералния университет по физика и технологии в Брауншвайг. Още в началото на 2000-те той и негов колега предлагат идеята за устройство, което би било по-добро от най-модерните атомни часовници - ядрен часовник. Въпреки че атомните часовници са много точни, те са чувствителни към външни условия - например не могат да се използват в експерименти извън лаборатория поради електромагнитни смущения.

Екхард Пейк (Ekkehard Peik). Кредит: Max Planck-RIKEN-PTB Center for Time, Constants and Fundamental Symmetries

Принципът на действие на ядрения часовник се основава на енергийни преходи в атомното ядро ​​и не е толкова чувствителен към външни влияния. Въпреки това е трудно да се създаде такова устройство. Пейк е трябвало да чака повече от две десетилетия за забележим пробив в разработването на такива часовници. Едва тази година изследователите публикуваха статия, описваща експериментална настройка, базирана на преходи в ядрото торий-229, които са стабилизирани от атомен часовник на основата на стронций-87. Тази разработка технически все още не е ядрен часовник - не се използва за измерване на времето. Но резултатите показват, че ядрени часовници все пак могат да бъдат направени.

Кейтлин Харас: Защитничка на справедливото заплащане

Докторант помогна да се проведе кампания за най-голямото увеличение на заплатите на канадските специализанти и докторанти от 20 години насам.

Постигнато е увеличение на стипендиите и заплатите на младите учени. Кейтлин Харас. Кредит: Toronto Science Policy Network

Кейтлин Харас (Kaitlin Kharas), която наскоро завърши докторантурата си по рак на мозъка при деца в Университета на Торонто, все още не е направила големи научни пробиви. Въпреки това тя успява да се отличи като публична личност. Харас стана лице на кампанията "Подкрепете нашата наука" и помогна на магистри, докторанти и постдокторанти да постигнат 20-годишно рекордно увеличение на размера на стипендиите и техния брой, както и увеличения на компенсациите за млади учени в Канада. Кампанията е включвала митинги, срещи с официални лица и други действия, включително национална стачка през май миналата година, в която вземат участие приблизително десет хиляди изследователи от 46 институции в Канада. Освен това активистите оказват натиск върху канадското правителство да увеличи финансирането за фундаментални научни изследвания.

Ли Чунлай: Пазителят на лунните камъни

Геологът ръководи усилията за изследване на скалните проби, които китайската мисия Чан'ъ 6 събра от далечната страна на Луната. Той открива вулканична дейност на обратната страна на Луната.

Редакторите на Nature не пренебрегнаха едно от основните постижения в астронавтиката тази година - успешният полет на китайската мисия Чан'ъ 6 (Chang'e 6) до Луната. През май тя отива до Луната и след почти три месеца се връща на Земята, доставяйки в капсула почти два килограма почва от големия кратер Аполо на обратната страна на Луната.

Ли Чунлай (Li Chunlai). Кредит: National Astronomical Observatories, CAS

Редакторите на Nature изтъкват от този проект планетарния учен Ли Чунлай от Националната астрономическа обсерватория на Китайската академия на науките. Екип, ръководен от него, малко след завръщането на капсулата Чан'ъ 6 на Земята, извлича проби от реголит, които биха могли да хвърлят светлина върху историята на Луната. Още през есента се появиха първите резултати: пробите се оказаха смес от местни базалти и небазалтови емисии от кратерите. Техният анализ, по-специално, показа, че Луната е била вулканично активна в района на вземане на проби преди около 2,8 милиарда години.

Анна Абалкина: Противодействие на измамите

Тази руска изследователка на науката открива фалшиви статии и хищнически списания.

Феноменът на "хищните издатели с отворен достъп" е забелязан за първи път от Джефри Бийл около 2012 г., които описва "издатели, които са готови да публикуват всяка статия срещу заплащане". То им дава името "хищнически списания" (predatory journals).

Анна Абалкина. Кредит: Freie Universität Berlin

Тази година в топ 10 попада икономистката Анна Абалкина, която работи в Свободния университет в Берлин. Редакторите на списание Nature я открояват за заслугите й, свързани с борбата за чистотата на научните изследвания. В продължение на много години Абалкина публикува разследвания за фалшификация на научни данни, търговия с авторство на статии, дейността на хищнически списания, фабрики за хартия и други измамни схеми - дори уебсайтове, копиращи големи издателства като Elsevier и Springer Nature.

Мохамед Юнус: Оглавява временното правителство на Бангладеш

Икономистът и Нобелов лауреат за мир сега е временен лидер на Бангладеш. На раменете му лежат очакванията на студентите от неговата страна.

Мохамед Юнус (Muhammad Yunus). Кредит: World Economic Forum / Wikimedia Commons / CC BY-SA 2.0

Друг човек, отбелязан от редакторите на Nature, е 84-годишният банкер от Бангладеш Мухамад Юнус (Muhammad Yunus), носител на Нобеловата награда за мир за 2006 г. "за усилията му да създаде основите за социално и икономическо развитие". Опитният предприемач и икономист бе избран от Nature за решението му да поеме ръководството на временното правителство на Бангладеш след свалянето на правителството на Шейх Хасина през август тази година поради продължителни масови протести, организирани от студентското движение. На Юнус се възлагат надежди, че ще успее да намали корупцията в страната, да гарантира защитата на гражданските права и да създаде равни възможности за хората при получаване на образование и работа.

Пласиде Мбала: Ловецът на вируси

Той алармира за смъртоносни огнища на маймунска шарка. Но кога светът наистина ще се вслуша?

Сред хората на годината тази година редакторите на Nature открояват двама лекари, които се занимават с напълно различни проблеми. Един от тях е епидемиологът Пласид Мбала от Националния институт за биомедицински изследвания в Киншаса. Той ръководи група лекари, които алармираха за ново огнище на маймунска шарка. Наскоро избухна епидемия в Централна Африка и в крайна сметка принуди Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията и Световната здравна организация да обявят извънредно положение.

Пласид Мбала (Placid Mbala). Кредит: 3rd International Conference on Public Health in Africa, 2023

Освен това изследователският екип на Мбала анализира геномите на вируса на маймунската шарка, който зарази хората в Демократична република Конго между септември 2023 г. и януари 2024 г. Учените са установили, че в страната циркулира неизвестен досега щам, който е по-добър от предшествениците си в предаването от човек на човек, включително чрез сексуален контакт. Другите заслуги на Мбала включват работа по стратегия за намаляване на броя на случаите на вируса сред рисковите групи, включително гей мъже и секс работници.

Худжи Сю: Дръзкият лекар

Лекар - изследовател рискува с революционен подход към лечението на автоимунни заболявания.

Вторият лекар, включен в списъка на Nature, е Худжи Сю от Военноморския медицински университет в Шанхай. Тази година, под негово ръководство, китайски изследователи описаха резултатите от изпитване на лекарство за CAR-T терапия при хора, страдащи от тежки автоимунни заболявания.

Худжи Сю (Xu Huji). Кредит: Science and Technology Commission of Shanghai Municipality

Лекарството е Т-лимфоцит с химерни антигенни рецептори, който е насочен към CD-19, протеин, разположен на повърхността на В-лимфоцитите. Иновацията на екипа на Сю е, че са получили Т клетки от здрави донори и след това са ги модифицирали генетично. Лекарството е приложено на трима пациенти: единият от тях страда от автоимунна некротизираща миопатия, другите от дифузна кожна системна склероза.

В продължение на шест месеца наблюдение лекарите регистрират дълбока ремисия и при тримата пациенти и те не са имали синдром на освобождаване на цитокини или други сериозни странични ефекти от лекарството. Оттогава екипът на Сю е дал подобна терапия на още две дузини хора с автоимунни заболявания.

Уенди Фридман: Тя оценява скоростта на разширяване на Вселената

Дългогодишното "напрежение на Хъбъл" относно скоростта на разширяване на Вселената може да бъде прекратено - благодарение на усилията на този астроном.

Друг човек, свързан с изследването на космоса в списъка на Nature, е Уенди Фридман (Wendy Freedman), канадско-американски астроном и астрофизик от Чикагския университет. Фридман бе избрана за изчисляване на константата на Хъбъл, коефициент на пропорционалност, който характеризира скоростта на разширяване на Вселената. Трудността е, че различните методи за оценка на този параметър дават различни резултати. Един от тях включва измерване на ъгловата разделителна способност на флуктуациите на космическия микровълнов фон. Използвайки този метод и данни от обсерваторията "Планк", учените са получили стойност от приблизително 67 километра в секунда на мегапарсек. Другият метод, който включва измерване на червеното отместване на отдалечени обекти (например свръхнови), даваразлична оценка - приблизително 72–74 километра в секунда на мегапарсек.

Уенди Фридман (Wendy Freedman). Кредит: University of Chicago

Тази година Фридман, използвайки данни от наблюдения от телескопа "Джеймс Уеб", представи нови измервания на константата на Хъбъл. Въз основа на различни методи изследователката и нейните колеги стигнаха до извода, че стойността е приблизително 67 километра в секунда на мегапарсек. Но окончателното решение на проблема е все още далеч. Така съвсем наскоро група учени, водени от Нобеловия лауреат Адам Рийс, публикуваха измервания, които също се основаваха на данни от телескопа "Джеймс Уеб" - според техните изчисления константата на Хъбъл е 72,6 ± 2 километра в секунда на мегапарсек. Може би причината за несъответствията се крие във факта, че изследователите все още не са постигнали консенсус кои набори от галактики да бъдат включени в изчисленията.

Корделия Бер: Кръстоносец на климата

Тя осъди швейцарското правителство за изменението на климата. Разбира се, с нея бе цяла армия жени, ангажирани с борбата с изменението на климата. Този път редакторите на Nature отличиха швейцарската адвокатка Корделия Бер, благодарение на която бе спечелена историческа правна битка срещу швейцарското правителство заради политиката му в областта на климата. 

Корделия БерКорделия Бер (Cordelia Bähr). Кредит: KlimaSeniorinnen Schweiz

Като млад адвокат Бер изследва ефектите от горещата вълна, която уби около 70 000 европейци през 2003 г. Тя забелязва, че възрастните жени са най-застрашени от смърт. Използвайки тези данни, Бер завежда дело срещу швейцарското правителство, тъй като според адвоката то нарушава правата на тази група хора и не предприема никакви стъпки за предотвратяване на изменението на климата.

С течение на времето Бер, заедно с колегите си и швейцарската Грийнпийс, организират цяло движение от 2500 възрастни жени, борещи се за своите права и защита на климата. Представлявайки техните интереси, адвокатите преминават през всички нива на швейцарската съдебна система, но не постигат желания резултат. След това те обжалват пред Европейския съд по правата на човека, който постановява през април тази година, че Швейцария не изпълнява задълженията си за борба с изменението на климата. Делото все още не е приключило, тъй като швейцарското правителство оспорва съдебното решение.

Реми Лам: Точно прогнозира времето с помощта на машинно обучение

Този изследовател разработва техники за машинно обучение, за да подобри значително прогнозите за времето.

През 2024 г. Нобеловите награди по физика и химия отидоха за изследвания в областта на машинното обучение, така че не е изненадващо да видим в списъка на хората на годината друг разработчик в тази област, Реми Лам от Google DeepMind, чийто опит включва модел за предсказване на структурата на протеини AlphaFold.

Реми Лам (Rémi Lam) (в средата) с изследователския екип. Кредит: Royal Academy of Engineering

Лам е известен като пионер в разработването на модели за машинно обучение, които могат да подобрят прогнозата за времето дори на обикновени персонални компютри. Под негово ръководство е разработен проектът GraphCast , който в много отношения работи по-добре от традиционните прогнози за времето, базирани на известните физически закони на природата. В същото време според самия Лам моделите за машинно обучение все още не са в състояние самостоятелно да произвеждат точни прогнози и да използват данни, получени с помощта на класически методи, като отправна точка. Работата за подобряване на вероятностните модели обаче продължава и наскоро екипът на Лам представя нова разработка - GenCast. Той може да направи много точна прогноза за времето за 15 дни само за осем минути и също така е добър в прогнозирането на екстремни метеорологични събития.

Кого да следим през 2025

И накрая, редакторите на списание Nature представят трима души, чиито дейности препоръчват да следваме през 2025 г.

Марк Томсън се подготвя да поеме управлението на ЦЕРН през 2026 г. Този физик на елементарните частици трябва да се справи с няколко геополитически предизвикателства, свързани с прекъсването на отношенията между организацията и Русия, както и създаването на нов 91-километров суперколайдер FCC, цената от които се оценява на 17 милиарда само на първия етап.

Ема Ходкрофт основава базата данни Pathoplexus за споделяне на геномите на вирусни патогени. Мнозина ще наблюдават през 2025 г. работата на молекулярния епидемиолог.

Доналд Тръмп е избран президент на САЩ и ще поеме ръководството на страната. По време на предизборната кампания той даде много обещания относно работата на учените и научната политика. Ако той започне да ги прилага, промените могат да засегнат по-специално политиките по отношение на машинното обучение, здравеопазването и борбата с изменението на климата.

Източник: Nature’s 10. Ten people who helped shape science in 2024, Nature

    Най-важното
    Всички новини
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !