Най-влиятелните хора в науката за 2019 г. според Nature (част 1)

Ваня Милева Последна промяна на 19 декември 2019 в 09:16 6676 0

Престижното британско научно списание Nature, което отбеляза 150-годишния си юбилей тази година, представи списък от 10 души, които имат значение за науката през 2019 г.

Сред десетте най-влиятелни учени за 2019-та са физик, изграждащ квантови компютри, биолог, който редактира гени при възрастни хора,  микробиолог, борещ се с ебола, невролог, който върна мозъка на мъртво прасе частично към живот и палеонтолог, който разклати родословното дърво на човечеството.  Сред тези хора е и активистката за изменение на климата Грета Тунберг.

Главният редактор на Nature Рич Монастерски (Rich Monastersky) заяви: „Нашият списък изследва някои от най-важните моменти в науката за годината, като подчертава хората, които са имали ключови роли".

Рикардо Галвао: Защитник на науката

На 19 юли лидерът на Бразилия Джаир Болсонаро остро реагира срещу доклад за обезлесяването от екипа на Галвао от Националния институт за космически изследвания (INPE) в Сао Пауло. Анализът на групата е предизвикал гнева на президента, защото открива рязък скок в обезлесяването на долината на река Амазонка. Президентът обвини учените в лъжа за данните и предположи, че Галвао - като ръководител на института - може да е в съучастие с еколозите. 72-годишният физик по синтез, след почти безсънна нощ изработва отговор си в защита на учените от INPE. Освен това обвинява президента в малодушие и призовава за среща в лице - действия, заради които знаеше, че ще загуби работа. Но така се превръща в герой, приветстван от колегите си от научните среди, както и от непознати на улицата. 

Последните данни на INPE, публикувани на 18 ноември, показват, че приблизително 9 762 километра земя - площ, по-голяма от Пуерто Рико - е разчистена между август 2018 г. и юли 2019 г. Това е увеличение с 30% спрямо предходната година и повече от два пъти обеслесената площ през 2012 г. Учените и природозащитниците се възмущават, че антиекологичната риторика на Болсонаро е изпратила сигнал до фермерите, че отново могат да разчистват безнаказано горите в Амазония.

Уволнен, но отново върнат на предишната си длъжност в Университета в Сао Пауло, Галвао решава да спре да дава интервюта и да се съсредоточи върху своите изследвания за синтеза. След като получава подкрепата и благодарността на много колеги учени за изказването си, осъзнава, че има отговорността да продължи да се застъпва от името на науката - и на учените - срещу политически натиск. "Аз съм просто скромен старец, който се занимава с физика", казва Галвао. "Но реших да продължа".

Прочетете повече: "Учените предупреждават за „каскаден срив на екосистемите“ на тропическите гори на Амазония"

Виктория Каспи: Небесният детектив

Астрофизикът Виктория Каспи преследва мистериозните бързи радиоимпулси с иновативен радиотелескоп. През 2017 г. тя помага за изграждането му, свързвайки стотици кабели от радиотелескопа Canadian Hydrogen Intensity Mapping Experiment (CHIME) или Канадския експеримент за картографиране на водородната интензивност към мощни компютри.

Тази година усилията на Каспи и десетки други астрономи се изплатиха. CHIME стана най-добрият ловец на бързи радио изблици (FRB) - загадъчни избухвания на радиоенергия. CHIME, който се намира в южната част на Британска Колумбия, е забелязал стотици FRB, много повече от всеки друг телескоп. С него астрономите се надяват да разрешат тайната за произхода на сигналите.

Каспи, астрофизик от Университета МакГил в Монреал, Канада, има основна роля в приложението на мощните  възможности на CHIME за търсене на FRB. 

Между другото Каспи работи за създаването на следващо поколение учени във физиката. Тя печели най-високата награда за наука в Канада, "Герхард Херцберг", златен медал за наука и инженерство през 2016 г. и използва наградата 1 милион канадски долара (760 000 щатски долара), за да наеме студенти и постдокторанти за CHIME.

Тази година тя помогна да се събере безвъзмездна финансова помощ от 2,4 милиона долара от фондация „Гордън и Бети Мур“ за проучване на строеж на телескопи.

Прочетете повече: "Учените откриха тайнствен радиочестотен сигнал от дълбокия космос".

Ненад Сестан: Мозъчен рестарт

Невроуеният Ненад Сестан съживи частично след смъртта свински мозъци и оспори определенията за живота и смъртта.

Изследователите от медицинската школа в Йейл в Ню Хейвън, Кънектикът, откриха електрическа активност в мозъци, взети от мъртви прасета. Мозъците са извадени от прасетата четири часа след като са обезглавени и след това са закачени за изкуствено снабдяване с подобна на кръв течност в устройство, наречено Brain Ex, в продължение на шест часа. Изненадващо, но изглежда, че тази процедура намалява размера на мозъчните клетъчни увреждания, които обикновено се случват след смъртта на организма, и изглежда също така възстановява способността на мозъчните клетки да изпълняват някои функции като усвояването на глюкоза и кислород.

При този шокиращ резултат Сестан осъзнава, че това, което е започнало като страничен проект за намиране на начин за по-добро запазване на мозъчната тъкан за изследване, се е превърнало в откритие, което може да предефинира разбирането ни за живота и смъртта.

Вълнението скоро се обръща в притеснение, когато изследователите осъзнават, че виждат широко разпространена, координирана електрическа активност - от вида, който може да показва съзнанието.

Сестан веднага направи две неща - затвори експеримента и се свърза с Националния здравен институт на САЩ (NIH), който финансира неговите изследвания, както и със специалист по биоетика от Йейл. През следващите няколко месеца експертите преодоляха потенциалните етични последици, като например дали мозъците могат да станат съзнателни и дали е необходимо лекарите да преразгледат определението за мозъчната смърт.

Сестан предвижда етичните въпроси и приема някои предпазни мерки. Преди да започне експериментите, групата е решава да обезболи мозъците с блокиращи лекарства, за да предотврати унищожаването на невроните - предпоставка за съзнанието.

Резултатите на Сестан предполагат, че лишаването от кислород, което може да се случи по време на инсулт или тежко нараняване, не е толкова вредно за мозъчните клетки, колкото се смяташе по-рано. „Много е важно: нещо, което пренебрегнахме, защото никой наистина не смяташе, че това е възможно“, коментира Анна Девор (Anna Devor), биомедицински инженер от Бостънския университет в Масачузетс.

Откакто документът е публикуван през април (Z. Vrselja Nature 568 , 336–343; 2019), екипът е толкова зает да проверява проучвания от медиите и учените, че не е извършвал допълнителни експерименти. Сестан иска да се съсредоточи върху първоначалните си въпроси и да проучи например колко дълго може да се поддържа мозъкът и дали технологията може да запази други органи за трансплантация.

Отсега нататък това направление на неговите изследвания ще се решава от комитет. „Искаме да получим външно мнение, преди да направим нещо“, коментира той. „Когато изследвате неизследвана територия, трябва да сме много, много внимателни.“

Прочетете повече: "Свински мозъци са частично съживени след смъртта. Какви въпроси повдига това?"

Сандра Диас: Пазителят на биологичното разнообразие

Екологът Сандра Диас и нейните колеги оценяват екосистемите на Земята и призовават за драстични действия.

На 4 май Сандра Диас и 144 други изследователи правят страховито послание към света. Те току-що завършват най-изчерпателното проучване на биоразнообразието в света и новината е по-лоша, отколкото повечето изследователи са предполагали: един милион вида се отиват към изчезване заради човешки дейности и е нужно да се предприемат драстични действия, за да спре това. „Скоростта, с която изчезват видовете, е поне десетки до стотици пъти по-голяма, отколкото е била средно през последните десет милиона години“, разказва Диас.

Тези тревожни констатации идват от Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги (IPBES). Диас, еколог от Аржентинския национален университет в Кордоба, е един от трите съпредседатели на панела. През по-голямата част от предходните три години тя и нейните колеги - антропологът Едуардо Брондицио от Университета в Индиана, Блумингтън, и екологът Йозеф Сетеле от Хелмхолцския център за изследвания на околната среда в Хале, Германия - координират работата на експерти от 51 държави, срещи във физически работилници и във виртуални работни групи, с над 15 000 източника на информация.

В последния им доклад, който е на 1500 страници, се казва, че нациите няма да успеят да поправят повечето глобални цели в областта на биоразнообразието и устойчивото развитие, освен ако не направят големи промени, като например да изоставят идеята, че икономиките трябва да растат постоянно.

„Не можем да живеем пълноценен живот, живот такъв, какъвто го познаваме, без природата“, коментира Диас. И ако икономиките продължат да се развиват по такъв разрушителен начин, е необходим „нов икономически модел за природата и хората“, казва тя.

Диас не се отказва да говори по важни въпроси в науката и политиката. Например тя оспори това, което някога е било едно от основните положения в екологията на ХХ век - идеята, че екосистемите и техните ползи за хората - като храна или регулиране на климата - зависят до голяма степен от наличието на голям брой видове. 

Дяз има втора кариера, извън науката за опазване - влияе върху политиката чрез работата си с IPBES. И въпреки своята мрачна прогноза, Диас отказва да бъде песимист по отношение на способността на човечеството да обърне нещата. „Трябва да съм оптимист“, отбелязва тя, „защото няма план Б“.

Прочетете повече: "Доклад на ООН: Един милион вида са застрашени от изчезване, това e заплаха и за хората"

Жан-Жак Муембе Тамфум: Борецът срещу ебола

Съоткривателят на ебола е изправен пред своята десета битка с вируса - най-трудната му досега.

През 1976 г. Жан-Жак Муембе Тамфум пътува в тропическите гори на сегашната Демократична република Конго (ДРК), за да изследва огнище на неидентифицирана болест, която бързо убива хора.

Младият изследовател осъзнава, че тук има нещо странно - когато взема кръвни проби от болни, липсва съсирване от убожданията на иглата. Кръв се разлива по голите му ръце. Медицинските сестри, с които е работил, умират и Муембе започва да се тревожи. "Започнах да меря температурата си всяка сутрин и всяка вечер", разказва той. Като по чудо Муембе никога не се разболява от вируса, по-късно наречен ебола.

Сега, 43 години след откриването на болестта, Муембе ръководи борбата срещу ебола в ДРК - най-бурното огнище на ебола досега. От август 2018 г. епидемията убива над 2200 души в североизточната част на страната, регион, който вече четвърт век бушуват конфликти и политическа нестабилност.

Миналия месец контролирано клинично изпитване на 680 души, ръководено от неговия екип, показа 90% на преживяемост за тези, лекувани с лекарства на базата на антитела, малко след инфекцията. Едно от лекарствата, mAb114, се получава от антитяло от кръвта на оцелял, която Муембе събира по време на епидемията от Кикит.

През последните седмици броят на регистрираните нови случаи на ебола намалява - напредък, който колегите на Муембе отдават отчасти на неговото ръководство. 

След като тази епидемия в крайна сметка приключи, Муембе е решен да разгадае една последна загадка преди да се пенсионира. Екипът му събира животни от региони, където вирусът се е прехвърлил на хората, с надеждата да проследи как болестта се движи между видовете. „Искам да намеря вектора“, разказва той.

Прочетете повече: "Рекорден брой заболели от Eбола за един ден в Демократична република Конго".

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Човекът

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !