За да влезеш в историята, невинаги е нужно да направиш едно свое изобретение, а понякога е възможно и да използваш чуждо. Освен таланти, изящни технически решения и гениални предположения историята на изобретенията е пълна и с кражби и компромиси в името на много пари. Поради това в историята на създаването на една технология не винаги остават онези имена, които по право трябва да останат. Днес представяме на Вашето внимание шестима велики изобретатели, които не са измислили това, с което са известни.
Телефонът – Александър Бел vs.Елайша Грей vs. Филип Райс
Учили са ни от най-ранна възраст, че на 14 февруари 1876 г. живеещият в САЩ шотландец Александър Греъм Бел (Alexander Graham Bell) отишъл в Патентното бюро във Вашингтон, за да регистрира правото си върху "телеграфно устройство за предаване на човешка реч", тоест – телефон. Точно два часа след Бел в същото бюро влязъл електротехник от Чикаго на име Елайша Грей (Elisha Gray), който на свой ред поискал патентно право над "устройство за предаване и приемане на гласови звуци чрез телеграфен способ" – също телефон. Но правото на Грей не било признато като първо както в бюрото, така и след това в съда.
Обаче едва през 2007 г., когато записките в дневника на Бел станаха обществено достояние, стана ясно, че първенството в създадането на телефона трябва да се отдаде на Грей, а не на шотландеца. Например, в патента на Бел присъства рисунка на човек с телефонен апарат, почти напълно същия като този, който по-ранно нарисувал Грей в своите тетрадки. Освен това от записките на Бел се разбира, че правилната концепция за конструкцията му отнела 12 дни, докато Грей обмислял своето изобретение доста по-рано. Също така, съвременници на Бел свидетелстват, че той винаги бил забележимо нервен, когато му се налагало да демонстрира и тества своя апарат в присъствието на Грей, но не обяснявал причината за вълнението си.
От техническа гледна точка, единственото, в което Грей отстъпва на Бел, е, че така и не построил образец на своя телефон, за да покаже идеята си на практика. Но това, че Бел не трябва да бъде наричан изобретател на телефона, е потвърдено дори и от конгреса на САЩ!
През 2002 г. конгресмените признаха, че първенство в "телефонната надпревара" трябва да се отдаде на живеещия в САЩ италианец Антонио Меучи (Antonio Meucci), който се опитал да получи такъв патент още през 1871 г. Устройството му се наричало "телектрофон" (telectrophone) и можело да предава звукови сигнали по жици. Но по това време италианският емигрант имал страхотни трудности с финансите и не успял да зарегистрира патент, защото това право би му струвало непосилните 10 долара.
Антонио Меучи
Цялото си неголямо състояние му се наложило да даде за отстраняване на здравословните си проблеми – за това той продал даже лабораторията си. Наложило се да продаде и "телектрофона". Закупила го компанията Western Union, в договора с която било записано, че ще развива изобретението съвместно с автора му. Няколко месеца след това документацията на апарата внезапно се загубила, или поне така заявили на Меучи в компанията. След това също толкова неочаквано записките се намерили, но това се случило малко след получаването на патента от страна на Бел. Не се знае, използвал ли е Бел разработките на Меучи, но остават съмненията в това. През 1889 г. Меучи умрял в нищета и минали повече от сто години, преди Конгресът на САЩ да му отдаде заслужено признание.
Що се отнася до Бел, той проявил и качества на бизнесмен, като застава в основата на Bell Telephone Company, а тя по-рано е една от най-големите телекомуникационни компании в САЩ. В нея са работили огромно число различни учени. Достатъчно е да кажем, че именно в нейните лаборатории са се родили научни области като радиоастрономия, информатика, теория на информацията, и са извършени редица важни открития. Учени от компанията Bell са получавали седем пъти Нобелова награда по физика, така че, ако не друго, то поне заработените от изобретателя пари не са пропаднали.
В историята на телефона е замесен и трети изобретател, работил дори преди Грей, при това – за разлика от него – с изработен образец на апарата си и постигнал действителни резултати.
Йохан Филип Райс (Johann Philipp Reis) е немски физик и изобретател – първият човек в света, конструирал (през 1860 г.) електрически телефон. Това изобретение е било демонстрирано за пръв път на 25 февруари 1861 г.
По това време Райс е гимназиален учител в град Фридрихсдорф. Той предполагал, че електричеството може да се разпространява без материални проводници – подобно на светлината – и направил няколко опита, за да потвърди теорията си. В резултат се появила статията "В лъчите на енергията", която през 1859 г. била изпратена на физика проф. Погендорф за публикуване в научното списание Annalen der Physik. За огромно разочарование на Райс обаче, ръкописът бил отклонен.
Идеята за предаване на звук чрез електричество се породила у учителя, когато той изучавал слуховите органи, и той я обмислял няколко години. През 1860 г. той конструирал прототип на телефона, който можел да предава звук на разстояние до 100 м. През 1862 г. Райс отново писал на Погендорф доклад с молба да публикува статия за изобретеното устройство, но и това предложение било отклонено. Известният физик отричал възможността да се предава звук от разстояние, но Райс смятал, че истинската причина за отказа е фактът, че той е просто скромен гимназиален учител.
Телефонът на Филип Райс
Изобретението на Райс било демонстрирано пред много хора, между които инспектора на Кралския корпус на Пруския телеграф, но въпреки големите обеания не намерило интерес и по-нататъшно насърчение. През 1872 г. апаратът с име Telephon бил представен на американски професор физик, у когото предизвикало голям интерес. Между зрителите тогава били Томас Едисон, Бел и компанията Western Union. По мнението на проф. Дейвид Хюз (един от изобретателите на въгленовия микрофон), казани по време на демонстрацията през 1885 г. в Санкт-Петербург, телефонът на Райс може "успешно да приема и предава всички музикални тонове и няколко произнесени думи". Може да се твърди, че Райсовото изобретение станало отправна точка на бъдещите разработки на Бел, Едисон и
Емил Берлинер в тази област.
Томас Едисон и лампата с нажежаема жичка
Както и друг път е писано в нашия сайт, не всичко, което се приписва на Едисон като изобретения, е твърдо негово дело. Безспорно Вълшебника от Менлоу парк има авторски принос за стотици изобретения, но има и много, които са се превърнали в успех повече благодарение на добрия му маркетингов усет. Такъв е и случаят с лампата с нажежаема жичка. По-ранни изобретатели, като Джоузеф Суон, Хенри Удуърд, Джеймс Бауман Линдзи, Уилям Сойер и Хайнрих Гьобел разработват няколко проекта, но те се оказали неуспешни поради краткия живот на жичката. Едисон разучил характерните им черти и дал на своите служители в Edison Illuminating Company задачата да конструират крушка, която да работи по-дълго. В такива случаи той е мениджър, а не изобретател. Мениджър е и когато проявява усет да назначава в компанията си най-талантливите инженери.
Историята на електрическото осветление е много сложна, като в нея са взели участие десетки инженерни умове на ХІХ век. Например през 1875 г. руският инженер Павел Яблочков разработва първата масова система за електрическо осветление – вариант на електрическа въгленова дъгова лампа. Той разположил два въгленови електрода вертикално и успоредно един спрямо друг. Краищата на електродите били съединени с тънка метална нишка. При включване към токоизточник се предизвиквала електрическа дъга, която изгаряла въгленовите електроди, а между тях се намирал изолиращ слой каолин. Постепенното горене на въглените се съпровождало със стопяването и изпарението на каолина, тъй като температурата на електрическата дъга е извънредно висока. Идеята била гениална, въпреки че в онези времена изобретенията на много от великите хора се приемат с насмешка. "Електрическите свещи" на Яблочков имали живот около час и половина-два, но в далечната 1876 г. предизвикали сензация и възхищение. През 1870-те и 1880-те години много европейски градове ги използват в уличното си осветление. Сам Яблочков обаче не смятал, че тези свещи са постоянно решение, и непрекъснато търсел начини да ги усъвършенства.
Нощен Париж, осветен с "електрическите свещи" на Яблочков
Има сведения, че първият изобретател на лампата с нажежаема жичка е британският астроном Уорън де ла Рю (Warren De la Rue), който още през 1840 г. поставил платинова нишка във вакуумна тръба и пропуснал през нишката електрически ток. Конструкцията била основана на концепцията, че високата температура на топене на платината ще позволи работа при високи температури. Колбата ще съдържа по-малко газ, молекулите на който да влизат в реакция с платината, което ще повиши дълготрайността. Това изделие по-скоро напомняло сложно украшение, а не не осветително средство, и тъй като струвало огромни пари заради платината, нямало изгледи за търговски успех.
Заслужата за създаване на евтина и дълготрайна лампа с нажежаема жичка принадлежи на Томас Едисон, макар и не само на него. Значително участие в този процес имат сънародниците му Уилям Сойър (William Sawyer) и Моузъс Фармър (Moses G. Farmer), а също така Джоузеф Суон (Joseph Swan) и Хайръм Максим (Hiram Stevens Maxim) от Англия. Неслучайно в "Баскервилското куче" сър Хенри Баскервил казва: "На входа ще горят електрическите лампи на Едисон и Суон - цели триста свещи". През 1878 г. Суон получил британски патент за лампа с въглено влакно. В неговите лампи то се намирало в разредена кислородна атмосфера, което позволявало да се получи ярка светлина.
Приносът на Едисон е в това, че изтегля кислорода от балона и намира начин да увеличи дълготрайността на крушката. По-късно, през 1890 г., руският изобретател Александър Лодигин доусъвършенствал електрическата крушка, като поставил жичка от волфрам и изпълнил балона с азот.
Хенри Форд и конвейерът
Въпреки "общоприетото мнение", Хери Форд не е изобретателят на поточната линия, а просто е първият, комуто се е удало да получи от това изобретение търговски успех.
Идеята за конвейера включва две главни съставни части – поточно производство, когато всеки от двамата работници е зает със своята тясна специализирана работа, а също така и конвейерна лента, когато производствените детайли се преместват автоматично между работниците. Първият човек, внедрил това, е друг американски автомобилен предприемач – Ренс Олдс – основал през 1897 г. компанията Oldsmobile. През 1901 г. Олдс въвел в своето предприятие с висока степен на разделение на труда поточна линия, при която детайлите на бъдещите автомобили се премествали между работниците на колички. Годишното производство се повишило от 400 на 5000 броя, но това изиграло на компанията лоша шега – продажбите не вървели така добре и през 1908 г. производителят бил закупен от General Motors.
Заслугата на Форд е в това, че той просто доразвил технологията до съвършенство. Един автомобил Ford T сега вече отнемал около 2 часа за сглобяване, а преди – около дванадесет.
Галилей и телескопът
Галилей не е изобретателят на телескопа, но е първият, насочил го към небето и направил там удивителни наблюдения – планини на Луната, звезди в Млечния път и спътниците на Юпитер. А по отношение на зрителната тръба той има заслуга само за усъвършенстването й.
Дълго време за рождена година на телескопа се смятала 1608, когато оптикът Ханс Липерсхей (Hans Lippershey) демонстрирал първата си зрителна тръба в холандския град Хага. Малко след това той опитал да получи патент, но му отказали, тъй като и други холандски майстори били конструирали екземпляри на аналогични устройства. Някои от последните изследвания доказват, че увеличителни зрителни тръби били известни в Холандия още през 1605 г.
Айзък Сингер и шевната машина
Още през 1814 г. австрийският шивач Йозеф Мадерспегер (Josef Madersperger) измислил иглата с ухо при върха, патентовал я и рушил да отиде по-далеч, като създаде пълнофункционален шивачен агрегат. Тъй като имал нередкия изобретателски късмет да получи държавна финансова подкрепа, той се занимавал с тази разработка до 1839 г., но не могъл да създаде нещо по-добро.
Френският изобретател Бартоломи Тимоние (Barthélemy Thimonnier) през 1831 г. открил голяма шивашка фабрика в покрайнините на Париж. 80 машини "Тимоние" започнали да шият униформи за френските войници. Поръчките – не само държавни, но и все повече частни – валели като дъжд, фабриката произвеждала много повече от конкурентите си, продължаващи да работят по традиционния начин. Но в един момент те разбрали, че новото изобретение застрашава хляба им и през една нощ нападнали фабриката и я разрушили. Тимоние няколко пъти се опитвал да започне наново всичко, но неуспехът упорито го преследвал и накрая той умрял в нищета, като не оставил на потомците си дори и чертежите на своето главно фабрично сечиво.
Елиас Хау
Обаче разгромените тълпи могат да спечелят само битката с техническия напредък, не и войната. През 1845 г. американецът Елиас Хау (Elias Howe) представил шевна машина, способна да изработва прав шев със скорост 300 бода в минута. На следващата година той получил патент за това изобретение и шевните машини влезли в продажба. Списанието Scientific American ги опрелелило като "невероятни". Проблемът бил високата им цена и шивачите не бързали да закупуват новото оръдие на труда.
Цели три години изобретателят безуспешно се опитвал да привлече общественото внимание върху своята машина. След това отишъл и във Великобритания, но и там го чакал провал. Когато се върнал в САЩ, с изненада забелязал, че шевните машини се продават като топъл хляб, но под друго име. Какво се било случило?
Айзък Мерит Сингер (Isaac Merritt Singer) е роден в Ню Йорк, в семейството на германски имигранти, през 1811 г. На 12 г. бяга от дома и оттогава нататък упражнява много и най-различни професии, като най-много се задържа в тази на пътуващия актьор, като е и ръководител на трупата. На 39 г. започва да работи в дървообработващ завод в гр. Фридриксбърг, където и за пръв път се пробва като изобретател – измайсторява приспособление с цел то да улесни работата, но консерватизмът на колегите му надделял и то не било въведено. На Сингер трябвало ново приложение на таланта му и той го намерил – шевните машини.
Сингер решил малко да доработи машината. Снабдява я с дъска за плата, тежест, която да притиска материала към работната повърхност, а също така използвал и иглата с ухо към върха – изобретението на Йозеф Мадерспергер, останало навремето недооценено.
Рисунка на шевната машина на Елиас Хау
На 12 септември 1851 г. Сингер получава патент. Той взима за съдружник влиятелния адвокат Едуард Кларк и двамата основават I. M. Singer & Company. Макар цената на машината да била за тези години голяма (100 долара), те се продавали. Прилаганата от Сингер и Кларк система за мрежов маркетинг и продажби с разсрочено плащане осигурила голям ръст на продажбите за кратко време.
Но през 1854 г. Сингер получил съдебна призовка. Елиас Хау, видял, че в конструкцията на машините Сингер се използват патентовани от него принципи на работа, поискал да получи своя дял от приходите. Пледоарията на единия съдружник (а по съвместителство и адвокат) Кларк било наистина пламенна: "Да, наистина може би Сингер не е толкова талантлив, колкото Хау, но да не би изобретението на втория да беше станало масово? Той не можеше да си представи в едно тази конструкция, а Сингер можа. Именно той обедини множеството подробности в едно цяло!"
Но на изхода на делото речта на Кларк не повлияла. Съдът удовлетворил иска на Хау и постановил, че той е автор на идеята за всички шевни машини, които се произвеждат на американска територия. I. M. Singer & Company била задължена да заплаща на Хау по 25 долара отчисление от печалбата на всяка продадена машина. С това войната за авторството се свършила, а съдружниците продължили да мислят само за разширяването на предпирятието си.
Марк Зукърбърг и социалните мрежи
Не, тук няма да говорим за претенциите на близнаците Камерън и Тайлър Уинкълвос срещу Зукърбърг, че е откраднал тяхната идея, след като през 2003 е бил нает да програмира техния уебсайт ConnectU. (Почти) всички сме гледали "Социалната мрежа" или поне следим новините. Този сюжет е вече твърде коментиран без особен успех по отношение намирането на истината и затова в тази подтема на статията вниманието не е върху това откраднал ли е Зукърбърг идеята за Facebook, а върху това да се разсее митът, че Зук е съдател на сайтовете тип "социална мрежа" въобще.
Между съвременните Интернет потребители е широко разпространено заблуждението, че създателят на Facebook Марк Зукърбърг е човекът, измислил въобще социалните мрежи като такива. До голяма степен вина за това имат и традиционните медии, които използват думите "социалнаТА мрежа" като синоним на Facebook, но обикновено те правят това заради рекламни (или по-точно антирекламни) съображения. В действителност тезата за авторството на Зукърбърг по отношение на този вид сайтове изобщо не е вярна.
Всъщност, той дори не е първият, комуто се е удало да създаде комерсиално успешна социална мрежа. Ако не се имат предвид платформите за блогове, то за първата имаща световен успех социална мрежа можем да смятаме MySpace. Вероятно сега ще кажете "Да, но кой си спомня сега тези старотии?", но ето Ви и друг пример – социалната мрежа за професионални контакти LinkedIn. В момента този ресурс става все по-популярен сред работодателите, търсещи нови служители, а е създаден дори по-рано от MySpace – през 2002 г., докато Зукърбърг създава Facemash (предшественика на Фейсбук) едва на 28 октомври 2003 г. по време на втората си година в Харвард. След това сайтът е затворен след скандал, свързан с поверителността на данните. Зукърбърг е изправен пред изгонване и е обвинен в застрашаване на сигурността, нарушаване на авторски права и личното пространство, защото придобива информацията за сайта Facemash след хакване на недостъпна информация от мрежата на Харвард и копиране личните снимки на студентите от всички общежития. Името Facebook се появява през 2004 г., но като thefacebook.
Скрийншот на Facemash от 2003 г.
Творението на Зукърбърг даже не прилагало и някакви кой знае колко оригинални идеи. Сайтът за търсене на отдавна завършили съученици Сlassmates.com бил създаден в САЩ още през 1995 г. и работи и в момента. Функции като "потърсете свои колеги", "познати" "хора, с които сте работили отдавна" били налице още през 2002 г. в социалната мрежа Friendster. А новинарските ленти са въведени още през 1997 г. заедно с първите RSS абонаменти.
Този обзор не претендира за изчерпателност, със сигурност списъкът от подобни случаи може да се обогати, а вероятно и Вие знаете такива.
Антон Оруш, Sandacite.bg – http://www.sandacite.bg
Източници
История швейных машин: от Адама до Зингера
Пять великих изобретателей, которые заимствовали свои идеи
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари