На всеки му се е случвало: всички гледате как от тортата остава все по-малко и по-малко – никой не иска да вземе последното парче.
Когато правим избор в социална среда за това колко искаме да споделим с другите, трябва да се ориентираме между своите собствени егоистични интереси и социалните норми за справедливост.
Но колко справедливи сме наистина? И при какви обстоятелства предлагаме на другите честен дял от тортата? Невронаучните изследвания започнаха да дават отговори.
Екипът на Патрисия Кристиан (Patricia Christian), постдокторант от Департамента по клинични невронауки в шведския Институт Каролинска, използва електрическа мозъчна стимулация на 60 доброволци, за да разбере кои части на мозъка са активни.
Хората имат силен стимул активно да се съобразяват със социалните норми – дори и да няма наказание за неспазване. Това е обстойно проучено с икономически игри, в които участниците могат да решат как да разпределят определена сума пари между себе си и другите.
Минали изследвания показват, че ние просто предпочитаме да разпределяме по равно между нас и другите. Интересното е, че това не е само в ситуации, когато сме в неравностойно положение в сравнение с другите (неблагоприятно неравенство) и може да имаме какво да спечелим от споделянето на ресурси, но и в случаите, когато сме по-добре от другите (изгодно неравенство).
Това в крайна сметка предполага, че чувството ни за справедливост не се ръководи единствено от егоистичното желание да бъдем по-добре от другите.
Нещо повече, предпочитанието за справедлив дял между нас и другите се проявява рано в детството, което предполага, че до известна степен ни е заложено.
Желанието за равнопоставено споделяне на ресурси с другите продължава дори за сметка на жертване на лични облаги. И когато другите ни дават несправедлив дял, ние често чувстваме силно желание да ги накажем, за да защитим собствения си интерес. Но обикновено правим това, дори ако това означава, че и двамата накрая нямаме нищо.
Това повдига въпроса кои психологически механизми поддържат действията на различни видове решения за справедливост. В зависимост от това дали ние или другите се оказваме в по-неблагоприятна позиция, същите психологически механизми ли управляват желанието ни да осигурим справедлив дял с другите?
Разбиране на другите
Едно от обясненията за склонността ни да бъдем справедливи, дори когато сме по-добре от другите, е, че разбираме гледната точка на другите хора. Това всъщност може да стимулира готовността ни да жертваме лични облаги за другите.
Следователно, вземайки предвид гледната точка на другия, ние се опитваме да създадем по-справедлива среда чрез намаляване на неравенството. Изследванията предполагат, че малката мозъчна област улеснява способността ни да се ориентираме в сложни социални среди: дясната темпорално-париетална връзка (rTPJ - temporo-parietal junction).
Темпорално-париеталната връзка. wikipedia, CC BY-SA
rTPJ играе решаваща роля в разбирането на мислите и гледната точка на другите и следователно може да ни помогне да вземаме просоциални решения. Като се има предвид това, се предполага, че тази мозъчна област допринася за нашата готовност да жертваме лични облаги за другите.
Но какво да кажем, когато не сме по-добре от другите? Може да се окаже, че благоприятното и неблагоприятното неравенство се основават на различни психологически механизми, потенциално представени в различни области на мозъка.
Някои изследователи предполагат, че десният латерален префронтален кортекс (rLPFC), мозъчна област, която управлява отхвърлянето на несправедливи оферти и насърчава вземането на решение за наказване на нарушителите на социалните норми. Това в крайна сметка ни кара да не ни харесва да бъдем третирани несправедливо, особено от тези, които са по-добре от нас – това отприщва отрицателни емоции като гняв или завист.
Преодоляване на егоистични мотиви
Изследванията на екипа на Патрисия Кристиан предлагат нови прозрения и разкриват, че rTPJ и rLPFC наистина играят различни роли, когато става дума за справедливост.
В експеримент 60 участници вземат справедливи решения, докато се подлагат на неинвазивен тип електрическа мозъчна стимулация, наречена транскраниална стимулация с променлив ток – прилагайки ток към скалпа върху определена област на мозъка, за да я активира. Това позволява на шведските изследователи да оценим участието на специфични области на мозъка.
Изследването проучва дали едни и същи мозъчни ритми са в основата на процесите, включени във вземането на справедливи решения и вземат предвид гледната точка на другия. Изследователите стимулират електрически всяка област на мозъка с различни видове трептения или ритми и виждат как това се отразява на справедливите решения на хората.
Авторите предоставят пряко доказателство, че колебанията в rTPJ играят решаваща роля за превключване между собствената и чуждата гледна точка. И когато правим това, в крайна сметка това ни помага да вземаме проактивни, справедливи решения, които са от полза и за другите. Различен тип основни колебания в rLPFC вместо това изглежда прави хората по-утилитаристи, за да преодолеят по-малко благоприятната си позиция.
Бъдещите изследвания ще трябва да проучат тази връзка по-задълбочено. Но изглежда, че справедливостта не се ръководи само от ограничаване на собствените егоистични желания – което има смисъл, като вземете предвид, че сътрудничеството вероятно е единственият най-важен фактор в еволюционния успех на нашия вид. Това, че сме егоисти, не винаги ни прави успешни.
Въпреки това, както всички знаем, процесът на вземане на справедливо решение е сложен. Фактът, че има различни области на мозъка, участващи в това, в крайна сметка показва защо това е така.
Всички имаме способността да бъдем егоисти. Но също така сме просто устроени да балансираме собствената си гледна точка с разбирането на умовете на другите – и съчувствието към тях.
Справка: Patricia Christian, Georgia E Kapetaniou, Alexander Soutschek, Causal roles of prefrontal and temporo-parietal theta oscillations for inequity aversion, Social Cognitive and Affective Neuroscience, Volume 18, Issue 1, 2023, nsad061, https://doi.org/10.1093/scan/nsad061
Авторът Патрисия Кристиан (Patricia Christian), постдокторант от Департамента по клинични невронауки в шведския Институт Каролинска.
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия. Is our sense of fairness driven by selfishness? We’re studying the brain to find out
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари