Дължината на палеца и размера на мозъка при приматите са свързани с коеволюция

Ваня Милева Последна промяна на 28 август 2025 в 10:54 211 0

Миши лемур сдобре оформени пръсти

Кредит Animalia Bio (CC BY 4.0)

Мишият лемур (Microcebus murinus) е един от най-малките живи примати.

Мозъците ни са се увеличавали, докато да растели палците ни. Това е поразителното заключение на ново проучване, което установява, че приматите с по-дълги палци обикновено имат по-големи мозъци.

Използвайки данни от 95 живи и изкопаеми вида, изследователи от Университета Дърам и Университета в Рединг съобщават, че връзката е валидна за цялото дърво на приматите, не само при хората или приматите, използващи инструменти.

Изследването, публикувано в Communications Biology, показва, че сръчните ръце и разширяващият се неокортекс са еволюирали заедно, оформяйки корените на технологиите, културата и оцеляването.

Палци, мозък и еволюция

Дългите палци са много важни за прецизния захват - движението, което позволява на хората да държат химикалка или да вдяват конец в игла. Фосилите показват, че повечето хоминини са имали необичайно дълги палци. Новият анализ обаче разкрива, че тази черта се вписва в по-широко валидна закономерност, характерна за приматите: относителната дължина на палеца се връзва с размера на мозъка при лемури, маймуни, човекоподобни маймуни и дори дългопети. Това означава, че човешката ръка, колкото и необикновена да е, е част от континуум, а не от радикално отклонение.

Дългопет Tarsius spectrumgurskyaeДългопет Tarsius spectrumgurskyae. Кредит: Wikimedia Commons

"Разкриваме значителна връзка между относително по-дългите палци и по-големите мозъци при 95 изкопаеми и съществуващи примати", пишат авторите в статията.

Използвайки байесови филогенетични модели, екипът установява, че корелацията е устойчива на различни статистически допускания и не се среща единствено на хоминините.

Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото с шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

Дори когато се изключат видове като австралопитезите Australopithecus, дължината на палеца отново корелира с обема на мозъка. Отклонението е при Australopithecus sediba, чийто палец е изключително дълъг за скромния му размер на мозъка.

Австралопитек седиба Australopithecus sediba, чийто палец е изключително дълъг за скромния му размер на мозъка. Кредит: Lee R. Berger

Неокортексът, а не малкият мозък

Мозъците не са монолитни и изследователите проучват по-задълбочено различните дялове и области. В подгрупа от 49 вида те сравняват дължината на палеца с обема на неокортекса и малкия мозък. Изненадващо палците корелират с размера на неокортекса, но не и с размера на малкия мозък. Това предполага, че кортикалните области, свързани с двигателното планиране и сензорната интеграция, а не веригите за баланс или координация, играят централна роля във формирането на сръчността.

"Невронните процеси, свързани с еволюцията на сръчността на ръцете при приматите, включват предимно неокортикални области", отбелязват авторите, посочвайки двигателните и париеталните кортекси.

Това откритие съвпада със съвременните невроизобразяващи изследвания, показващи, че моторната кора се разширява при хора, които практикуват фини умения с ръцете, и с фосилни доказателства за разширяване на теменните органи при ранните хора. Малкият мозък, въпреки ролята си в движението, изглежда по-малко пряко свързан с морфологията на палеца.

Отвъд използването на инструменти

Една изкушаваща идея е, че самото използване на инструменти е довело до коеволюцията на ръката и мозъка. Но анализът не е открил статистическа разлика между видовете, наблюдавани да използват инструменти – като капуцини или шимпанзета – и тези, които не го правят.

Дългите палци не са надежден предсказващ фактор за изработването на инструменти. Връзката изглежда по-обща: уменията за манипулация от много видове, от извличане на храна до грижа за външния вид, са носили невронни разходи и са стимулирали по-големи мозъци.

Ключови констатации

  • Проучването анализира 95 изкопаеми и съществуващи примати с байесови филогенетични методи.
  • Относителната дължина на палеца корелира положително с размера на мозъка при приматите.
  • Връзката се обуславя от разширяването на неокортекса, а не от размера на малкия мозък.
  • Хоминините се вписват в този общ модел, с изключение на Australopithecus sediba.
  • Използването на инструменти не предсказва отклонения от връзката между палеца и мозъка.

Последици за човешката еволюция

Резултатите оспорват схващането, че човешките палци са уникално свързани с използването на инструменти. Всъщност, авторите подчертават как невронните и телесните черти са еволюирали съвместно в продължение на милиони години. Нашата изключителна сръчност може да е една от крайните точки на по-дълбока, общоприета обратна връзка: ръцете изискват мозък, а мозъкът прави ръцете по-подходящи.

Бъдещите изследвания биха могли да тестват по-фини морфологии – като форми на ставите или места на закрепване на сухожилията – спрямо мозъчни региони, картографирани от фосилни ендокастове. Засега посланието е ясно. Човешката изобретателност се крие не само в черепа, но и в костите на ръката.

При приматите по-дългите палци са съпроводени с по-голям мозък, главно поради разширяването на неокортекса. Хората следват това правило, вместо да го нарушават. Сръчността и когнитивните способности са еволюирали заедно, много преди каменните инструменти.

Справка: Baker, J., Barton, R.A. & Venditti, C. Human dexterity and brains evolved hand in hand. Commun Biol 8, 1257 (2025). https://doi.org/10.1038/s42003-025-08686-5

Източник: Study Links Thumb Length to Brain Size and Cognition, NeuroScienceNews

    Най-важното
    Всички новини