Ново видео предлага първите доказателства, че тези нощни лемури от Мадагаскар пъхат пръсти в носа си и облизват слузта. Те също така не използват всеки пръст за тази работа. Приматите търсят сополи с ултрадългия си среден пръст, който обикновено използват, за да намират и вадят личинки от кората на дърветата.
Реконструкция на вътрешността на главата на ай-ай въз основа на компютърна томография показва, че този вретеновиден пръст вероятно се провира през носните канали на животното, за да достигне до гърлото му, съобщават изследователите в Journal of Zoology.
На новите кадри се вижда Кали, женска ай-ай (Daubentonia madagascariensis) от Центъра за лемури "Дюк" в Дърам, щата Ню Йорк.
"Тази ай-ай спря да се храни и започна да си бърка в носа, а аз бях наистина изненадана", разказва еволюционният биолог Ан-Клер Фабр (Anne-Claire Fabre), която е заснела видеото. "Чудех се къде ли ще отиде пръстът".
Ай-ай е голяма колкото домашна котка, но средният ѝ пръст с нокти е дълъг около 8 сантиметра. А Кали вкарва почти целия пръст в муцуната си, за да опита собствените си сополи с деликатни облизвания.
"Има един момент, в който камерата [се разтресе], защото аз се кикотих", споделя Фабр от Природонаучния музей в Берн, Швейцария.
След това тя пита колегите си дали някога са виждали ай-ай да си бърка в носа.
"Тези, които работеха много с ай-ай, ми казаха: "О, да, това се случва много често", разказва Фабр, която по-късно става свидетел на това поведение при няколко други ай-ай.
Реконструкция на вътрешната структура на главата на айе-ай, базирана на компютърна томография, разкрива, че когато приматът си бърка в носа, върхът на дългия среден пръст вероятно достига задната част на гърлото.
ОТ ЛЯВО НА ДЯСНО: © RENAUD BOISTEL; © DAVID HARING/DUKE LEMUR CENTER
Това накарало Фабр и колегите ѝ да се поинтересуват колко други видове примати са били уловени с пръсти в ноздрите си. Изследователите преглеждат литературата за предишни проучвания и интернет за други видеоклипове, документиращи това поведение.
За съжаление, "повечето от литературните материали, които намирахме, бяха шеги", разказва Фабре. "Бях наистина удивена, защото има много литература за други видове доста отвратително поведение, като например копрофагия" или ядене на изпражнения сред животните. Но между всички некачествени статии екипът открива някои реални съобщения за бъркане в носа на примати, включително изследвания, проведени от Джейн Гудол през 70-те години на ХХ век.
Ай-ай са вече 12-ият известен вид примати, включително и хората, които си бъркат в носа и похапват от сополите, установяват изследователите. Другите включват горили, шимпанзета, бонобо, орангутани и макаци. Обикновено приматите, които си бъркат в носа, имат особено добра сръчност и използват инструменти.
"Екипът даде първата карта на бъркането в носа в нашето родословно дърво на приматите, което веднага повдига въпроси за това колко много от това поведение е невидимо или нерегистрирано", заявява Майкъл Хаслам (Michael Haslam), специалист по археология на приматите, базиран в Лондон, който не е участвал в новата работа. Той си спомня, че веднъж е видял маймуна капуцин, която е използвала клонче, за да си бърка в носа.
"Изненадан съм, че няма повече доклади за бъркане в носа, особено от зоологически градини, където животните се наблюдават всеки ден", добавя Хаслам. "Може би собствената ни социална стигма по отношение на това означава, че учените по-рядко искат да съобщават за животни, които си бъркат в носа, или дори може да се смята, че това е твърде често срещано, за да бъде интересно."
Тази ай-ай, наречена Кали, е била заснета от камера да пъха изключително дългия си, мършав среден пръст в носа си и след това да облизва сополи - което я прави 12-ия известен вид примат, който яде собствените си сополи.
Фактът, че толкова много видове примати са били забелязани да си бъркат в носа и да ядат сополите, кара екипа на Фабр и Хаслам да се замислят дали този на пръв поглед гаден навик няма някакво неизвестно предимство. Може би яденето на пълни с микроби сополи засилва имунната система.
Засега разплитането на еволюционния произход и потенциалните предимства на бъркането в носа ще изисква по-пълно преброяване на видовете - примати или други - които извличат и поглъщат собствената си слуз.
Справка: A.-C. Fabre et al. A review of nose picking in primates with new evidence of its occurrence in Daubentonia madagascariensis. Journal of Zoology. Published online October 26, 2022. doi: 10.1111/jzo.13034.
Източник: Bizarre aye-aye primates take nose picking to the extreme, Science News
Още по темата
Животът
Сложната еволюция на слузта
Животът
Хората са на път да унищожат общо 50 милиарда години еволюционна история
Животът
Защо бозайници като слонове и броненосци могат да се напият лесно, а хора и примати - не ?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари