Проучване, включващо нови ДНК данни и археологически доказателства, показва, че последните неандерталци в Европа са претърпели голяма смяна на популацията, което е довело до малко разнообразие в генофонда им преди изчезването им преди около 40 000 години.
В проучването, международен изследователски екип, ръководен от професор Козимо Пост (Cosimo Posth) от Центъра за човешка еволюция и палеоекология "Зенкенберг" към Университета в Тюбинген, проследява драматичната генетична история на европейските неандерталци. Изследователите вече са имали индикации, че широко разпространените по-ранни неандерталски популации в Европа до голяма степен са изчезнали.
Новото проучване показва, че една локализирана група е оцеляла в суровите условия, като се е оттеглила в климатично убежище преди около 75 000 години в днешна югозападна Франция, и че потомците на тези оцелели са се разпространили из Европа след 65 000 години. Генетично почти всички късни неандерталци са произлезли от тази единствена родословна линия.
Пост и екипът му също така установяват, че тези неандерталци по-късно са претърпели рязък спад в популацията си преди около 45 000 години. Този спад в числеността е бил бърз, достигайки минимум преди около 42 000 години - малко преди неандерталците да изчезнат напълно. Изследването е публикувано в списание PNAS.
Генетично неандерталците могат да бъдат ясно разграничени от съвременните хора, Homo sapiens, които са ги заменили преди около 40 000 години.
"Имаме доказателства, че неандерталците са обитавали Европа непрекъснато между 400 000 и 40 000 години. Разполагаме обаче само фрагментарни подробности за тяхната популационна история", отбелязва Пост.
"Досега знаем много малко за еволюционните промени, предшествали изчезването им."
Поради това той и неговият изследователски екип са фокусирали проучването си върху късните неандерталци, които са живели преди около 60 000 и 40 000 години.
Разкопки в скалния заслон Туртоарак във Франция, където са открити останки от трима неандерталци, анализирани в това проучване. Кредит: Luc Doyon
10 редки нови индивида
В своето проучване изследователите се фокусират върху митохондриите в различни проби от неандерталски зъби и кости, открити в пещери и скални убежища. Тези клетъчни органели – малки органи в клетката – имат собствена ДНК, която се унаследява независимо от основната ДНК в клетъчното ядро.
"Митохондриалната ДНК не съдържа толкова генетична информация, колкото целият геном на човек, но обикновено оцелява по-дълго и е по-лесна за получаване", обяснява Чарула Фотиаду (Charoula Fotiadou) от изследователската група на Пост и първи автор на изследването.
Екипът секвенира митохондриалната ДНК на десет нови неандерталски индивида от шест археологически обекта в Белгия, Франция, Германия и Сърбия. Те са анализирани заедно с 49 други публикувани по-рано проби от неандерталска митохондриална ДНК.
Резултатите са комбинирани с данни за присъствието на неандерталци в Европа, извлечени от мащабната археологическа база данни ROAD, разработена от проекта ROCEEH (The Role of Culture in Early Expansions of Humans - Ролята на културата в ранното разпространението на човека) на Академията на науките в Хайделберг, Изследователския институт Зенкенберг и Природонаучния музей във Франкфурт и Университета в Тюбинген.
"Това ни позволи да комбинираме двете доказателства и да реконструираме демографската история на неандерталците по отношение на пространството и времето", разказва съавторът на изследването Йеспер Боре Педерсен (Jesper Borre Pedersen) от проекта ROCEEH.
Късните неандерталци са от един и същи произход
Проучването показва, че суровите климатични условия на ледниковия период преди около 75 000 години са засегнали сериозно европейските неандерталци и са изчерпали генетично разнообразните им популации. Изследователите казват, че около това време броят на археологическите обекти намалява и те стават все по-концентрирани в югозападна Европа.
"Нашите данни ни позволяват да реконструираме географски, че неандерталците са се оттеглили в днешна югозападна Франция. Там, преди около 65 000 години, се е появила нова популация, която по-късно се е разпространила в цяла Европа", посочва Пост.
"Това обяснява защо почти всички късни неандерталци, секвенирани досега – от Иберийския полуостров до Кавказ – принадлежат към една и съща наследствена линия митохондриална ДНК."
Това демонстрира огромен катаклизъм в генетичната история на европейските неандерталци.
Освен това, изследователите са използвали статистическа програма, за да изчислят дали генетичните промени в разнообразието на митохондриалната ДНК с течение на времето са в съответствие с предположението за популация с постоянен размер. Това не е било така: според изчислението, броят на неандерталците е намалял бързо и рязко между 45 000 и 42 000 години.
"Генетично погледнато, късните неандерталци са били много хомогенна група", обяснява Пост. "Така че е възможно ниското генетично разнообразие – и евентуално последвалата изолация на малки групи – да са допринесли за изчезването на неандерталците."
Справка: Charoula M. Fotiadou et al, Archaeogenetic insights into the demographic history of Late Neanderthals, Proceedings of the National Academy of Sciences (2026). DOI: 10.1073/pnas.2520565123
Източник: Europe's Late Neanderthals descended from a single population, DNA analysis suggests, Christfried Dornis, University of Tübingen
Още по темата
Човекът
Учени са секвенирали ДНК на "последния неандерталец" – и това променя човешката история
Човекът
Нашите праисторически майки са си падали по неандерталци според генетичните доказателства
Човекът
Математически изчезването на неандерталците се обяснява с генетично разреждане
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука
10-годишно момиче открива рядък мексикански аксолотъл. Какво знаем за тези животни
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване