Изследователи са секвенирали и анализирали генома на късноплейстоценски хоминин от пещерата Малу дун, разположена в Югозападен Китай, за който по-рано бе съобщено, че притежава смесени черти на съвременни и древни хоминини.
Резултатите им показват, че индивидът от пещерата Малу дун е анатомично съвременен човек, който показва генетична приемственост с днешните популации и е дълбоко свързан с източноазиатските предци, допринесли за появата на първите американци.
През 1989 г. група китайски археолози открива останките на поне трима души в пещерата Малу дун (Благороден елен) в китайската провинция Юнан.
Въглеродното датиране показва, че вкаменелостите са от късния плейстоцен преди около 14 000 години - период от време, когато съвременните хора са мигрирали в много части на света.
Сред вкаменелостите е черепна кутия на хоминин със смесени черти на съвременни и древни хоминини. Формата на черепа напомня тази на неандерталците, а мозъкът му изглежда е бил по-малък от този на съвременните хора.
В резултат на това някои антрополози предполагаха, че черепът вероятно принадлежи на неизвестен древен човешки вид, живял до сравнително скоро, или на хибридна популация от древни и съвременни хора.
По формата на този череп може да се предположи, че е на изчезнали човешки видове като неандерталците, но ДНК-то е на съвременните хора със силна връзка с индианците. Кредит: Xueping Ji
"Техниката на древната ДНК ... ни показва съвсем категорично, че хората от пещерата Малу дун са били съвременни хора, а не древен вид, като неандерталците или денисовците, въпреки необичайните си морфологични характеристики.", отбелязва д-р Бин Су (Bing Su), изследовател от Института по зоология в Кунмин.
Пещерата Малу Дун (Malu dong, Благороден елен) в Юнан, Южен Китай, е получила името си от доказателствата, че в нея се готвели и ядели благородни елени. Кредит: Xueping Ji
В новото изследване д-р Су и колегите му успешно извличат и секвенират древна ДНК от черепа на хората от пещерата Малу дун и я сравняват с тази на хора от цял свят.
Те установяват, че този фосил е принадлежал на индивид, който е бил тясно свързан с източноазиатските предци на коренните американци.
В съчетание с данните от предишни изследвания това откритие позволява на екипа да предложи, че някои от хората от Южна Източна Азия са пътували на север по крайбрежието на днешен Източен Китай през Япония и са достигнали Сибир преди десетки хиляди години.
След това те са прекосили Беринговия проток между континентите Азия и Северна Америка и са станали първите хора, пристигнали в Новия свят.
"Геномното секвениране показва, че хомининът е принадлежал към изчезнала майчина линия на група съвременни хора, чиито оцелели потомци сега се срещат в Източна Азия, Индокитайския полуостров и островите на Югоизточна Азия", посочват авторите.
Сравнявайки с други древни ДНК, най-близко родство се открива с 13 900-годишен образец от Сибир и с най-старата човешка ДНК, открита в Америка.
Не е новина, че индианците имат силна историческа връзка с Източна Азия, но откритията от пещерата Малу дун карат авторите да предложат различен миграционен път от предпочитания досега. Вместо първите хора, прекосили Тихия океан, да са дългогодишни жители на Сибир, те предполагат, че известно време населението е живяло в Южен Китай, преди някои от тях да се отправят на север, вероятно по крайбрежен път през Япония.
Предполагаем портрет на човек от пещерата Малу дун на фона на елените, които е ловувал. Кредит: Xueping Ji
"Откритието също така показва, че през късния плейстоцен хоминините, живеещи в южната част на Източна Азия, са имали богато генетично и морфологично разнообразие, като степента му е по-голяма от тази в северната част на Източна Азия през същия период."
"Това навежда на мисълта, че ранните хора, които за първи път са пристигнали в Източна Азия, първоначално са се заселили на юг, преди някои от тях да се преместят на север", пишат авторите.
Откритията също така допринасят за нарастващия брой доказателства за значително генетично разнообразие на хоминините в южна Източна Азия по време на последния ледников период, част от което е отразено във формата на костите им. В статията се отбелязва, че Юнан и днес е най-разнообразният в етническо и езиково отношение регион в Китай, както и че е център на растително и животинско биоразнообразие.
Справка: Xiaoming Zhang et al. A Late Pleistocene human genome from Southwest China. Current Biology, published online July 14, 2022; doi: 10.1016/j.cub.2022.06.016
Източници:
Scientists Sequence Genome of Red Deer Cave Human
News Staff, Sci-News.com
DNA From Chinese Cave Linked To Ancestry Of Native Americans, IFLScience
Още по темата
Животът
Лицеви кости на „първия европеец“ на 1,4 милиона години са открити в Испания
Животът
Трета пещера на денисовци е открита в Индокитай
Човекът
Друг човешки вид може все още да обитава остров Флорес
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари