Два огромни язовира до Червената пирамида в Египет са може би инженерно чудо отпреди 4500 години

Две големи диги близо до Червената пирамида може да са останки от един от най-древните язовири, строени някога. Работата предполага ниво на техническа сложност и контрол върху водните ресурси, неочаквано за инженерите на най-ранните пирамиди

Ваня Милева Последна промяна на 07 август 2026 в 00:00 97 0

Червената пирамида

Кредит Wikimedia Commons

Червената пирамида

Откритите преди близо два века мащабни градежи, заровени под пясъците близо до Червената пирамида в Египет, може да не са служили за пътища или рампи за транспортиране на камъни, както някога са смятали археолозите.

Ново проучване твърди, че те са били част от сложна хидравлична система, еднокилометров отклонителен канал, минаващ успоредно на западната страна на Червената пирамида, което предполага, че водата може да е била използвана по време на строителството на пирамидата, било то за транспортиране на материали с баржи, приготвяне на разтвори или за водоснабдяване на работниците преди 4600 години.

Предложената система включва две масивни диги, водохранилище, внимателно разположен отклонителен канал и това, което може би е най-ранният известен пример за усъвършенстван триъгълен преливник в древен Египет. 

Снимки на Кралските военновъздушни сили (1925 г.) от Червената пирамида, с изглед към два язовира на заден план (бял правоъгълник) – координати: 29.80667, 31.20650. Кредит: UCL Institute of Archaeology. Reproduced with permission. Credit: Landreau, X., Piton, G. & Hemeda, S. 2026

Сателитните изображения и картографирането на водосборния басейн показват, че двете дълги структури, интерпретирани преди като каменни транспортни рампи, показват техническите характеристики на язовири, всеки от които се простира на 600–700 м и се забива в склоновете на долината. Източното съоръжение вероятно е служило като основен ретензионен язовир (за събиране на водата), докато западното съоръжение, оборудвано с преливник тип "патешка човка", може да е действало като контролен язовир, улавяйки седименти и регулирайки потока в отклоняващия канал. Хидроложките анализи показват, че Уади Дашур се свързва със западните притоци на Уади Тафлах, потенциално предоставяйки достъп до водосборен басейн от ~100 km², вероятно ~400 km². Близостта на язовира до Червената пирамида и близкия отклоняващ канал сочи към възможно използване на водни ресурси по време на строителството му.

Червената пирамида е вторият голям проект за изграждане на погребална пирамида по време на управлението на фараона Снефру от 4-та династия, което е продължило от около 2613 до 2589 г. пр.н.е. Тя се смята за първата "истинска" пирамида с постоянен, гладък наклон от всички страни, подготвяйки почвата за по-известните ѝ аналози, които по-късно ще бъдат построени в Гиза.

През 1843 г. изследователи са идентифицирали две големи диги в долината Уади Дахшур, само на 40 метра от Червената пирамида. От 1947 г. насам изследователите смятат, че тези диги са строителни рампи или пътища, използвани за транспортиране на големи варовикови блокове от кариерите до пирамидите. Но нови изследвания за по-влажното минало на Египет кара някои учени да поставят под въпрос тази дългогодишна хипотеза.

Язовирите Дахшур. Кредит: Landreau, X., Piton, G. & Hemeda, S. 2026

За да проучат по-задълбочено тези структури, Ксавие Ландро (Xavier Landreau) от Paleotechnic, частен изследователски институт във Франция, и неговите колеги използват сателитни изображения, исторически карти, топографско моделиране и анализ на водосборните басейни. Резултатите им ясно очертават характеристиките и как те се вписват в околния пейзаж, показвайки, че всяка от тях е с дължина около 600 до 700 метра, ширина от 15 до 30 м и височина 6 или 7 м, като разстоянието е около 200 м. Подреждането им в наклонената надолу долина изглежда предполага, че те са останки от голям и древен язовир.

Две гигантски диги, пресичащи цяла долина

Двете структури е трудно да се обяснят като обикновени пътища.

Всяка от тях се простира на приблизително 600 до 700 метра по цялата ширина на Уади Дахшур. Те са закотвени в противоположните страни на долината и имат широки, трапецовидни профили, наподобяващи земно-каменни насипни язовирни стени.

"Вероятно не са изглеждали като съвременните бетонни язовирни стени", разказва Ландро. "По-вероятно е да са били много широки насипи, направени от пръст, мергел, чакъл и камък, вероятно със защитна облицовка от камък върху повърхности, изложени на течаща вода."

Според топографската реконструкция на изследователите, дигите са с размер около 15 до 30 метра в основата си. Запазената им височина достига приблизително 6 до 7 метра над сегашното дъно на долината, въпреки че голяма част от околния пейзаж е заровен под нанесен от вятъра пясък.

Тяхното разположение е един от най-силните аргументи за хидравлична функция. Вместо да следват естествената посока на движение през долината, дигите пресичат напречно пътя на оттока, точно там, където биха били построени язовирни стени, за да забавят или задържат водата.

"Най-силното доказателство е "зигзагообразно лъкатушещия елемент" [прави се така за гасене на енергията] в центъра на конструкциите, разказва Ландро, "не би служил за транспортна рампа или път, но като конструкция за облекчаване на наводненията е напълно логичен. Заедно тези елементи предполагат, че те може да са най-ранният известен преливник тип "патешка човка", строен някога, което е вид язовир, способен да се справя с наводненията."

"Карта на некропола в Мемфит" (Carte de la Nécropole Memphite), нарисувана от Дж. Де Морган (1897 г.) и показваща два язовира, построени на Уади Дашур (долния ляв ъгъл), с отвор в източния. Кредит: Landreau, X., Piton, G. & Hemeda, S. 2026

Двустепенна система за събиране на вода и седименти

Изследователите предполагат, че язовирите може да са изпълнявали различни, но допълващи се функции. 

Възможно е съоръжението по-горе по течението да е служило като контролен язовир. Неговата цел не е задължително да е била да съхранява големи количества чиста вода. То може да е забавяло потока от високите води и да е задържало наносите - камъни, пясък и суспендирани седименти.

След това по-чистата вода би могла да премине към второто съоръжение, което може да е служило като основен задържащ язовир.

Пространството между двата язовира може да е образувало междинен басейн, способен временно да задържа вода и да намали нейното налягане. Това би предпазило каналите надолу по течението от ерозия, като същевременно би предотвратило бързото им запушване със седименти.

Подобен дизайн би бил особено ценен в Дахшур, където внезапни наводнения биха могли да отнесат мекия варовиков и мергелен терен с разрушителната си сила.

Предположеният резервоар между двете съоръжения е обхващал приблизително 8,5 хектара и е имал приблизителен капацитет от около 230 000 кубически метра. Тъй като част от басейна сега е запълнена с пясък, изследователите предполагат, че първоначалният му капацитет може да е бил значително по-голям – вероятно два пъти по-голям от първоначалната оценка.

"Чрез проектирането на масивна двустепенна язовирна система, те успешно овладяват внезапните наводнения, съхраняват милиони галони вода и я пренасочват директно към строителната площадка", обяснява членът на екипа Сайед Хемеда (Sayed Hemeda) от Кайрския университет в Египет. "Това категорично подсказва, че древните египтяни са използвали водата като основен източник на енергия и транспортен механизъм за преместване на многотонови блокове, променяйки коренно историческия разказ за това как са били построени пирамидите."

Конструкция на преливник, далеч изпреварила времето си

Най-забележителното съоръжение се намира в центъра на западната дига.

Сателитни снимки и исторически аерофотоснимки разкриват голямо зигзагообразно или триъгълно сечение. Такава форма няма особен смисъл за пътна или транспортна рампа. В хидротехниката обаче тя има ясно предназначение.

Изследователите го идентифицират като евентуален преливник тип "патешка човка" – триъгълно преливно съоръжение, проектирано да изпуска повече вода от права преграда със същата ширина.

Триъгълната форма увеличава общата дължина на преливника в сравнение с права линия, което дава възможност да преминават повече водни количества при наводнения, без да се случва опасно покачване на нивото на водата зад нея.

Възможният преливник е имал обща дължина на гребена от приблизително 200 метра. Височината му се оценява на между четири и седем метра, а ъгълът на отвора е бил около 70-75 градуса.

Хидравличните изчисления показват, че тази конфигурация би могла да освободи повече от два пъти повече вода от прав преливник, заемащ същата ширина на долината. Този увеличен капацитет би намалил риска от неконтролирано преливане на вода през горния ръб на на насипната стена, което е основна причина за разрушаване на такива язовирни стени.

В древен Египет не е документиран досега преливник тип "патешка човка". Ако разкопките потвърдят интерпретацията и датировката, съоръжението Дахшур би могло да представлява изключително ранен пример за този инженерен принцип.

Съвременен преливник тип "патешка човка" на язовир Салаулим. Кредит: TripadvisorСъвременен преливник тип "патешка човка" на язовир Салаулим. Кредит: Tripadvisor

Управлението на Снефру е свързано с други ранни хидротехнически проекти, включително язовир Сад ел-Кафара по-на север, който се срутва след голямо наводнение. Новото проучване предполага, че предполагаемият язовир близо до Червената пирамида би могъл да издържи на мощните наводнения от Нил, което показва, че Снефру и неговите архитекти са се поучили от миналите си грешки.

Това остава по-скоро интерпретация, отколкото доказателство. Въпреки това, то представя древноегипетското инженерство като развиваща се техническа традиция, основана не само на труда и мащаба, но и на наблюденията, управлението на риска и натрупания опит.

Пустиня, която някога е носила повече вода

Пейзажът на Дахшур не винаги е бил толкова сух, колкото изглежда днес.

Палеоклиматичните данни показват, че в ранния Египет в Старото царство е имало повече валежи и по-голяма променливост на околната среда. Пустинните долини, които остават сухи през по-голямата част от годината, може понякога да са били пълни с мощни потоци след интензивни бури.

Местният водосборен басейн на Дахшур е бил сравнително малък, но изследователите предполагат, че оттичането може да е било отклонено от много по-голямата дренажна система на Уади Тафлах.

Ако е вярна, тази връзка би могла да увеличи ефективната площ за събиране на вода от само няколко квадратни километра до поне 100 квадратни километра - и потенциално до 400 квадратни километра.

Това не би създало постоянна река. Всъщност, системата може да е улавяла сезонни валежи и кратки, но силни наводнения, превръщайки непредсказуемо природно бедствие в контролиран ресурс.

Хипотеза, която се нуждае от още разкопки

Авторите са наясно с ограниченията. Обектът се намира във военна зона с ограничен достъп и никога не е бил разкопаван археологически. Следователно, тяхната интерпретация се основава на геоморфология и дистанционни и сателитни наблюдения, исторически карти, аерофотоснимки, модели на терена и хидравлични изчисления.

Не е сигурно дали язовирите са построени по време на Червената пирамида, преди или след това, или дали каналът действително е бил функционален по време на строителството.

Ще са необходими разкопки, за да се определи дали конструкциите съдържат умишлено проектирани ядра, защитна каменна облицовка срещу ерозия, отложени от вода седименти или датируеми строителни материали.

Изследователите трябва също да установят дали предложеният канал е бил пряко свързан със западния язовир.

Съгласуваността на геоморфологичните доказателства, свързаността на басейните, хидравличната правдоподобност и регионалния културен контекст подкрепя интерпретацията на структурите на Дахшур като умишлено построени мащабни хидравлични съоръжения, а не като случайни ландшафтни елементи.

Дори и с тези неясноти, изследването предлага поразителен нов поглед върху древноегипетското инженерство.

Ако това бъде потвърдено, язовирите Дахшур биха разкрили, че някои от най-изключителните постижения на древен Египет може би все още са скрити не вътре в пирамидите, а под пустинния пейзаж, който ги заобикаля.

Справка: Landreau, X., Piton, G. & Hemeda, S. Two possible ancient dams near the Red Pyramid on the Dahshur Plateau, Egypt. npj Herit. Sci. (2026). https://doi.org/10.1038/s40494-026-02833-9

Източници:

Ancient Egyptians may have built a massive dam near the Red Pyramid, New Scientist

4,500-Year-Old Mega-Dams Near Egypt’s Red Pyramid May Reveal an Ancient Engineering Breakthrough, Arkeonews

Two Possible Ancient Dams Discovered in Egypt Near the Red Pyramid of Dahshur That May Have Been Used for Its Construction, La Brújula Verde

Най-важното
Всички новини